Да бъдеш работеща-от-вкъщи-майка не означава, че от домакинството ти няма какво още да се желае. Означава непрестанен хаос, пише за ScaryMommy Кайла Смит, която се опитва да ни убеди, че всъщност разхвърляният дом не е никаква, ама никаква драма!
Добре дошли. Да, знам, че къщата ми изглежда така, все едно през нея е минало торнадо - живея тук. Но, за Бога, спрете да ми казвате, че ТРЯБВА ДА СИ НАЕМА ЖЕНА ЗА ЧИСТЕНЕ.
Не само защото така ми казвате, че само майката (и жената) по презумпция трябва да оправя цялата бъркотия (и тя няма как да не се проваля, след като е единственият човек в семейството, който го прави). Живеем от заплата на заплата. И ако не искаме да почнем да пестим от основни нужди, услугата "почистване" не се вписва в бюджета ни точно сега. Когато обаче се изправям лице в лице с някого, гордостта ми не винаги ми позволява да му кажа тази проста обосновка, от което се чувствам малко неудобно.
Но като изключим, че това е още един нереалистичен разход, аз просто не искам "жена/мъж (чужд) за чистене", наистина. Разбира се, би било чудесно да имаш къща-музей 24 часа в денонощието. Но аз доста се впрягам, когато става дума за местоположението на вещите ми (въпреки че изобщо не бихте предположили какво количество глупости пребивават по нашите етажи.)
Това показва, че имаме стандарти, хора. Планината от дрехи и бисквити по пода са категории в нашите домове. Освен това, кой не обича онова "Я, каква дреха!" чувство, ровичкайки из дрехи, които да прекарали задръстени сред други дрехи цяла седмица? Или три?
Както се оказва, не съм единствената майка, която се чувства като водач на претъпкан автобус, когато става въпрос за поддържане на чист дом.
В гардеробите на някои от нас има експлозиви:
Други имат детски стаи, през които е минал циклон:
Е, някои от нас поддържат и по-нискокачествена бъркотия
Да си го кажем честно, ние сме истински майки - децата ни правят бъркотии и ние ги оправяме. Децата ни носят дрехи и ние ги перем. Искат да ядат и ги храним. Но колкото и да се опитваме, не можем да свършим всичко (включително да подремнем).
От друга страна, има дни, в които се налага да се справя с всичко. По празници, рождени дни и други специални поводи имам къща от най-висок клас. Но познайте какво? Всичко е трагично разрушено още преди да се роди. Така че, една платена ръка в нашето домакинство би била колосална загуба на пари. (Е, може би ще бъде забавно да я гледам как се опитва.)
И така. Ако стъпите в къщата ми, видите бъркотията и ме посъветвате да си наема някой да ми я чисти, ще ви изритам през входната врата. Вече съм достатъчно изчервена, заради мизерията наоколо, където, кълна се, беше супер чисто само преди ден. Защо просто не ми кажете, че сте дошли да видите децата ми, а не този хаос?
Има и реална вероятност майчинството да ме сполети още веднъж, така че - защо не изведете децата ми от тази бъркотия за известно време, за да мога да свърша работата, която така отчаяно се нуждае да бъде свършена? Или - дайте едно рамо. Независимо дали става дума за измиване на високопланински връх от съдове, сгъване на пране, издраскване на стикери от подовете или триене на динозаври от стените на трапезарията - винаги мога да измисля нещо за вършене.
И мисля, че всяка друга майка, която не прилича на Бри Ван де Кам, със сигурност се чувства по същия начин.
Вместо да казвате на хората да плащат пари, за да делегират домакински задачи, защо не се замисляме защо жените понасят почти цялата част от тях?
А какво ще кажете за това, че идеално подреденият дом е желание, а не нужда?
Само от четири години съм майка, но вече осъзнавам, че вместо да стена заради бъркотията вкъщи, бих могла да нося осанката на "Ей, тя наистина е щастлива да има къща, пълна с деца, след които да почисти след това".
Това трябва да променя. Защото, когато става въпрос за щастието на децата ми или за чист дом, четири поредни усмивки ме печелят всеки път. В края на краищата най-хубавите ни спомени произтичат от най-голямата бъркотия.
