Отново, за шести път, на протест излизат родителите на деца с увреждания. Елате на 18 април в 11 часа пред Президентството в столицата, за да ги подкрепим в исканията им за справедлива социална система и достоен живот! Те отново ще настояват за приемане на Закон за личната помощ, адекватна финансова подкрепа и възможност за интеграция в обществото.
В България да имаш дете с увреждане е присъда. Държавата се опитва да скрие тези деца, да се отърве от тях, все едно ги няма, а всъщност всички ще имаме полза от приобщаването им в обществото. Ние от Майко Мила! не можем да стоим безучастни и вече повече от година с каузата си Оле Мале помагаме на майки на деца с увреждания и тяхната финансова и работна независимост. Също така сме говорили неведнъж по темата – запознахме ви с Валентина Георгиева Христова и нейната история Един протест, който трябва да чуете. Едно място, на което трябва да бъдете., както и с разказа на Явор Костов Дете със Синдром на Даун? Не е това, което си мислите!
Днес при нас е Пламена Василева, за да ни припомни колко силно децата с увреждания и техните родители се нуждаят от подкрепа. Прочетете тези редове с едно нещо наум – как бихте се справили вие на тяхно място и как бихте искали да се отнасят с вас държавата и обществото!
*******
Познавате ли родители на деца с увреждания? Аз – да! И ще Ви разкажа какви са те. „Те“ (както ги нарича държавата) – децата с увреждания – никога няма да Ви обидят, защото техните родители никога не ги обиждат и ги наричат слънчице.
Децата с увреждания никога няма да Ви наранят, защото техните родители никога не са ги наранявали – те ги обгръщат с нежност, те ги прегръщат, за да покажат колко е силна любовта им.
Децата с увреждания никога няма да Ви се разсърдят, защото техните родители никога не са им се сърдили – те им се радват, играят с тях, целуват ги, обичат ги и отдават живота си. В замяна получават усмивки, които са и смисъла на съществуването им.
Децата с увреждания никога не крещят, защото техните родители не крещят – говорят им тихо, мило и нежно. Бавно повтарят думите по няколко пъти, за да дадат възможност на децата да ги разберат. Децата с увреждания никога не се оплакват, защото техните родители не се оплакват.
Децата с увреждания никога не бягат и не скачат – защото не могат! Децата с увреждания никога не ходят на кино, театър или в МОЛ-а, защото няма как да стигнат до места, които са трудно достъпни и нямат възможност да се придвижат дотам!
Децата с увреждания не ходят на детската площадка, защото там няма уреди пригодени за техните нужди!
Децата с увреждания имат малко възможности да посещават училище, защото то трябва да е специализирано и няма места, защото в нормално училище не ги искат или защото дори липсва в много населени места!
Децата с увреждания не ходят на море, на планина, на екскурзии в чужбина и в страната, няма ги дори в детския кът, в парка или на площадката, защото болното ни общество ги мисли за заразни!
Децата с увреждания нямат мобилни телефони, таблети и компютри, а ако имат са научени да ги използват, за да се изразяват, да се опитват да общуват с околните.
Децата с увреждания не пътуват в градския транспорт, не могат да се качат във влак или самолет ако няма кой да им помогне или придружи!
Децата с увреждания, не ходят на уроци, не тренират спорт – за тях това е рехабилитация без която животът им е още по-труден! Децата с увреждания не получават награди, а само подаръци за рожден ден. Децата с увреждания не карат колело и кънки! Децата с увреждания нямат дрехи за всеки ден, за празник, за спорт или просто ей така да им купят нещо ново!
Децата с увреждания не ядат хамбургери, сладолед и шоколад всеки ден, ако изобщо им е позволено! Децата с увреждания нямат „джобни“, защото не всички знаят какво да правят с тях! Децата с увреждания не познават друга любов, освен тази на родителите си, те нямат първа среща, първа любов, първа целувка…
СЕГА МИ КАЖЕТЕ ВИЕ МОЖЕТЕ ЛИ БЕЗ ВСИЧКО ТОВА?
Децата с увреждания са нежелани в нашата държава. Родителите на децата с увреждания са невидими за българските институции, за политиците и управляващите! Никой не знае колко велик и добър човек трябва да си, за да гледаш такова дете, никой не си е дал сметка какво им коства това? Много от тях не ходят на работа, защото децата им имат нужда от грижи по 24 часа в денонощието и по 365 дни в годината. Родителите на децата с увреждания обичат децата си толкова силно, че не биха могли да продължат живота си напред и да ги изоставят. Те ги целуват и прегръщат десет пъти повече от всеки друг родител, те не боледуват защото знаят, че няма кой друг да се погрижи за децата им!
Те дори не искат да остареят, защото знаят, че в България няма кой да помогне на техните деца!
Родителите на децата с увреждане, заедно с Миролюба Бенатова, създадоха филма „Заложници на своите деца“, за да покажат една малка част от живота на децата си и техния собствен, за да променят системата и да променят отношението на държавата, за да покажат че изборът да отгледаш дете с увреждания у дома не е грешен, а грешно е отношението на държавата, която вместо да ги подпомага, се опитва да ги скрие и да ги забрави.
Подкрепете ги! Помогне те им! Поклонете се пред подвига на тези истински човеци, чиято единствена грешка е, че са родени в България!
