Една от най-важните теми, свързани с малките деца, е изборът на обувки. Да са топли през зимата, но да не спарват краката, да могат дишат през лятото, да са удобни и ортопедични, да пеят, да светят и ако може да ги управляваме с дистанционно, за да не се налага да викаме, когато ни се струва, че хлапетата са хукнали към някакъв застрашаващ здравето им обект.
Скорошни проучвания обаче показват, че не е нужно да сме толкова загрижени за обувките - а за това даваме ли шанс на децата си да тичат боси.
Първото изследване установява, че децата и юношите, които прекарват по-голямата част от времето си боси, развиват по-добри двигателни умения от тези, които никога не свалят обувките. "Носенето на обувки отдавна се разглежда като фактор, който влияе не само на здравето на краката, но и на развитието на моделите на движение", обяснява проф. Астрид Зех от университета в Йена, Германия, която е ръководила проучването.
В него участват 810 деца и юноши от 22 училища от южноафриканската провинция Западен Кейп и градските райони на Северна Германия. Двете групи са избрани, за да представят различния начин на живот на децата - децата от Южна Африка обикновено ходят на училище и извършват спортни и развлекателни дейности боси, докато тези в Германия носят обувки почти през цялото време. Изследователският екип оценява три двигателни умения – баланс, дълъг скок и 20 м спринт. Оказва се, че босоногите хлапета показват значително по-високи резултати в тестовете за баланс и скачане в сравнение с другите. Тази разлика се наблюдава във всички възрастови групи, но е особено видима при 6-10-годишни деца.
Единствено резултатите в теста за спринт не са по-високи при децата от Южна Африка, но изследователите обясняват това с факта, че те са тичали на открито и на неравни повърхности, докато немските деца са направили теста в закрита спортна зала и с добра екипировка. Като цяло обаче резултатите показват, че децата, които ходят по-често боси, се представят по-добре във физическите активности. Учените съветват както нас, родителите, да насърчаваме децата си да свалят обувките, но и преподавателите по физическо възпитание да включват в програмата си дейности, които се извършват с боси крака.
Второто проучване е посветено на проприоцепцията и вестибуларната сетивност, за които вече подробно писахме в Свободни и боси: децата трябва да играят „опасно“, за да ви слушат.
Редовните игри без обувки не само подпомагат развитието на тези системи, но и стимулират мозъчната функция, казва д-р Кейси Флигъл, член на Международната асоциация за педиатрична хиропрактика.
„Краката са свързани с много сензорни клетки и носейки обувки през цялото време ние не стимулираме тази връзка. Когато оставите децата боси, ще им позволите да развият онези мозъчни центрове, отговорни за емоционалния контрол, решаването на проблеми, езиковите и социалните умения, самоувереността", твърди д-р Флигъл.
„Разбира се, когато нашите деца играят в студена или по-сурова среда, няма как да им свалим обувките, но винаги щом видите мека трева или друг подходящ терен, насърчавайте ги да открият колко велико усещане е да тичат боси!"
