fbpx
И аз съм човек

Срам – не срам, не ме е срам!

27 септември 2019

Провокирана от текста Колко е трудно да си срамежлива майка, Лили (предпочита да я наричаме така) поиска да ни сподели какво е да си точно обратното на "срамежлив" и защо и това не си е работа понякога.


След като прочетох текста на срамежливата майка, ми се прииска да се свържа с нея и да я разприказвам. После реших, че може би няма да е лошо да споделя какво е да си от другата страна – когато думата “срам” присъства във вашия речников запас, но се колебаете какво е нейното значение.

Аз съм от тези дразнещо анатомично усмихнати хора, които все ще си намерят за какво да ви заговорят. От майките, които ви предлагат непоискана помощ просто колкото да се намерят на приказка, а не защото имате реална потребност. Можете да очаквате, че винаги ще ви предложа спирт и пудра за рани, ако детето ви има дори съвсем леко охлузване. Мога да говоря с всички на всякакви теми и нямам абсолютно никакви задръжки. Приемам хората такива каквито са, нямам претенции и кой знае какви амбициозни очаквания.

И сега следват поводи, за които на първо четене да ми завидите: – –-- познават ме хиляди хора (за съжаление често не е взаимно);
- с лекота излизам пред голяма публика – няма сцена, която не бих покорила с абсолютен кеф;
- напориста и умерено амбициозна съм, не се предавам никога, но ако се откажа от нещо – то явно не си е струвало.

Опитвам се да контролирам стремежа си да получавам всичко, а също и естествените си умения не просто да влияя, а да манипулирам хората.

Ако щрихованият профил ви се струва чужд, може и да се впечатлите, но не бързайте! Не си мислете, че е кой знае колко лесно да бъдеш пълен екстраверт и завършен сангвиник.

Хора като мен лесно се сприятеляват, но трудно се задълбочават във връзката. 
С всеки говорят за всичко, но накрая се оказва, че с никой не са си казали нищо.
Публични личности са и им харесва да бъдат в центъра на вниманието, но не умеят да се насладят на тишината и спокойствието и да релаксират.
Зависими са от социалните контакти и не могат да останат сами със себе си. Склонни са да направят някои отявлени глупости, само и само да не са сами.

На теория осъзнават, че понякога е добре за определен период човек да си даде почивка, но не могат да обуздаят стремежа си за препускане през необятните дебри на живота.
И най-бруталното: ние винаги сме усмихнати и изглеждаме уверени и щастливи, но в повечето случаи не сме удовлетворени, защото не ни стига това, което имаме. Постоянно искаме да подобрим нещо.

Не бих казала, че има значение дали си срамежлив, или си опериран от чувство за срам. За мен важното е да намериш своята златна среда, да имаш смелостта да бъдеш себе си и утре да си с една идея по-добър човек от днес. А ако не можеш – голяма работа!

Запечатал ми се е цитат от Библията, който се намира в посланието на апостол Павел към Филипяните, глава 4, стих 4. Тъй като аз съм блондинка, предпочитам да се скрия зад авторитета на тази книга и да споделя това, което съм възприела като принцип в моя живот: “Радвайте се всякога; пак ще кажа: Радвайте се.” Надявам се да не засегна някой ортодоксален по-мъдър тълкувател от мен. Споделям просто своето усещане.

Радвай се, независимо дали те е срам, или не! 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross