Вече сме засягали темата за отпуска по майчинство и справянето с някои неприятности при завръщането на работа след него в „Отпускът“ по майчинство боде очите на колегите“ и „Какво да направите, ако шефът ви изнудва да напуснете след майчинство?“. След като преодолеете тези особености и наберете скорост, имайте предвид също, че много работещи майки продължават да носят на плещите си по-голямата част от домакинските и семейни отговорности, както ви разказахме в „Парадокс: Колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има“. Това може само по себе си да е изключително фрустриращо, особено ако се чувствате виновна, че сте си „зарязали“ детето и сте хукнали да изкарвате пари. И сега как да преодолеете среса от раздялата с него, за да сте спокойна, независима и успяла работеща майка?
Връщате се на работа след отпуск по майчинство. Чувствате ли комбинация от вина, вълнение и притеснение? Горе-долу обратното на това, което сте очаквала да почувствате. Поемете дълбоко въздух, защото повече от половината майки по света се връщат на работа преди детето им да навърши 1 година – и всяка от тях изпитва противоречиви емоции заради това.
Сигурно е трудно да се концентрирате върху счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите, когато знаете, че вкъщи ви чака малко бебе, нали? Дори и тези от нас, които с радост се връщат обратно в офиса и с нетърпение чакат обедните почивки за общуване с колеги, разговорите с възрастни и усещането как мозъкът ви отново започва да работи на професионална скорост, може все пак да изпитат фрустрация и неувереност от действията си. Добрата новина е, че всичко постепенно се нарежда и става по-лесно. Помогнете си да преодолеете прехода от ролята на майка с фокус изцяло върху детето към този на работещата майка със следните методи:
– Примирете се и приемете новото положение. Предварително си намислете готови отговори на въпроса: "Как си?", най-добре е кратко да кажете нещо като: „Хубаво е да се върнеш“.
– Не бъдете жестока към себе си. Приемете, че поне месец ще ви е трудно и не се самонаказвайте. Обадете се на партньора си или на близък човек, ако имате нужда някой да ви каже нещо мило и подкрепящо.
– Напомняйте си, че го правите в името на детето и семейството, защото искате всички в семейството да живеят по-добър живот. Най-важното за детето ви е вие да сте спокойна, успяла и в хармония със себе си.
– Вие давате пример на детето си. Вие сте работеща майка, която е финансово независима в рамките на възможностите си, има кариера и следва целите си – професионално и лично.
– Наслаждавайте се без чувство на вина на края на работния ден, когато отново виждате детето си.
– Сложете снимка на детето на бюрото си и помолете, ако е възможно, този, който гледа детето, да ви праща актуални снимки или видеа.
Не забравяйте, че обикновено бебетата или малките деца нямат проблеми да останат цял ден с някой друг, стига да са нахранени, сухи, наспани и към тях да се отнасят с внимание и добрина (да не кажем, любов). Това далеч не значи, че са ви изместили като майка – означава, че в живота на детето ви присъстват и други хора, които да го обичат и да се грижат за него.
Трябва да знаете, че няма научно доказателство, че децата понасят вреда или щети, когато майките им работят извън дома. Ако едно дете е обгрижено, нахранено и емоционално подкрепяно, за развитието и психиката му няма разлика и значение дали майка му работи от вкъщи или в офис извън дома.
Ако вместо да свиквате, усещате как нещата се влошават, веднага потърсете помощ. Следродилната депресия може да се случи по всяко време в първата година на детето и наистина много жени страдат от това. Диагностицирането понякога е трудно, защото симптомите, например променливото настроение и умората, са типични за следродилния период и са свързани с още нерегулираните хормонални нива и графика на бебето. Но ако изпитвате огромно чувство на вина, тъга, промяна в апетита, безсъние, раздразнителност, тревожност и просто не се чувствате както трябва, усещате, че нещо не е наред, веднага потърсете помощ от специалист. Не пренебрегвайте това състояние, от вашето здраве зависи не само вашия живот, но и този на детето.
Независимо дали бебето е в ясла или сте наели някого да се грижи за него у дома, е важно за спокойствието ви да знаете как е детето, когато не е с вас. Научете какви са правилата за обаждане в яслата и дайте ясно да се разбере при какви ситуации трябва незабавно да ви потърсят, за да сте спокойна. Сестрите в яслата не са ваши врагове, гледайте на тях като на партньор в оглеждането на детето ви. Кажете им ясно кога да ви потърсят и как – например, ако бебето плаче повече от един час без прекъсване, ако изглежда унило, ако откаже да закусва или друго, съгласно навиците и поведението му, което познавате у дома като обичайно. Най-вероятно в яслата има установени правила за въвеждане на детето, обикновено в първите седмици трябва да го оставяте там само за час-два и да се обаждате по няколко пъти на ден. Не забравяйте, че вие най-добре познавате детето си и можете взаимно да си помогнете с детегледачите как то да се нагоди най-бързо и безболезнено към новия график.
Важно е да не откачате и да не ставате припряна. Трябва да разберете, че важното в случая не е вашето его и фантазия какво може да се случва на детето, а то самото. Ако детето е в ясла, не искайте сестрите да ви пращат снимки и дневен отчет какво се е случило, защото те се грижат за цялата група деца. Можете да поискате да следят наистина важни индикатори, като броя на сменени пелени, колко пъти и какво е яло, дали е спало и по колко време.
По много наболялата тема с камерите в яслите или вкъщи, за да наблюдавате този, който се грижи за детето, бихме искали сами да си зададете въпроса наистина ли така ще се чувствате по-спокойна? Ако изпитвате потребност да монтирате наблюдателна техника, да подслушвате как гледат детето ви и да играете на Биг Брадър, това значи, че спокойствието ви да сте далече от детето ще зависи от взирането в камера или подслушването на човека или хората, на които сте поверили детето си. По-добре потърсете друг човек или решение, което ви кара да сте спокойна и да имате доверие.
Вярвайте на майчината си интуиция. Тя не е вродена, а се развива на база познаването на детето ви. Не се раждаме с такава интуиция и тя не се появява изведнъж, но с времето започвате все по-добре да познавате поведението и навиците на детето си и ако забележите нещо необичайно, вярвайте на това усещане. Обсъдете притесненията с партньора си, педиатъра на детето и възпитателите му.
Едно от най-силните усещания, които съпровождат майчинството и връщането на работа на майката, е чувството на вина. Това не е обикновена вина, това е ново ниво на усещане за вина за почти всичко – защото не му готвите био-еко органична храна, защото не сте неотлъчно до него по 24 часа, защото тайно се радвате на спокойствието, тишината и самотата на офисното си пространство и т.н. Когато сте у дома, мислите за работа и обратното – заради което също изпитвате вина. Да се чувствате виновна обаче изисква емоционална енергия, която можете да вложите в други неща.
Когато се почувствате виновна, задайте си въпроса защо се чувствате по този начин, кое точно и конкретно провокира тази емоция. Мислите, че не сте добра майка, че сте по-лоша майка от другите? Че може би не правите най-доброто за бебето си? Спрете! ВСЯКА майка се притеснява от това в някакъв момент и ВСЯКА майка прави най-доброто, на което е способна, за детето си.
Спрете да се опитвате да се надскочите. Вие сте човек. Преди години сте имала време да се наспите, да отделите време за себе си, да правите неочаквани и емоционални неща. Днес не е така. Не съжалявайте за това и не се чувствайте виновна, че понякога ви идва прекалено много да сте и служител, и майка, и домакиня, и партньорка, и чистачка, и готвачка, и приятелка... Вие сте просто човек. Не става дума за занижаване на критериите, става дума за реалистични очаквания и за това наистина ли има значение определено нещо. Наистина ли има значение да пуснете още една пералня точно днес. Или да сготвите три отделни ястия за вечеря.
И най-важното: докато преборвате ежедневните лудешки графици и умората, балансирате между работата и домакинството, майчинството и всички други роли, бебето ви расте. Само след няколко седмици то ще е свикнало със собствения си отделен от вас живот в яслата, вие ще сте свикнала с вечерния график у дома, ще сте се научила какви са собствените ви граници и как да оптимизирате задачите си и неусетно ще сте станала още по-добра майка и още по-добър служител.
