Повечето едри деца не изглеждат като ръгбисти още от раждането им. Знаем, че е трудно да го повярвате, но е така. Изглеждат като малки, пухкави, сладки бебета, но явно някъде в мъничките им телца се намират тъй необходимите съставки, които да превърнат малкото, сладко бебенце в огромен, едър подрастващ хлапак. Майките разбират по кой път е поело малкото им дете, когато педиатърът възкликне „ЛЕЛЕ!“ всеки път, когато му взима мерки. В магазина пък купувате памперси с размер „това дете е твърде голямо за памперси“.
Ако и вие сте майка на доста едро детенце, сигурно ще кимате с глава в съгласие на следващите редове, които четохме в любимия ни ScaryMommy. И ако нещо сме пропуснали, допълвайте смело!
Хората очакват от тях да правят неща, които всъщност не могат
Понеже детето ви изглежда много по-голямо, отколкото наистина е, хората не осъзнават, че то все пак е малко дете и все още прави детски неща, например говори с ограничен запас от думи или все още изговаря някой звук неправилно. Често се случва някой да се опита да води диалог като с възрастен с такова дете и остава изненадан или разочарован, че понякога и се съмнява в интелекта на детето.
Непознати ви гледат критично и цъкат с език, когато виждат, че още бутате количка
Да, може би коленете му подпират брадичката и, да, може би стъпалата му се влачат по паважа, но, разберете, честна дума, ние не влачим просто един третокласник, който го мързи да върви. Защото колкото и голямо да изглежда едно малко детенце, то е все още малко дете, което усъвършенства походката си и е абсолютно необходимо все още да ползваме количка.
Детското столче за кола му е тясно
И когато се вози в колата, малкото ви голямо дете пак е натясно. Когато сложите столчето с обратно на посоката на движение, краката на детето са сгънати (спокойно, не за сметка на сигурността му). Ако сложите столчето с лице към посоката на движение, крачетата му неуморно ще ритат седалката отпред, т.е. ще подритват границите на търпението на нещастника, седнал на пасажерската седалка. Опитайте се да гледате на това като на безплатен масаж като в онези огромни масажни столове по моловете.
Бицепсът ви е като на състезател по кану-каяк от носене
Колкото и да са големи, малките големи деца, като всички деца, винаги искат някой да ги гушка и да ги носи напред-назад – а те са аааааадски тежки! В резултат от това заяквате като професионален кечист и вече нямате плочки на корема, а на гърба!
Когато заспят навън, вие носите... чувал с картофи
Развитата ви мускулатура ви идва на помощ именно в такива моменти – когато малкото голямо дете заспи в столчето си в колата или на дивана и трябва да го извлачите някак си до леглото му, като торба с камъни. Когато го сложите да спи, усещането е все едно след час кросфит, нали?
Те могат да стигнат до високи места и да отварят врати
ВСИЧКИ деца, без значение от размерите си, споделят една обща черта: да (искат да) вземат неща, които не са им разрешени. Обаче се превръща в истинско предизвикателство да се опитвате да скриете нещо от дете, което може да стигне до горните рафтове на кухненските шкафове. А ако комбинира собствения си размер на разтеглен вертикал с някоя мебел, вече няма недостижими места у дома.
Вашето дете винаги се вижда в тълпата други деца
Да кажем, че това е един от плюсовете да имаш едро малко дете – че те стърчат като тополи поне с една глава над множеството от малчугани. За съжаление, това си има съответния недостатък - винаги се движат като чапли наоколо и бутат по-малките долу, в низините.
Те не осъзнават собствената си сила
Децата обожават да си играят заедно, но понякога едрите деца си навличат проблеми. Случва се да се опитат да прегърнат приятел и това да завърши с премазаното личице на другото дете в гърдите на вашето едро хлапе. Или да се опита да отнеме топката на друго дете в игра на футбол, но вместо това да изкълчи глезена на другарчето си. Или лекичко, само с пръст, да чукне друго дете по гърба, а то да вземе да се пльосне по лице и да си разбие носа...Трябва да научите малкия си гигант да навигира насред малките хора и да осъзнава размерите и силата си.
Трудно е да намерите дрехи, които наистина им стават
По-голямата част от дрехите за деца са проектирани в стандартен размер за обичайните размери при децата на съответната възраст, а не за деца с крака на жираф и ръце на маймунка. Докато успеете да намерите панталони с дължина, която да покрие глезените им, той вече няма да им става в талията. Ръкави, които действително да покриват ръцете ПОНЕ до китките, са огромен проблем. Ужасно тъжно е детето ви да иска тениска на любимия си герой от анимационен филм, а в магазина да ви кажат, че ги има само в „стандартни размери“. А да не говорим колко бързо израстват всяка дреха...
Тръшкането на обществени места е мега унизително
Раздразнено, тръшкащо се дете на обществено място вече е достатъчно изнервящо. Обаче когато въпросното дете изглежда така сякаш скоро ще завършва първи клас, със сигурност получавате някой и друг критичен поглед от непознати, в комбинация с повдигната вежда. В такива моменти ви се иска да сте облекли малкия Сатана в тениска с надпис „Изглеждам на 6, но всъщност съм на 3.“
В заключение - да отглеждаш малък гигант си идва с някои предизвикателства, но пък носи и бонус за родителите: по-едро дете, повече за обичане. А да не забравяме и яките бицепси.
