Как върви животът ви между конферентните разговори, приготвянето на обяда и отговарянето на 700 имейла? Ами някак на магия! Така се случва и в къщата на Ралица Найденова. И е много смешно, макар да сме сигурни, че на нея никак не ѝ е до смях. Освен ако, разбира се, не е леко нервен към истеричен смях. Тогава може.
Работите ли от вкъщи, скъпи приятели?
Заклевам се, че аз се опитвам. Много се опитвам и ето как се получава напоследък.
Ставам рано, преди цялата къща да ми се е качила на главата, за да изпия евентуално едно кафе на спокойствие, без да водя подобни разговори:
„Ава, какво си ми сложила в кафето?!“
„Ами, не знам. Не съм аз. То стана с магия.“
От две седмици насам всичко вкъщи се случва посредством вълшебства. Постоянно нещо се разлива с магия. Трохите по дивана и те с магия са там, лепенките по чаршафите, зеления флумастер по стената, малките весели човечета-картофчета по картината ми, изядения шоколад („Не бе, мамо, аз само го гледам шоколада, не го ям.“).
След провала със сутрешното кафе следват още много неуспехи, за които до голяма степен съм подготвена.
Работното ми място услужливо е затрупано с лего. Това по никакъв начин не може да ме сломи. Обръщам клавиатурата и изсипвам всичко. Сядам на стола, с досада вадя от задника си кукла Барби и съм готова да се впусна в работен вихър.
– Мамо, чакай само да ти кажа нещо. Ти какво сънува?
– Не си спомням. Имам малко работа сега. После ще си говорим.
– Аз пък сънувах една синя майка с едно страшно око. И после ти ме изяде. И после изяде и майката на Тими. Ти си една виновна майка.
6 минути по-късно
Ава плаче. Поела е стената с чело и сега ѝ е поникнало яйце на главата. Неочаквано бързо се успокоява и пита: „Защо не ми се въртят звездички около главата. Трябва да ми се въртят. Иначе все едно не съм се ударила наистина“.
Седем минути по-късно (все още не съм успяла да прочета дори първия от сто мейла)
– Мамо, чакай само да ти кажа нещо! Искам да ми купиш много деца.
– ДЕЦАТА НЕ СЕ КУПУВАТ!
– Добре, тогава може да ми ги родиш.
– НЕ МОГА. ВЕЧЕ СЪМ СТАРА. БЯГАЙ ДА ИГРАЕШ!
– Еее, но свършиха ли децата вече?
– ОТИДИ ДА ГЛЕДАШ ДЕТСКО И МЕ ОСТАВИ ДА РАБОТЯ!!!
– Добре, щом толкава искаш.
9 минути по-късно
Идва тийнейджърът.
– Какво можеш да ми предложиш за ядене?!
– КАКВО МОГА ДА ТИ ПРЕДЛОЖА ЗА ЯДЕНЕ ЛИ?! АЗ ДА НЕ СЪМ РЕСТОРАНТ! ТОЯ ВЪПРОС ЗАБРАНЯВАМ ДА МИ СЕ ЗАДАВА ПОВЕЧЕ! Ти нали яде преди половин час!!!
– Уф, добре, явно не си на кеф.
– ИЗЯЖ МЕ МЕН!
Една минута по-късно идва Ава, мята се като маймуна върху дясната ми ръка, с която държа мишката, и казва:
– Мамо, чакай само да ти кажа нещо! Ти като ме изяде…
– ИЗЧЕЗНИ ВЕДНАГА ОТТУК!!!
– Добре, добре! После ще ти кажа какво стана, като ме изяде.
2 минути по-късно Ава пак плаче и пак идва.
– Мамо, чакай само да ти кажа нещо. Порязах се!
– С какво?
– С гардероба.
И някъде тук вече е станало обедно време, а аз съм свършила почти нищо.
Междувременно имам 42 пропуснати обаждания. Не си вдигам телефона от страх какво може да чуе събеседникът ми. Например: „Мамо, ти като ме изяде…“
Надявам се, че като сложа малката да спи, ще успея да отметна няколко задачи.
АВА: МНОГО ЧАКАМ ДА СЕ НАСПЯ! НИКАКЪФ НЕ МИ СЕ СПИ! ОТКАЗВАМ СЕ ДА СПЯ!
– Ава, не се търкаляй върху обувките!
– Добре, но аз обичам да съм ягода.
– МОЛЯ?!
– Ами, да. Искам КИСТЮМ ягода за ХЕЛОУИН.
И така в игри и закачки минава целият ми ден. Свършена работа – малко. Отговори на екзистенциални въпроси – 1000.
На края на деня влизам уж да се изкъпя, а всъщност да се скрия.
Ная застава пред вратата на банята и започва да ми чете нещо. Нищо не чувам, все пак водата тече. Накрая ме пита кои са деепричастията в текста.
На фона на това малката не спира да говори. Първоначално не я чувам и съответно не отговарям, докато тя не започва все по-отчетливо да крещи:
– Къде съм била аз, когато кака е била малка?
– Остави ме да се изкъпя и ще ти обясня.
– Но аз в корема ти ли съм била, когато кака е била малка? А ти къде си била, когато си била малка?
Не издържам и започвам истерично да се смея, а тя казва:
– Не се смей! Ака ми се.
Приключвам набързо с къпането.
– Ела да акаш!
– Е, вече не ми са ака. Мина ми.
Та така…
