Противно на очакванията, децата са най-големият приятел на мързеливите хора, смята Маша Павлова и ни разказва как е стигнала до този извод...
Седях си веднъж на една пейка и една приятелка ми се обади да сме ходели заедно на пазар в събота. При едни нормални обстоятелства, предложението, особено по време на разпродажби, е съвсем уместно, обаче ако имаш деца, невинаги ти се занимава през уикенда, когато можеш да си починеш, да ходиш и да хабиш излишно енергия в обикаляне, та мерене на дрехи, та чакане по опашки… И така, оправдах се, че имаме вече планирано излизане с децата за събота и отказах.
Понеже съм човек, който обича реда и предпочитам всичко да ми е номерирано или наредено по азбучен ред, цвят, година на производство или хронологична поредност на акостиране вкъщи, реших да взема да си записвам И ТОВА – всички онези моменти, в които децата могат да ни послужат за оправдание.
Може пък, информацията да послужи един ден на някой велик учен, решил да изследва родителския мозък и да опише нов вид сериозно психическо отклонение. И ето какво записах:
Както вече споменах, единият момент е този – когато ни повикат на пазар, на кино, на гости, на вечерно излизане или друг някакъв вид социална дейност, за която иначе всички родители се оплакваме, че ни липсва, обаче предостави ли се възможност, има навика да съвпада с краен моментен мързел.
Винаги можем да се оправдаем, че детето е получило разстройство, например. Не, по-добре стомашен вирус, явно от градината го е хванало (тук е моментът да се оплачем от лелките, хигиената и всички други неща, които следва да отегчат ответната страна). На всичкото отгоре, явно сме прихванали и ние, че нещо „от около час ми е доста отпаднало…” И нали, да не заразим и другите присъстващи на събитието, в името на всеобщото добро, един вид, е по-разумно да останем в леглото.
Обратното на това е да отпратим, по живо, по здраво, някой нахален роднина или друг натрапник, дръзнал да се самопокани в покоите ни. Идеална работа в такива случаи върши извинението: „ооо, много съжалявам, но точно за тогава имаме планиран детски рожден ден на едно детенце от училище/градината/…)”. Ако пък детето ви участва в някаква културна или спортна дейност, може да кажете, че имате концерт/участие/състезание в друг град и няма да сте си вкъщи тогава.
Случи ли се все пак човек по една или друга причина да се озове в прекрасния ни дом, в който прахосмукачка последно е минавала, за да събере бодличките от ланската елха, децата са перфектната защита срещу погледи тип „бомба ли е паднала тук?”. Можем да им припишем какво ли не, всички знаят, че те по природа са си палави и правят бели. Отпуснете фантазията си и разкажете как това петно на дивана е от киселото мляко, което щерка ви тъкмо е разляла, преди да дойдат гостите, а плътния слой прах по шкафа е резултат от таз-сутрешната борба с възглавници – варианти бол! Даже може да се окаже, че някои от нещата са самата истина, но кой ти помни…
Друга ситуация, в която децата вършат чудесна работа за оправдание е, когато дрехите ви са измачкани, косата ви е рошава, а гримът – размазан или липсващ. За да обясните окаяния си вид, е достатъчно просто да споменете, че сте родител. Хората всичко ще ви простят, дори лошия дъх!
Има и доста сериозни ситуации, като например когато забравите да платите наема и видите номера на хазяина, изписан върху телефона ви; когато ви спрат от КАТ, а вие дори не помните кой месец точно трябваше да минете технически преглед; когато ви се обади шефът, когото е трябвало да посрещнете преди час от летището...
Родителите и особено майките, и особено бременните, се славим с разсеяността си. Този феномен е изключително удобен и веднъж овладян, не трябва да се изпуска. Както се казва, бременният мозък е за цял живот.
Непростими неща като това да не слушаш някого по време на разговор, а вместо това да мислиш за гореща вана, последвана от 10-часов непрекъснат сън, сега изглеждат съвсем обясними и оправдани. Забравили сте името на колега, няма проблем – наречете го Николай, Пешо или Сашо. Ако не уцелите, винаги можете да се оправдаете с недоспиване и разсеяност и да замажете положението.
За финал оставих и няколко по-пикантни ситуации, които ми беше неудобно дори да спомена, но все пак, нАуката би страдала, ако останат несподелени, затова ето ги.
-- Когато изпуснеш газ на обществено място, винаги може да направиш възмутена физиономия към детето си и да се извиниш на околните, усмихвайки се свенливо, сякаш казваш „дете е, не разбира още”. Никой не се сърди на деца за такива неща.
-- Когато счупиш буркан лютеница в магазина, може спокойно да кажеш, че детето го е бутнало без да иска.
Въобще, детето може да бъде прекрасно оправдание за почти всичко – от счупен прозорец през двучасово закъснение до това да забравите рождения ден на роднина.
Но внимавайте, има голяма вероятност да попрекалите с оправданията или да се оплетете в собствените си лъжи и рано или късно да ви спипат.
А тогава, е, тогава… просто ще се извините и отново ще се оправдаете, че го правите, защото сте родители и животът ви и без това е тежък.
Още от Маша Павлова:
Чуждестранни раждания: Анестезиологът влезе и почна да прави йога!
Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?
