Днес публикуваме този текст на Теодор Михайлов (оригинално излязъл в Терминал 3 със заглавие "Хроника на едно предизвестено обезобразяване"), защото смятаме темата за домашното насилие за една от най-важните и сериозните, и успоредно с това - неглижираните в нашето общество.
Много пъти сме говорили за насилието и няма да спрем скоро – не и докато официалната статистика сочи, че всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие (представете си тогава каква е неофициалната!).
Много жени попадат в механизма на домашното насилие и с години (или никога) не могат да се откъснат от него, а заради това страдат и децата им. Защо това се случва се опитахме да обясним в текста „В оковите на травмата” или защо жертвите на домашно насилие не си тръгват.
Преди дни млада жена от Велинград беше залята с киселина. Тя разпозна като нападател бившия си мъж, когото напуснала преди 5 месеца и поискала развод.
32-годишната Бела е била нападната пред дома си, докато се връщала от магазина. Бившият ú първо налетял да я бие, нанесъл няколко удара, а после плиснал върху лицето ú изгаряща течност, вероятно киселина.
Жената по чудо успяла да се измъкне и да влезе вкъщи. Има изгаряния по лицето, по шията, по ухото и тялото.
Пред Нова телевизия бащата на пострадалата разказа, че жената е изключително уплашена, не иска да говори с никого, освен с най-близките си. Освен това заплахите към нея продължават – не само към нея, но и към сестрите ú.
Той заяви, че Бела е била жертва на системен тормоз – физически и психически.
"Бившият ú мъж бие и тормози и децата. Чупил ú е носа. Той иска да отиде да я довърши. Няма да кажем в коя болница е, защото ни е страх", допълни бащата.
Бащата на Бела е категоричен, че именно отхвърленият бивш съпруг е извършителят на престъплението:
"Тя ми каза, че мъжът ú я е залял. Излязох да го гоня и видях колата му да се отдалечава".
Заподозреният пък е задържан за 24 часа, но после е освободен от ареста поради липса на свидетели.
Пускаме текста на Теодор Михайлов без съкращения и поправки, и се присъединяваме към апела насилникът да бъде задържан и съден с цялата строгост на закона.
****************************************
На 8 ноември, около 19 часа, Бела Михайлова, майка на пет деца от Велинград, е причакана от съпруга си Костадин Камберов, с когото са разделени от месеци, близо до дома ѝ.
Той брутално я пребива и след това залива лицето ѝ с киселина. Обезобразената жена дава показания в полицията, която задържа за 24 часа извършителя, но след това го пуска на свобода (забележете!), защото нямало свидетели.
А свидетели има.
Бащата на Бела е видял как колата на Костадин се отдалечава веднага след случилото се от мястото, където тя е била залята с киселина. Потърпевшата също е видяла кой я пребива и залива с киселинна течност. Преди време се е жалвала от тормоз, бой и заплахи в полицията от него. Семейството ѝ е получавало предупреждения и от други хора, че мъжът ѝ я ще я причака и ще я залее с киселина.
Всички са знаели за злия нрав на Костадин и на какво е способен. До 8 ноември, когато са се убедили, че той не се шегува и изпълнява зловещите си закани. За полицията обаче това не е достатъчно.
Тя освобождава насилника, който и в момента заплашва със саморазправа Бела, която се крие от него и братята му. За инцидента не е съобщено в бюлетина на полицията, защото според говорителя на Областната дирекция на МВР Мирослав Стоянов ефектът от такива новини бил нож с две остриета и би могло да се стигне до следването на този модел на поведение и от други хора, склонни към отмъщение.
А безмълвни и безпомощни свидетели на цялата тази трагедия сме всички ние, които допускаме целият този абсурд да се случва пред очите ни и пред очите на петте деца на младата майка от Велинград.
Не е така при насилника - той е на свобода и продължава да се заканва и плаши. Защото знае, че няма свидетели и няма кой да му повдигне обвинение.
В близките няколко дни предстои да разберем правова държава ли сме и на чия страна е законът. Ще бъде ли задържан насилникът и ще му бъдат ли повдигнати обвинения от прокуратурата.
И ако това не се случи, значи ние наистина сме неми свидетели на нашата злочеста участ, в която една жена е оставена на произвола на съдбата и живееща в ужас, че всеки момент мъжът ѝ може да се появи с по-голям буркан с киселина.
И свидетели пак да няма.
*Заглавието е на редакцията
