fbpx
Детска градина и ясла

Самостоятелни и свободни - как растат децата в германските ясли и градини

21 август 2018

У нас детето ти да е прието в държавна ясла или градина често е мимолетно щастие, тъй като много скоро и родителите, и техните плачещи деца разбират, че са приети в място, пълно с други плачещи деца, недостатъчен брой възпитатели и хаотични образователни методи. Като добавим  и ужасните случаи на физическа и вербална агресия от стана на възпитатели, за които нерядко чуваме, тръгването на ясла или детска градина е още едно изпитание за цялото семейство. Днес за пореден път отваряме темата за цивилизованите модели на адаптация на децата към първата им раздяла с дома, благодарение на Деница Николова, която ни разказва за правилата и педагогическите концепции на детските градини в Германия. 

На фона на новините за насилие над деца от страна на възпитател в детска градина, мисля, че дискусията за това как да предотвратим подобен тормоз тръгна в грешната посока. Загрижени родители видяха поставянето на камери като единственото решение на проблема. Надявам се с този разказ за детските градини в Германия да дам повече храна за размисъл по темата.

Детето ми посещава детска градина в Германия от 1 г. и 3 месеца до 4 години (а от юни тази година посещава частна градина у нас). Ето какво научих за метода на работа на германските детски градини:

  1. По закон един възпитател работи с 4 деца в яслите и с около 8-9 в градините

В Германия има законови изисквания към съотношението деца: възпитател. В яслите (за деца до 3-годишна възраст) това съотношение е 4,3:1, тоест на един възпитател се падат по 4 деца, като броят варира от 3 до 6 за различните провинции.

В групите за деца от 3 до 6 години, съотношението е 8,7:1. Освен назначените възпитатели, в групата на моето дете редовно има и един или двама стажанти, така че на практика за 25 деца се грижат 4 възрастни.

В нашата градина имаше общо 70 деца, 17 възпитатели, една служителка в кухнята и заместници. Няма как работата, която в Германия се върши от четирима, да бъде със същото качество на работата, която се върши от един човек (плюс „лелка“) в България. Дори и това да е най-милата, мотивирана и търпелива жена.

Това е и главният проблем, който трябва да се адресира, ако съществува сериозното намерение да се подобри състоянието в градините в България.

Дори и по няколко хиляди лева да получават възпитателите, един или двама души няма как да дарят внимание, време и грижа на 25-30 деца.

В работата на възпитателите в Германия е включено време за допълнителни обучения. Освен това, за да работиш като детски учител, не се изисква университетско образование, а петгодишно обучение (Ausbildung), в което е включен и дълъг стаж в детски градини.

Така придобиваш ценен опит още преди да си почнал работата и в същото време, благодарение на стажантите, за децата винаги се грижат повече от обявеното възрастни.

2. Родителите се ангажират активно в дейността на градината

В бившата градината на моето дете има съвет на родителите (от всяка група се избират двама представители), който се съвещава веднъж на 3 месеца (отделно са месечните родителски срещи).

Обсъжда се всичко: от храната и чистотата до дейностите на децата. Родителите работят не срещу, а заедно с възпитателите, така че да се разрешат евентуални проблеми.

Преди година имаше прекалено малко възпитатели, които и често се разболяваха, дори няколко пъти се случи, градината да не отвори, понеже почти всички служители бяха болни. Родителите се заеха с комуникацията с университета, към който е и градината (други градини се държат от общината или църкви) и настояха да се наемат допълнителни служители на половин работен ден, които да работят по заместване, когато основните възпитатели се разболеят.

Освен родителския съвет, родителите са организирали и Förderverein- спонсорска асоциация. Целта на тази асоциация в нашата градина е да се свърже с фирми, които могат да дарят или пари, или вещи за детската градина. Много от родителите са също и спонсори, даряват обикновено между 10 и 20 евро на месец. Събраните пари се използват според нуждите на градината.

С помощта на Förderverein са организирани 3 дървени къщички за двора, една дървена лодка и стена за катерене за салона. Освен това от няколко години насам се организира и Коледно тържество, на което Дядо Коледа (спонсорската организация) подарява играчки на всяка група (не на дете).

В други градини родителите се събират, за да боядисват стаите, да оправят градината и други подобни дейности, според настоящите проблеми.

3. Децата са свободни и самостоятелни

Градините имат педагогически концепт, в който, наред с административните теми, е описан и педагогическия метод на работа с децата. В него има установени теми като: „Нашата представа за детето“, „Как учат децата“, „Възприемане на собственото тяло“, „Изграждане на един свят, в който децата учат и се развиват“, „Децата наблюдават“, „Взаимна работа с родителите“, „Адаптационен период“.

Най-важните послания: децата са способни да учат ефективно и сами, като в същото време имат нужда от закрилата и грижата на възпитателите.

Всички деца се приемат и ценят с тяхната индивидуалност. Те са зависими от грижовни, емоционални и сигурни връзки с възрастните, което изисква от възпитателите да откликват с внимание и обич. Същевременно обаче  любопитството, развиването на моториката, откриването на света и преценяването на собствените сили е в природата на всяко едно дете и то няма нужда от „насърчаващи“ намеси от страна на възрастните.

Въздържайки се от намеса, даваме възможност на децата да постигнат нещо със собствени сили, което е и основата на самочувствието и позитивното себевъзприятие. Децата учат най-вече чрез игра, чрез опитване и реакцията, която получават от възрастните.

В детската градина не се учат нито букви, нито смятане, децата са свободни да играят и да се движат колкото се може повече. Навън, по всяко време, според мотото „Няма лошо време, има само лошо облекло“.

В редките топли дни, всичко се прави навън: изнасят се масичките и се закусва и обядва на открито, а през останалото време се играе на пясъчника, децата се пръскат с вода.

В същото време се учат на самостоятелност: всеки е дежурен веднъж в месеца и заедно с още едно дете носят храната (върху количка) от и до кухнята. Понеже децата са разделени на 2 групи от 1 до 3 години и от 3 до 6, всеки се облича сам според възможностите си, така че на възпитателките не се налага да обличат и обуват 25 деца.

4. Таксите за детските градини се определят от дохода на родителите

Тоест, както има родители, които плащат символична такса 50 евро на месец, така има и родители, които плащат около 500 евро. В момента пък в някои провинции премахват таксите.

Наскоро на една детска площадка в София бях свидетел на следния разговор между две майки с деца: едната майка каза, че обмисля възможността да работи като възпитател в детска градина, на което другата отвърна с „Ти луда ли си да работиш за 300-400 лева?!“.

Не разбирам как всеки е съгласен, че заплащането на детските учители е твърде ниско, но въпреки това никой няма проблем с това да даде детето си на хора, които работят за тези пари.

Такса според доходите и активно участие на родителите в дейността на детската градина би подобрило драстично качеството на детското възпитание. Напълно наясно съм, че сивата икономика в България прави подобна система напълно неприложима. И все пак, в България има детски градини със прекрасна материална база, просторни дворове и хубави сгради.

Беше ми малко тъжно, че детето ми ще бъде в частна градина с по-лоша материална база и малко дворче. Бих предпочела да плащам няколко стотин лева за държавна градина, знаейки, че за децата се грижат повече възпитатели, с по-добро заплащане и с непрекъснати обучения (за възпитателите, не за децата). И че децата от социално-слаби семейства също имат достъп до детска градина на отлично ниво.

Още по темата:

Как да не избягаш от яслата с двеста

Те всички реват! - мотото на българската детска градина

Детска ясла: началото (през погледа на един микроб)

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross