fbpx
Животът с деца

Свободни и боси: децата трябва да играят „опасно“, за да ви слушат

2 юли 2018

Помните ли красивия фотографски проект Детство в суров вид, с който една майка се опита да пресъздаде летата от детството си, пълни с босоноги, диви и свободни хлапета в търсене на нови приключения всеки ден.
Сега Лорън Там от The Military Wife and Mom подхваща темата за свободните и дори опасни игри на децата като решение на проблем, с който всички родители се сблъскват – сякаш нарочното непослушание, липсата на концентрация и внимание в учебните занимания.
Много от препоръките, които тя дава по-долу, са описани в книгата "Балансирани и босоноги: Как неограничените игри на открито изграждат силни, уверени и способни деца“. В нея педиатърът Анджела Ханскъм доказва, че детските игри, от които сега изтръпваме – като силно люлеене, висене с глава надолу, ходене назад – са изключително ценни за психическото и физическото развитие на децата. Или както казваше Пипи: „Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?"

_________________________________

Синът ми се изкачи до върха на катерушката с идеята да се спусне отгоре. Тъй като не е достатъчно силен, за да се придвижи по дължината ѝ, висейки само на ръце, реши да легне върху нея и да стигне до другия край, лазейки.

Една майка се приближи до мен: „Синът ви е горе на катерушката. Мислех, че е добре ви кажа, за да не падне и да не се нарани.“

Малко след това две деца започнаха да викат: "Той лази по катерушката! Ще се пребие!“

Случвало се е и друг път. Веднъж пуснах децата си на една въртележка, докато аз седях на пейка, гледайки от далеч. Родители и деца започнаха да изразяват загрижеността си:

- Той ще си счупи ръката.
- Тя ще падне и ще се нарани.

Същото и когато децата ми висяха с главата надолу (по свое собствено желание):

- Цялата кръв ще нахлуе в главата му. Ще се разболее.
- Това е прекалено опасно!

По-големият проблем за другите родители е това, че децата им искат да се присъединят към „опасната дейност“ на моите. Обща черта, която виждам и на детските площадки, и когато говоря с хората по време на моята коучинг програма за родители.

А най-големият проблем всъщност е: Децата изобщо не слушат

Ограничаваме тяхната способност да се движат и да играят повече от всякога. Опитваме се да ги предпазим, викайки: "Не се катери!", "Не бягай!", "Не се върти!", "Опасно е!" и "Слез долу!" И не е изненада, че колкото повече ги караме да седят неподвижно, да избягват катеренето и да спрат да скачат, те все повече не искат да ни слушат. Защо?

Снимка: Ales Krivec/Unsplash

Все повече изследванията показват, че драстичният спад на "рискованата" игра на открито създава проблеми в поведението на децата. Като бдим постоянно над тях и ограничаваме техните свободни движения, причиняваме повече вреда, отколкото полза.

Ако искаме децата да слушат, да се фокусират и да седят мирни за определен период от време, когато това се иска от тях, те трябва да развият проприоцепция (вътрешното усещане за местоположението на отделните части на тялото, както и приложената им сила, за да се приведат в движение) и вестибуларна сетивност. Най-критичното време детето да развие тези функции е преди шестгодишна възраст.

Най-просто казано, проприоцепция е това, което ни помага да усещаме гравитацията. Това е причината, поради която можем да превключваме от педала на газта към спирачката, без да гледаме към краката си, или пък да слагаме пуканки в устата си, без да сваляме очи от филмовия екран.

Без правилно развита проприоцепция, децата могат да се блъскат прекалено силно по време на гоненица, да падат от стола си, докато вечерят или да се препъват, изкачвайки стълби. (Може да видите това при много малките деца, тъй като те все още развиват проприоцепция, но трябва да го виждате все по-малко при 4, 5 и 6-годишни деца).

Вестибуларната сетивност предоставя информация за това къде е тялото ни спрямо заобикалящите го обекти. Това е сетивността, която ни помага да разберем баланса и която, работейки успоредно с всички останали сетива, има огромно влияние върху нашите физически и емоционални умения и също така върху умението да учим.

Когато вестибуларната система не се развива правилно, всички останали сетива ще се борят да функционират правилно - и децата нямат друг избор, освен да се дразнят, да се разочароват, да изпитват повече агресия, да се приближават твърде много до хората, когато говорят, и да се борят с фокусирането и слушането.

Как да помогнем

За да могат децата да се научат да се вслушват в това, което им казвате, да се съсредоточават и ориентират добре, докато растат, те трябва да преживяват колкото се може повече физически предизвикателства по време на своето детство. В противен случай трудно ще внимават в училище, защото са прекалено разсеяни от собствените си тела.

Обличането, опитването на нови храни и справянето с домашните работи стават непреодолими задачи, когато децата нямат силна вестибуларна сетивност или добре развита проприоцепция. А те се развиват добре, когато децата до 6-годишна възраст играят от 5 до 8 часа навън, казва педиатърът Анджела Ханскъм.

10 начина да подкрепите вестибуларната сетивност на вашето дете:

Снимка: Annie Spratt/Unsplash1. Въртене в кръг

1. Въртене в кръг

2. Въртележка

3. Търкаляне по хълмист терен

4. Свободно люлеене

5. Обръщане с главата надолу

6. Катерене по дървета

7. Скачане на въже

8. Салто и цигански колела

9. Игра по катерушки и пързалки

10. Ходене назад (подобрява баланса, зрението, яснотата на ума)

10 начина да подкрепите проприоцепцията на вашето дете:

Снимка: Brandon Morgan/Unsplash

1. Носене на няколко кутии една върху друга

2. Бутане или теглене на количка

3. Строене на крепости, убежища и т.н. с подръчни материали

4. Събиране на листа с грапа ветрило

5. Чистене на сняг с лопата

6. Игра в пръст, пясък, влажна почва

7. Носене на кофички с пясък или вода

8. Игра с пластилин

9. Скачане на батут

10. Теглене на въже

И нека децата живеят "опасно"

Много пъти съм се стряскала и затваряла очи, за да не гледам как детето ми се върти в кръг, лази по върха на катерушката или се люлее високо във въздуха. Най-естественото нещо е да се притеснявате, че нещо ще се случи.

Истината обаче е, че децата най-добре знаят от какво имат нужда и действат според подтика на своята вътрешна сетивност. Когато скачат, люлеят се, въртят се или копаят в мокра пръст, децата вършат точно това, от което се нуждаят.

Те не го правят умишлено, за да се наранят, не действат безразсъдно, за да ви притесняват или подлудяват. Те го правят, за да си помогнат да станат по-сигурни, по-спокойни и по-щастливи деца.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross