fbpx
И аз съм човек

Самотата по Коледа, която те кара да си говориш със стоките в магазина

18 декември 2017

"Тази година ще пазарувам онлайн, просто не мога да понеса да ме заливат вълшебни Коледни образи на щастливи семейства."

Люси Диксън - майка, която отглежда сама детето си, разказва пред Independent за това, че се е чувствала толкова самотна по Коледа, че нарочно е прекарвала часове в хипермакета с надежда стоките по рафтовете да ú проговорят.

"Мотаейки се между щандовете за трети път тази седмица, влачех се колкото може по-бавно и вяло слагах в количката неща, които не ми трябваха наистина. Защото това, от което наистина имах нужда, го нямаше на рафтовете. Това, от което имах нужда, беше да общувам с друг човек.

Краткият разговор с касиера е пикът на деня ми, въпреки че, без рационално обяснение, го лъжа, че планирам да се видя с приятели по-късно същия ден, понеже ме е срам да призная, дори пред непознат, че нямам никакви приятели.

Може да ви звучи като познатата история на един от хилядите възрастни хора, останали сами по Коледа, за които медиите тръбят по празниците. Но аз не съм стара жена - аз съм 38-годишна самостоятелна и самотна майка на 5-годишно момче и през изминалите пет години всекидневните разходки до магазина са се превърнали в единствената ми социална дейност.

Тази година обаче реших да пазарувам онлайн, защото не мога да понеса образите на щастливи коледни лица наоколо. Това просто налива масло в огъня.

Самотата се оказа най-трудната част от това да съм единствен родител, а чувствата особено силно се обострят по Коледа, когато празниците още повече ми напомнят, че не живея живота, който исках.

Останах сама, когато синът ми беше само на няколко месеца, и за една нощ трябваше да се превърна от половината на семейство, с приятели и социален живот, в самотна единица, която е сам-самичка с бебето по 24 часа на ден, всеки ден.

Терапевти сравняват самотата с глада:

"Точно както тялото ви подсказва, че имате нужда от храна чрез глада, самотата е начинът, по който тялото ви казва, че имате нужда от повече социално общуване."

Колко просто звучи. Но ако сте майка, която гледа сама детето си, аналогията би трябвало да бъде, че пред вас има отрупана маса с храна, до която не можете да стигнете, защото сте заключена в празна стая и просто трябва да игнорирате спазмите от глад.

Може да звучи супер драматично, но ако детето ви спи на горния етаж, вие сте в своеобразен домашен арест, без значение дали сте гладна или не.

Когато станете майка, често губите контакт с приятелите си, а когато сте самостоятелна майка, нещата понякога са по-сложни, защото трябва да се преместите в друг дом, в квартал, където не познавате никого. В моя случай това беше връщане обратно в родния ми град, където не бях живяла от 18-годишна, за да съм близо до мама и татко.

Знам, че съм късметлийка, защото имам страхотна връзка с майка си и тя ми помага много, практически и емоционално, но няма как да играе всички роли в живота ми. Не мога да очаквам от нея да ми е майка, да е родител на детето ми, най-добър приятел и социалния ми кръг.

Самотата е като черна дупка, която те засмуква и е ужасно трудно да се измъкнеш. Това напълно промени начина, по който гледах на себе си. Започнах да вярвам, че не заслужавам приятелствата, които другите, "нормалните" хора, имат.

Толкова много свикнах да съм сама, че когато се случеше да изляза и срещах група приятели, ги гледах като някакви екзотични животни, опитвайки се да си спомня какво е чувството да си част от група.

Да се чувстваш самотен е подвеждащо чувство и няма как да го обясниш на човек, който не го е изпитвал. Другите ме виждат как водя сина си на някакво занятие и не разбират как може да се чувствам самотна, след като съм заобиколена от други деца и родителите им, все едно не забелязват, че говоря само с детето си и нито един възрастен.

Те казват неща като "Ох, как обичам да съм сама!" или "Най-много обичам собствената си компания!", защото не разбират, че да прекараш сам времето си, насаме със себе си, по собствен избор, е съвсем различно нещо.

А и, разбира се, аз не съм сама, през повечето време съм със сина си. Което значи, че самотата ми идва в комплект с огромно чувство на вина.

Как може едновременно да съм късметлийка, защото съм майка на толкова страхотно дете, и все пак да се чувствам тъжна и все нещо да ми липсва?

Не знам как да отговоря на това, понеже той наистина е центъра на вселената ми, но и наистина ме натъжава това, че съм нещастна.

Но по същия начин, както моята майка не може да е всичко за мен, така и синът ми не може.

С времето, докато Джордж пораства, става по-лесно. Например, вече мога да разговарям с него, което значи, че уикендите, пълни с тишина или липса на смислен разговор, са останали в миналото.

Все още се вълнувам, когато служителите в хипермакета ме заговарят. Мисля че част от мен се страхува, че това ще е единствената ми възможност за разговор през деня и ми е трудно да спра. Но след пет дълги години на самота, започвам да създавам нова форма на приятелство, което значи да не прекарвам всеки уикенд сама, в очакване на понеделника, когато отново мога да потъна в работа."

************************************

По темата за самостоятелните родители в Майко Мила! сме писали вече няколко пъти, така че само ще ви припомним текстовете до момента, а ако вие сте такъв родител и искате да ни разкажете нещо по темата - пратете ни текст на имейл maikomilabg@gmail.com

За някои последици от така нареченото “самотно родителство“

На среща с майка, която гледа детето си сама

Най-трудните моменти в това да си самотен родител

Мисли на световноизвестни самотни родители, от които ще ви стане по-добре

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross