fbpx
Бременност

Шефът ми поиска да крия бременността си

23 ноември 2018

Отношението на работодателите към бременността не е просто грешно – то може да бъде опасно. И смъртоносно. Линзи Макню разказва в Quartz за влиянието на издигнатия в култ работохолизъм върху бременността и плода... 


Денят, в който разбрах,че най-сетне са одобрили повишението ми, беше същият, в който казах на шефа си,че съм бременна в седмия месец. Той, вицепрезидент на компания и баща на три деца, ме поздрави, че толкова умело съм скрила бременността си. Помня, че се почувствах успяла.

До онзи момент бях казала единствено на прекия си ръководител. Вероятно и нея щях да оставя на тъмно, но през първите месеци гаденето беше толкова силно, че мисълта да се крия от още един човек в офиса изостряше изтощението ми. Това ми беше първата бременност. Успях да замаскирам прекомерното напълняване с нови дрехи.

Лекарят и съпругът ми ме заплашваха, че ако не кажа на работодателите си за бебето, те ще го сторят.

Въпреки нарастващата умора в ранния етап от бременността обаче, шефът ми продължаваше да продава услуги, за чиято поддръжка се опасявах, че не ни достига персонал.

Бяха ме наели на нов пост в нов екип, на средно 70-часова работна седмица, която преливаше в уикендите. Но когато тайната излезе наяве, нещо трябваше да се промени.

Скоро след повишението си, повдигнах въпроса с недостига на служители пред ръководителя си, шефа и отдел „Човешки ресурси“. Въпреки това работата продължаваше да се трупа – не ѝ се виждаше краят.

След като „признах“, бях помолена да крия бременността си от клиентите на фирмата.

По време на едно служебно пътуване ходих на няколко бизнес обяда и вечери, на които неколкократно се налагаше да отклонявам въпроси от сорта на „Защо не пиеш?“ и „Кога искаш да създадеш семейство?“

Едва когато усетих, че съм започнала да прескачам между бара и тоалетната в стремежа си да не спъвам дейността на агенцията, ми дойде до гуша.

На следващия преглед помолих лекаря си за медицинска бележка, в която се препоръчва да не работя повече от 40 часа седмично. Отново нищо не се промени.

Девет седмици по-късно, след поредната 70-часова работна седмица и между съвещанията, осъзнах, че не усещам движенията на плода.

Приеха ме за предизвикано раждане – родих мъртво момченце. Бях в шок. Потресена. Причина за смъртта? Неопределена.

На следващия ден получих обаждане от офиса – питаха кога ще се върна на работа.

Епидемията от влошено майчино здраве

Откакто се сбогувахме със сина си, научих, че в САЩ съществува епидемия от влошено майчино здраве, засягаща над 60 000 семейства годишно. Най-много жени умират от усложнения, свързани с бременността, в Америка, отколкото в която и да е друга развита държава. Смъртността при бебета също е по-висока от останалите страни,с които САЩ може да се сравнява, а усложненията при бременност са четвъртата най-разпространена причина за детска смъртност.

Данните за тези ужасяващи смъртни случаи и травми обаче са непълни. Американското правителство не е публикувало официална статистика за смъртността сред бременните жени от над десетилетие (цитираната по-горе информация е от доклад на СЗО). Единствените задължителни данни, обхващащи цялата страна, са базирани на смъртни актове, а те често съдържат грешки и неточности.

Мразя да ме тормози мисълта дали токсичната работна среда е причинила смъртта на сина ни. Просто не съществува надеждна информация как професионалният стрес влияе върху здравето на очакващите майки и техните бебета.

Въпросът дали работата се отразява на бременните и неродените им деца не е нелогичен. Все пак изследвания сочат, че работещите в среда, която ги пренебрегва, по-често прибягват до самоубийство и страдат от главоболие, болки в гърдите и психически заболявания.Съществува ясна връзка между стреса на работното място и здравето. Едно проучване сочи, че всяка работна седмица, по-дълга от 39 часа, носи риск за здравословното състояние. В някои държави, прекомерното професионално натоварване се смята за животозастрашаващ проблем.

Връзката между здравето на майката и плода и прегряването на работа обаче едва започва да бъде изследвана. Има едно проучване от миналата година, в което участват 34 бременни жени, разглежда връзката между майките, намиращи се под продължителен стрес, и хормоните, които влияят на растежа на плода. 

Майките работохолички

В САЩ и до днес няма таван на работната седмица. Американците прекарват най-много време в работа от гражданите на почти всички други държави.

Много компании ценят и насърчават прекомерния труд и смятат „работохолик“ за някаква трудно извоювана титла. Според проучвания, на работните места, в които се среща сексизъм, жените често свръхкомпенсират, което води до преработване по време на бременността. Те продължават, също като мен, да поставят професионалната работохолична рутина над грижата за самите себе си.

Неизвестните опасности от преработването

Не ви е нужна статистика, за да се досетите, че начинът, по който много работни места се отнасят към бременността, е сериозен проблем.

Когато дадох медицинската бележка на работодателя си, мениджърите изглеждаха слисани от необходимостта да ми намерят заместник, докато съм в кратък планиран отпуск.

Казаха ми да си „напъна мениджърските мускули“ и да „мисля нестандартно“, докато не се открие решение.

След целия натрупан опит ми се иска през онези 9 месеца някой, който ида е, да ми беше казал „Съжалявам, че работиш в среда, в която ти се налага да криеш бременността си, среда която счита бременността за пасив, а не за право“.

Ще ми се ръководителката ми – майка, на която споделих, че съм бременна в шестата седмица – да не ме беше затрупвала със спешни срокове, поставяйки желанията на клиентите над лекарското нареждане.

Ще ми се да беше разбрала опасенията ми, да беше ги приела като реални предупреждения. Ще ми се една моя колежка, по онова време бременна с четвъртото си дете, да ми беше казала, че бременността е нещо свещено и че трябва да се потопя изцяло във всеки миг от нея, защото няма как да си върна 9-те месеца.

Ще ми се, когато се върнах на работа, някой да беше признал, че подходът на компанията към бременността е проблемен.

Но колкото и да ми се искат разни неща, те няма да върнат сина ми от гроба. Майчината загуба е нелечима.

Днес вече съм далеч от токсичната среда. Благодарение на прекрасния си партньор в живота и подкрепата на близки и приятели, когато забременях отново, вече бях започнала да работя за себе си. Продължавам обаче да се тревожа за другите, които все още се трудят в среда, която вероятно им вреди по начини, които още не разбираме напълно.  


Още по темата:

Аз съм майка, но без бебе

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross