Свикнали сме, че бебетата правят някакви неща, ако ние, родителите, им ги научим, или ако достигнат съответната възраст за това – т.нар. крайгълни камъни в развитието. На 3 месеца трябва да посяга и да държи дрънкалка, на 4 да се обръща, на 6 да седи и да брои до 1000.
Всичко това, разбира се, е важно, но невинаги се получава така, просто защото някои неща не са цел, която се достига на определена възраст, а ако не се – то тогава на бебето му има нещо. Едно от тези неща е спането и по-скоро непостоянното спане.
Като родители знаем, че бебето в някакъв момент трябва да започне да спи цяла нощ. Какво обаче означава “цяла нощ” – колко часа са това и изобщо коя нощ?! Разпространеното мнение е, че до 6-месечна възраст бебето може и трябва да откара по 8 часа, без да се събужда.
Може и да може, може и да не може. И не защото това е някаква способност, свързана с умения, които то развива като човек, или умения, които вие развивате като нечовек (разбирайте “родител”), а защото спането и моделите, по които човек спи, по цяла или по половин, или по колкото си нощи иска, са процес.
Тоест, вашето дете може да спи тихо и кротко в самостоятелна стая на 3 месеца, а това на съседката да не е спало повече от 4 часа без събуждане, нищо че вече е на 1 година. И нито вие, нито съседката имате вина/заслуга за това.
Чисто ново проучване на университета “Макгил” (Монреал, Канада) доказва именно това: установяването на модел за сън, в който малкият човек не се буди в продължение на необходимите му за почивка часове, не е точка в развитието на детето, а процес.
От университета проследили 44 6-месечни бебета в рамките на две седмици като помолили майките им да си водят дневник на бебешкия сън. Оказало се, че моделите, по които децата спят, варирали не просто от бебе до бебе, а били различни от нощ до нощ при едно и също дете.
Усредненият резултат от дневниците на майките е следният: за период от две седмици бебетата са спали непробудно в 5 нощи за по 5 часа, а в 3 нощи за по 8 часа. Половината от изследваните бебета НИКОГА не са достигали 8 часа непробуден сън.
Проучването също така установило, че майките, които кърмят и спят с децата си, отбелязвали повече събуждания, което обаче може да се дължи на факта, че имат възможност отблизо да наблюдават пробужданията на бебето, без тези пробуждания задължително да са сериозни и да водят до разсънване.
Майките, чиито бебета са в самостоятелно креватче в стаята или в отделно помещение, може и изобщо да не разберат и съответно да не отчетат подобни събуждания.
“Родителите обикновено получават много противоречива информация за бебешкия сън. Със сигурност не бива да се тревожат, ако до точно определен момент бебето им не спи през цялата нощ, защото моделите на сън много се изменят по време на бебешката възраст”, казва Мари-Eлeн Пенестри, която е ръководител на проучването и асистент професор в департамента по образователна и консултативна психология в университета “Макгил”.
Тя добавя, че и родителите, и педиатрите трябва да са наясно, че спането през цялата нощ, случващо се от време на време, не означава непременно трайно установяване на такова поведение за сън.
