На кого и как се оплаквате, когато за пореден път се сблъскате с нещо абсурдно в средата, която съвсем отговорно, възпитано и съвестно обитавате. Във Facebook, на съседите и приятелите, ругаейки вселенската несправедливост наум или крещейки срещу телевизора?? Антония Петрова има готова стратегия, а вие споделяйте пробвали ли сте я и работи ли.
Преди време ми се наложи да отида до пощата в нашия квартал със сина ми, който беше на седем месеца. Оказа се, че не мога току-така да вляза в пощенската станция с количката. Стълбите не са пригодени по никакъв начин за детска или инвалидна количка. Помогна ми човекът от охраната, но какво щеше да стане, ако той не беше услужлив или ако имаше проблеми с кръста?
Реших, че това положение е абсурдно.
Какво си мислите направих след това? Дали се оплаках във Facebook или на съседката?
Седнах и написах един мейл до Български пощи! Попитах ги кога ще сложат край на това абсурдно положение и ще пригодят рампи, както е редно в 21-ви век. След няколко седмици получих отговор: пари за рампи нямало, но щели да сложат релси.
Разочаровах се, че не се намират пари за достъпна среда, но хората си удържаха на думата и вече има релси. Моята количка е прекалено тясна за тях, но се надявам да са полезни на други родители.
Разбира се… една птичка пролет не прави!
Започнах да проучвам защо хората не подават сигнали.
Мит 1: Нищо няма да се промени
Пробвали ли сте? Сигурна съм, че ако 200 родители изпратят мейли, парите за рампи може и да се намерят. Убедена съм, че ако се получат достатъчен брой сигнали, някой някъде ще се размърда. При всички положения мълчанието не помага! Получавам отговор на всички жалби, които пиша. Да, понякога отнема два месеца, но жалбата ми е разгледана и взета предвид.
Мит 2: Отнема прекалено много време
Един мейл или жалба до съответната институция отнема 5 минути. Буквално само за 15 минути на месец можете да промените средата, в която живеете.
Мит 3: Да посочваш проблемите в средата е мрънкане и не е достойно
Мрънкане е, ако го правиш на кафе или по форумите. Да отстояваш гражданска позиция и да изискаш държавата или организация да си свърши работата е достойно и движи света напред. Това е примерът, който искам да оставя на децата си.
Наистина няма нужда всички да подемат големи индивидуални инициативи, да отделят часове за срещи и обсъждания. Обаче има отчайваща нужда от малки интервенции, които показват, че ти пука какво се случва. Има нужда от широка обществена подкрепа за идеи и каузи, с които животът ни се променя към по-добро. Всеки малък принос допринася за промяната!
Ако се чудите откъде да започнете, ето няколко предложения:
-- изберете си една конкретна идея, която инициирате или подкрепяте (например: искам да се ремонтира тази детска площадка или да се изгради нормална тоалетна в този парк; искам шкафчета във всички училища, за да не носи детето тежка раница; искам здравословна храна в детската градина и т.н);
-- подайте сигнал до съответната институция или организация (използвайте техните формуляри или адреси в интернет; ето някои полезни сайтове: call.sofia.bg , kzp.bg , ombudsman.bg, peticiq.com, както и апликации през телефона - Гражданите, HelpBook;
-- подайте сигнал до медиите и дай гласност на инициативата/проблема;
-- подкрепете подписка или създайте своя собствена, след това разпратете информацията на приятели и познати, мобилизирайте повече хора;
-- използвайте мейлинг мобилизация: копирайте текста, който сте изпратили до съответната институция, и го споделете с другите, така че всичките ви съмишленици да могат да го използват по същия начин (посочете им и адресите, на които да го изпратят). Ще им отнеме само две минути да участват, а това ще ги мотивира да ви подкрепят.
Още:
