fbpx
Забременяване

Решението да имаш бебе без баща

21 март 2019

В "Майко Мила" много пъти сме си говорили за поведението на бащите по време на раждането на децата им - Аз присъствах на раждането на сина си и не ме е страх да разкажа и Как жена ни ще роди, докато ние сме паникьосани наоколо са част от текстовете по темата. Днес обаче се потапяме в една прекрасна история, в която бащата липсва.

"Мъжът е необходим на жената точно толкова, колкото на рибата ѝ е необходим велосипед - дори тогава, когато жената пожелае да има дете". Това казва авторката на този текст, в който ни разказва за силния дух на своя близка и решението ѝ да роди бебе от донор.


Спомням си, че след първата ин витро процедура на много близка моя приятелка, едва не хукнах да купувам дрешки за бъдещото бебе и да смятам зодии…

От тогава до раждането на това толкова искано и чакано бебе минаха повече от 5 години в неуспешни опити за забременяване и ходене по мъките.  Доста сълзи се проляха, защото се оказа, че куражът да вземеш решение да имаш бебе без баща сам по себе си не е достатъчен, за да се случи всичко както и когато го пожелаеш.

Бременността мина горе долу гладко, като изключим факта, че майката точно беше завидно отслабнала след продължителни тренировки и лишения (от така любимия ѝ шоколад), но, както се казва - бели кахъри. Още докато беше бременна, купуваше разни странни уреди за фитнес, които приличаха на гигантски плувни шапки - нещо за разтягане май беше.

Изключваме и това, че майката е запалена и много добра скиорка (за разлика от Красимира Хаджииванова и нейните забавни опити в този спорт), която понесе пропускането на сезона доста тежко, да речем. Докато някои бременни  плачат  заради умилителни снимки на кученца или неочаквани развои в популярни сериали, тя понасяше всичко това с хладно пренебрежение.

Но едно ще ви кажа - тя наистина се разстрои, когато в предпоследното си състезание Линдзи Вон падна и не успя да завърши. Поплака си. Когато обаче сложи край на кариерата си, качвайки се на подиума, нашата героиня беше безмерно щастлива и реши да ражда естествено, за да може от родилното, дето се вика, да хване щеките, да скочи в ски обувките и да се изстреля към някой глетчер.

Когато я поздравяваха, че е бременна, тя казваше „какви са тези поздравления, та бременната жена е с единия крак в гроба?!“, въпреки че само тя си знаеше през какво е минала, за да дочака именно това „очакване“.

Никой не беше изненадан, когато се разбра, че бебето ще е момче, но тя с унищожителен сарказъм попарваше щастливите изблици на хората около нея. Открито не споделяше патриархалния „престиж“ на много жени да раждат именно момчета и изобщо не се вълнуваше особено, когато докторът ѝ „показваше“ пола при редовните прегледи.

Имаше, разбира се, ужасно много смешни случки, половината от които вече не помня, но ще ви разкажа за една. Отива една бременна жена в мола за соленки. Паркирайки колата в паркинга, за пореден път с досада установява, че не носи портфейл ( включително и документи), което обаче изобщо не я смущава, като изключим факта, че е била път 20 минути в ужасно задръстване, за да отиде именно в този мол, за да си купи точно тези ОПРЕДЕЛЕНИ соленки, които е сънувала.

Бъркайки в джоба, установява, че има точно 2, 50 лв. и решава, че ще ѝ стигнат за 4 броя соленки, които блажено закупува и моментално изяжда. С ефирна походка и полюшвайки благо корем в деветия месец с 4 соленки в него, се усеща, че паркингът се плаща след 15-ата минута, а тя няма пари и започва едно бясно тичане (включително и в обратна посока на тази, по която се движи ескалаторът) надолу.

Май е успяла в последната минута, защото не получих обаждане "здрасти, в мола съм, ела да ми платиш паркинга, защото си дадох  последните пари за соленки и не мога да изляза."

В шеги и закачки наближи и времето за раждане. Наложи се да я приемат в болница, защото тоновете на бебето бяха слаби, но тя отново не изглеждаше притеснена за разлика от всички останали около нея.

Заради тоновете се опитваше да активира бебето като му надуваше Преслава и Ивана, за да започнело да щрака с пръсти в корема, въпреки, че е музикант и страстен почитател на класическата музика.

Същевременно беше с компютър в болницата, беше обърнала стаята на офис, а на забележките на сестрите, че това не е конферентна зала, с усмивка отговаряше, че това бебе "трябва и да го изработи", освен да го роди. Добре, че болницата беше частна, мисля, че в държавна щяха да я изгонят.

Тъй като искаше да роди естествено, ѝ насрочиха  някакъв тест за предизвикване на раждане. По време на теста отидохме да запалим свещ в църква с една приятелка, а когато казах на бъдещата майка в коя точно (пишехме си през цялото време), тя ми отговори, че не харесва ТОЧНО ТАЗИ църква и ДА ОТИВАМ ВЕДНАГА В ЕДИ КОЯ СИ.

Въпреки целия църковен туризъм из центъра на София, естественото раждане не се случи и официално насрочиха секцио за следващия ден сутринта. Вечерта бях на гости на друга приятелка, сготвихме си мега фюжън меню и, точно когато храната беше готова, получих съобщение - „приемат ме за спешно секцио“.

Обадих се на майка ѝ и след още няколко телефонни разговора и подготовка на „сака за раждане“, който напълнихме с бири, взехме едно такси и потеглихме. Както винаги се случва в такива моменти, попаднахме на отвратително заспал шофьор, на който пет пъти се наложи да кажа, че СЕСТРА МИ РАЖДА И ДА ПОБЪРЗА, АКО ОБИЧА.

Въпреки, че раждащата не ми е сестра, а идиотът помисли приятелката с мен в таксито ЗА СЕСТРА МИ, просто я погледна с досада и продължи спокойно житейския си път с мудното си такси.

Стигнахме, събрахме се с останалите чакащи близки и се качихме пред залата. По едно време чухме радостните възгласи на лекарите, после я изкараха на носилката. Подредихме се с майка ѝ и брат ѝ в шпалир и, когато мина покрай нас, с изключително артистичния си маниер и имитирайки циганска реч (прави го ЖЕСТОКО), първите ѝ думи бяха „какъв е тоя цигански катун тука дето сте се събрали АААА“.  

Дойде сестрата, каза, че бащата може да влезе да го види и брат ѝ веднага нахълта развълнуван да снима НАЙ- ПРЕКРАСНОТО МОМЧЕ НА СВЕТА. Е, после му искаха личната карта да записват детето на негово име и се получи малко конфузно, но всички бяхме толкова щастливи, че никой не обърна внимание на тази дреболия.

Поляхме подобаващо бебето в един бар, в който бях казала на всички да поръчват на името на детето (тук ще го спестя), а после се оказа, че собственикът на бара - много приятен французин - се казва по същия начин. Поговорихме си по повода, разказах му житейската си история и тази на майката, показах му снимки на бебето, обясних му какво означава, че асцендентът на бебето е моята зодия (скорпион!) и накрая, много трогнат, той настоя да си разделим сметката.

Въпреки железния си характер, силата на духа си и огромното количество ирония, с които скорошната майка мина през всичко това, след като ги изписаха и се прибраха вкъщи  (и след като най- накрая успя да убеди нейната майка да си тръгне, защото всичко ще бъде наред), просто се отпусна, усмихна се и се разплака. В този миг, който продължи не повече от 30 секунди, аз станах свидетел и преживях най- голямото щастие на света.

Не знам как ще се развият нещата оттук нататък и колко трудно ще бъде, но съм сигурна в едно - това бебе и без да има баща, ще бъде безкрайно, безкрайно обичано, защото още в момента на раждането си имаше поне три майки.


Още по темата:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross