fbpx
Животът с деца

Родителите у нас раздават шамари "без да искат"

9 октомври 2018

Родителите в България се чувстват все по-стресирани, тревожни, немощни и самотни - и в този контекст шамарът продължава да бъде устойчив символ в отношението им към децата.

Това беше едно от посланията, с които вчера бяха представени данните от национално проучване, свързано с телесното и вербално насилие над децата. Предаваме резултатите от него, защото смятаме, че са важни за вас, дори да не сте от родителите, които посягат на децата си, защото "днес много им се е насъбрало".

Може да сте само свидетели на шамаросване, срещу което обаче не реагирате и премълчавате, защото то е оправдано от иначе спретнатия градски родител-извършител като възпитателен метод. Или защото не вярвате, че то може да бъде преборено от институции, НПО, психолози или разговор между родители. Или просто нямате време да обърнете внимание на това, че шамарената фабрика все още работи с пълна сила. В съседния апартамент.

88% от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно „възпитателно“ средство, но въпреки това голяма част от тях продължават да ги прилагат - това е изводът от изследването, проведено в цялата страна от Агенция Ноема по поръчка на Национална мрежа за децата. (То включва и сравнителна информация от проучване за нагласите към шамарите и други форми на насилие, проведено през 2013 г. от агенция ЕСТАТ, т.е. проследяваме намалили сме шамарите и други форми на насилствено възпитание оттогава.)

Въпреки че използването на физически наказания е по-ниско през последните 5 години, данните показват, че около 2/3 от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики, сред които „застани в ъгъла мирно“ или друг вид пространствена изолация и причиняване на дискомфорт чрез заповед за заемане на неудобна поза, както и ненамеса при опасност от нараняване.

Делът на родителите, които не просто някога са прилагали подобни възпитателни методи, а СИСТЕМНО го правят, е около 1/4.

Проучването е проведено сред над 1000 възрастни (614 настоящи родители и 400 бъдещи) и включва също данни от интервюта със 79 деца.

„Не издържам“ – мотото на удрящия родител

Участниците в изследването споделят, че прибягват до шамари и други форми на насилие във възпитанието в момент на афект, безсилие и когато се страхуват, че ще загубят контрол над негативното поведение на детето си.

Около 30% от родителите споменават гняв и обида като причини за прилагане на телесно наказание. И въпреки че все повече от тях осъзнават вредните последици от него, „твърдите“ привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещи родители, коментираха авторите на проучването.

Според тях е важно да се отбележи, че анкетираните възприемат като по-травмиращи и по-срамни „възпитателните“ методи, причиняващи емоционални щети на децата - обиди, постоянно крещене, омаловажаване и подценяване. (Надяваме се, че тази равносметка е съзнателна, а не е породена от оправдателния режим "ударих му шамар, без да искам - и без да го/я нарека нарека тъпак/тъпачка".)

Наказание на всеки километър

Извън наказанията вкъщи, средата, която децата обитават, също не се справя добре с премахването на телесните и вербални възпитателни методи.

Изследването потвърждава, че в училищата и детските градини подобни практики са често разпространени:

41% от родителите споделят, че децата им са потърпевши на вербално насилие

22% свидетелстват за телесно наказание като удар или причиняване на болка;

14% разказват за практики на игнориране

А ето какво казват децата:

Въпреки факта, че средата не предпазва децата от насилие, най-страшното е, че намалява броят на хората, които биха подали сигнал към официална институция, ако станат свидетели на шамаросване на дете от родителя му.

Проучването показва, че има срив в доверието към държавата като към легитимен агент, гарантиращ правата на децата.

Делът на родителите и младите хора, които биха се обадили на тел. 112 в случай, че са свидетели на малтретиране на дете, е намалял съответно с 22 и с 30 пункта; държавните институции не се разпознават като подпомагащи родителите в осъществяването на позитивно възпитание.

С две думи: ШАМАРЪТ Е АПАТИЯ. 

Единствената позитивна тенденция тук е, че са намалели отрицателните нагласи към намесата на странични наблюдатели и съобщаването в случай на насилие към дете. Докато през 2013 г. 80% от хората са смятали, че намесата в семейните разправии на други хора води само до неприятности, то през 2018 г. делът им е спаднал на 56% - според авторите на изследването.

Страх и ужас какво чака децата навън

Проучването установява още, че преди 5 години агресията между децата изобщо е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за хлапетата в България. Днес родителите я поставят на първо място по опасност, заедно с разпространението и злоупотребата с вещества като алкохол, цигари, наркотици, опасността от пътни произшествия и лошото влияние на приятелската среда:

Родители на ръба

Комбинацията от всички тези фактори води до тенденцията детето и възпитанието все повече да се свързват с напрежение и стрес, отколкото с щастие и удовлетворение.

Причина за това са все по-големите изисквания към родителите как да осъществяват възпитанието, на фона на все по-голямата им самотност в това предизвикателство, смятат изследователите. Тезата им е, че ако по времето, когато днешните родители са били деца, възпитанието се е възприемало като отговорност на цялото общество, днес то се възлага като задача единствено и изцяло на родителите.

В големите градове тази тенденция се усеща по-силно, заради по-напрегнатия ритъм на живот и относително по-малката помощ, която получават родителите от страна на разширеното семейство.

Общуването с децата се превръща във все по-голяма ценност, но и все по-остро се усеща нейният дефицит. В сравнение с данните от 2013 г., намалява времето, което родителите прекарват с децата си. Сега, времето, отделено за общуване, заема най-малка част от родителското време за децата – около 14-15%.

Така отново се връщаме до шамарите

Напрегнатото всекидневие, дефицитът на време и на адекватна помощ са предпоставки за това родителите да не разбират причините за т. нар. "нежелано" поведение на децата, а оттам – и за неадекватна родителска реакция спрямо това поведение. Около 2/3 (67%) от родителите съобщават за системни проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали някога проблем.

Нормално ли е обаче да продължаваме собствената си обърканост с шамар? Категорично НЕ. Колкото и санкциониращо да звучи това. Ако шамаросвате децата си, спрете да оправдавате това със стреса, на който са подложени модерните-градски-изморени-възрастни. Ако не го правите и се ужасявате, когато видите родителите на приятеля на детето ви да го правят, говорете с тях, спорете с тях, скарайте им се. Защото ако има едно единствено нещо, за което ни е позволено и е важно да си пъхаме носа в чуждите работи, това е насилието. 1000 пъти по-опасно и заразно от "задаващия се" ларингит.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross