fbpx
И аз съм човек

Съветът на психолога: “Нека запазим капацитета си да мечтаем, за да не затънем в катастрофа”

17 март 2020

Последните дни са като сън, в който ни прожектират холивудски сценарий. Пандемията от коронавирус нахлу в живота ни и го промени толкова рязко, че всяка реакция, колкото и крайна да ни се струва, е нормална в ненормалната ситуация. Потърсихме мнението на специалист, за да ни посъветва как да се справим с предизвикателствата, които тепърва предстоят, и да се запазим емоционално стабилни, доколкото е възможно. 

Психотерапевтът Рада Наследникова дава някои полезни насоки за овладяване на личния ни емоционален свят.


Нормален ритъм в ненормална ситуация

Трябва да знаем, че нормалното е статистическа категория. В момента е нормално всичко да е разбъркано, защото случващото се е нещо изключително нетипично. Първото и най-важно от всичко е да си признаем, че е съвсем нормално да изпитваме всевъзможни чувства. Нека се опитаме да не се чувстваме виновни, ако ни е страх или ако сме ядосани, тъй като ситуацията на объркване провокира различни емоции. 

Често се чуват призивите “Успокойте се!”, Не се паникьосвайте!” Но човек има право да изпитва всякакви емоции, дори и много интензивна тревожност, свързана предишни преживявания, или заради очакването за предстоящи загуби и промени в начина на живот.

Хубаво е да успяваме да мислим за реакциите си. Защото в такива моменти паниката се изразява по-скоро в реакцията – например паническото грабене по магазините. 

Освен паническите реакции на другата крайност са тоталното отричане и конспиративните теории. Последните запълват местата с незнание и несигурност в ума ни с псевдознание и сигурност. Това е начин за справяне с неопределеността на ситуацията, но не е функционален. 

Нека се стараем страхът ни да не се проявява в гняв към други хора или към близките ни, нека не ставаме по-агресивни - това също може да е реакция на тревогите. Появи се новина, че в квартал Лозенец в София има хора, които се опитват да тровят домашни любимци от страх, че може да разпространяват коронавируса. Това е пример за паническа реакция, която вреди. 

Как се справяме? 

Важният въпрос остава кое е функционалното, кое може да ни помогне да преминем през тази криза. На първо място това е запазването на капацитета ни да мислим, което е пряко свързано с наличието на хигиена на информацията. На второ място е важно да не осъждаме чувствата на другите, защото не знаем какво е преживявал даден човек или какви са страховете му в момента. Лесно е да се обвиняваме един друг, че изпитваме неподходящи чувства, но не е продуктивно.

Хубаво е да полагаме усилие да се фокусираме върху тук и сега и да се възползваме максимално градивно от стоенете вкъщи. Тоест, да не стесняваме интересите си само и единствено в ровене около страховете ни, ами да можем да гледаме филм, да четем книга, да се радваме на близките си. Трябва да се концентрираме върху нещата, които можем да направим: да си носим маските, да си мием ръцете, да мием пода, да дезинфекцираме, така смиламе тревогите си през това да правим каквото трябва. 

Разбира се, има хора, които се чувстват много самотни в този момент. Добре е да търсят свързаност – дори и през социалните мрежи, да правят неща, които им доставят удоволствие, да звъннат на някого, да поговорят, да няма социална изолация. Ако човек не може да се концентрира, не може да мисли, чувства, че се разпада, е добре да потърси професионална помощ. Има групи във Фейсбук с доброволни психотерапевти, има Българско психоаналитично общество, Българска асоциация по психотерапия – може да се свържат с тях и да говорят с квалифициран специалист.

Шегата с разводите

Действително е предзвикателство да се опазят отношенията в такава ситуация. Хората на шега казват, че проблемът е в близостта, но не е само тя, а идеята за затвореност и голямата тревога, която започва да населява това затворено пространство. Добре е да се опитаме да не прехвърляме към близките си тревогите си, гнева си, безсилието, а да разбираме и техните чувства и това, че вероятно и те се усещат зле. Добре е да може да се уважава личното пространство било като време, като място в жилището, като разпределение на задълженията. Така по-лесно ще намерим път един към друг и ще се справим заедно. Съществува риск, ако има дълбоки конфликти, които са тлеели с години, в момента да избуят, защото няма кой къде да се скрие.

Децата

Много е важно как се говори с тийнейджърите, за да не се създава у тях усещане за катастрофичност. В тази възраст и без това има тенденция нещата да се преживяват в крайности. Но е редно да се търси балансът между спазване на предписанията и мрачната идея, че светът свършва и бъдещето е обречено. Тийнейджърите биха могли да го преживеят особено драматично и трябва да имаме предвид емоциите им в момент като този. Нека общуваме максимално с децата си - това ще ни държи в реалността.

Бъдещето

Най-важното нещо в момента е да знаем, че това е една временна мобилизация и всичко в крайна сметка ще отмине. Папата имаше прекрасно изказване в посока на това да мислим, че когато всичко свърши, отново ще можем да се радваме на нещата, които имаме, ще можем да срещнем близките и приятелите си, ще можем да се прегърнем. Нека запазим капацитета си да мечтаем и представата си за бъдещето, за да не затънем в катастрофа.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross