В текста Работещата майка: как да навигираме между ролите на майка и служител дадохме няколко полезни съвета за това как да преборваме всекидневните лудешки графици и умората и как да балансираме между работа, домакинство, и майчинство.
В Аз съм работеща майка, която се опитва да е свръхчовек говорихме откровено за ужаса да бъдеш идеален родител и идеален служител в един едничък живот и как да се научим да бъдем толкова добри, колкото силите ни позволяват.
Днес пък ще обърнем внимание на професионалното изкривяване на работещите майки, които пренасят служебния си речник в личния и домакински живот. Отново ни гостува духовитата Гергана Миланова (Не ми пипай детето!, Как да оцелеем СЛЕД почивката, 50 нюанса пъпки), която все още не е хуквала за работа по пантофи, но вижте с какъв професионален жаргон се връща (и вилнее) вкъщи!
Професионално изкривяване. Чували ли сте този термин? Смятах, че такова нещо на мен просто няма как да ми се случи. Аз, дето гледам общо три деца (моите две и това на свекървата), толкова да прегрея, че да си вдигна личния телефон с „Гергана Миланова, с какво да помогна“? Няма шанс!
Чувах всякакви смешни истории и смятах, че щом се справям с това да отида на работа с обувки, вместо по пантофи (както се случи на моя приятелка с две деца), и щом не търся шише с мляко за колежката, която се разплака, просто НЯМА шанс да почна да говоря с работни термини в личния живот.
За информация на аудиторията – работя като HR (специалист по човешки ресурси) през по-голямата част от живота си. И се занимавам основно с Подбор на персонал.
Започна се в един слънчев петък, в който, преуморена и изтощена, отворих хладилника, за да извадя продукти за бърза вечеря. Погледът ми попадна върху парче опакована пушена риба. Идея нямам кога сме я купували. Дýша я – не ми мирише. И питам любимия:
„Абе, на тая риба кога ѝ изтича изпитателният срок?“
Знам, че нещо в казаното не е наред, но не мога да възприема кое. Мъжът ми ме гледа неадекватно, сякаш току що е разбрал, че на Марс текат потоци и пълнят езера, и мълчи. Повтарям:
„За рибата, питам, за рибата! Кога ѝ изтича изпитателният срок, дали знаеш?“.
Пак мъгла какво не е наред, но почвам да се нервирам, че не ми отговаря. Накрая прихва да се хили и ми вика:
„Ако ти кажа, ще я назначиш ли на постоянен договор?“
Дни по-късно настойчиво обяснявах на големия си син – който е на уважителните 8 години, че облеклото му (добре, че не казах ДРЕСКОД) не е РЕЛЕВАНТНО на учебната програма за деня. След като вдигнах тона, детето, милото, явно вдяна, че майка му не е наред, но разбра, че искам да си смени дрехите, и послушно си облече тениска вместо ризата.
Да не мислите, че с това приключих? Обаждам се на майка ми и ѝ обяснявам, че нещата, дето ги е пратила, съм ги сортирала по сегменти.
„По какво си ги подредила?“
Аз: „Офф, маме, по сегменти… ъъъ, все тая, подредени са“.
Освен това редовно назначавам филии в тостера. Планирам слотове за кол с нашите. И в магазина се рисърчва по стелажите, моля ви се.
Обичам си работата, какво да ви кажа. Наистина я обичам. Моля ви, кажете, че и вие се смахвате покрай вашите професии. Да не съм сама на моя малък, професионално изкривен остров. На който търся релевантни по размер ягоди за тортата на децата. Или се мъча да намеря къде точно се е локализирал и позиционирал вторият чорап от чифта… в някой удобен слот за обедна почивка… през уикенда.
Може би ще харесате
Още от Водещи
В Канада не казват „НЕ“ на сексуалното образование
След като в Перник програма за превенция от насилие, в това число и сексуално, беше прекратена в едно от училищата, …
До бабите и дядовците, без които не можем
Понякога и на нас ни се иска да се обясним в любов на родителите, които помагат в отглеждането на внуците …
Мисля, че мъжът ми ми изневерява. И съм доволна
Понякога изневярата идва като неочаквано облекчение. Една жена, разбираема избрала анонимността, споделя в рубриката на Telegraph "Брачни дневници" защо изобщо …
