fbpx
И аз съм човек

Пътешествие до Северозапада - вълшебни килими, приказни крепости и подземни тайнства

24 юни 2018

Здравейте, скъпи ни читатели!

Ето ни във ваканционния сезон, когато половината родители са в паника какво да правят, докато дойде заветната почивка на море. Знаем, че някои имат отпуснати от съдбата баби на село, други ползват услугите на градски лагери или спортни мероприятия, но ваканцията е изпитание за родителите с по-малки деца и понякога дори се налага спешно да измислите нещо за два-три дни.

Затова е и нашият проект, съвместно с Volkswagen - за супер идеите „къде да заведете децата, без много-много да му мислите и много-много да му харчите“. Днес ще ви разкажем за нашите последни приключения и сме сигурни, че ще ни завидите силно, но това ни най-малко не ни притеснява - ще го изтърпим. Ако още не сте чели досегашните ни пътеписи, наваксайте, когато имате време: Семейни пътешествия: В преследване на кукерите и Всеки знае да ходи в Гърция на море – идете на езеро!

Помните, че даваме кратки наставления как да направите пътуването си приятно и страхотно, защото сме досадни, нали? За това пътешествие ще ви напомним да вземете децата (защото може „случайно“ да ги забравите вкъщи), да сложите в багажа по едно яке и по едни резервни обувки. Повече не ви трябва, освен ако не се тревожите за магнитни бури и дали Меркурий не е ретрограден. Освен това, вземете и резервната си храброст, защото ще ви водим на нещо мъничко екстремно, пък макар и с деца.

И така, ние тръгваме - мъж, жена и 2 деца - на 3 и респективно 7 години, натоварени на един чисто нов разкошно - червен Volkswagen Polo, който лесно побра багажа ни и пъргаво се изстреля по новия ни маршрут. Искам да ви кажа, че покрай този проект се накарахме на най-различни коли и всеки път, когато ги връщахме, изпитвахме тъга. Човек лесно свиква на новото, червено, бързо Поло и накрая на уикенда му се струва, че цял живот се е возил само на прекрасни червени коли…

А къде отиваме? Отиваме да посетим Северозапада, така че се дръжте! Ще ви представим един изключително интензивен уикенд, но ви съветваме вие да го направите за три дни, за да ви е по-лесно. Ако тръгнете в петък следобед, ще е далеч по-лежерно.

Какво ще видим?

Чипровци – Фестивал на ръчно тъканите килими,
Чипровски манастир
Лопушански манастир
Белоградчик – скали, крепост, музеи
Пещера „Магурата“

Какво няма да успеем да видим, но вие не правете като нас:
Исторически музей на Белоградчик – беше затворен
Видин и Бабините видини кули – за това реално си трябва още един цял ден
И така, потегляме. Както винаги, тръгваме с цел. Този път тя беше Фестивала на Чипровския килим, който тържествено да открие уикенда ни, а после с приповдигнато настроение да продължим по пътя си.

Чипровци отстои на 35 км от Монтана, на 130 км от София и на около 20 км от границата със Сърбия. Най-бързо от столицата се стига през прохода Петрохан, а най-комфортно – през магистралата и пътя за Враца.

Хубавият Чипровци

След два часа и половина и две деца, които в края на пътуването вече ревяха в хор, пристигнахме. “Цветето на България“ – така преди повече от три столетия книжовникът Петър Богдан нарича китното планинско селище Кипровец. В древността то е било известно с рудодобива и обработката на метали, а днес е прочуто с уникалните си ръчно тъкани килими.Според местните, Чипровци е просто едно гостоприемно, културно и одухотворено градче, където занаятът е едновременно изкуство и дар. В него и околностите му свободно можете да се отдадете на всякакъв вид туризъм – селски, еко, ловен, планински или културен.

Следва кратка историческа справка за Чипровци, не я пропускайте, ще можете да разкажете на децата си за града повече, отколкото знаете:

Този край е бил заселен още по времето на траките. За това говорят многобройните находки от халщатска керамика, предмети от бита, останки от укрепления по стратегически височини.

През римската епоха районът е бил един от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипоровци и накрая днешното Чипровци. Местни легенди пък го свързват с лично име Кипро или Кипра.

Под османска власт Чипровци запазва известни привилегии, за да се поддържа добивната промишленост. До края на XVII век градът е център на воеводство с 12 селища и в него има право да пребивава само един мюсюлманин. Международна известност добива чипровската златарска школа.

Чипровци става най-големият златарски център на Балканите, наред с Цариград, Солун и Белград и е сред основните производители на фини златни и сребърни предмети за цялата Османска империя.

Тук е открито и първото българско светско училище през 1624 г. от епископ Илия Маринов - “Семинариум“. Още тогава в него се въвежда съвременна система на обучение с предмети като логика, математика, граматика, философия, чужди езици, и изящни занаяти, а присъствието в него е задължително за всички деца от Чипровци.

През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните „върхове“ са: „Абагар“ на Филип Станиславов (отпечатана на 8 май 1651 г. в Рим), богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич.

Чипровци е бил изключително будно градче, чиито жители закономерно са се стремели и към свободата. Борбата за национална независимост в средата на XVII век се оглавявала от Петър Богдан и Петър Парчевич, като неин апотеоз е Чипровското въстание през 1688г., – само една от множеството революционни прояви, в които участва местното население.

След неговото потушаване селището е опостушено и запада, но през XIX в. голямо развитие получава килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна, и днес се смята за една от отличителните черти на Чипровци.

И така, да се върнем на нашето пътешествие.

В началото ни беше малко трудно да се ориентираме дали точно това е Фестивалът на Чипровския килим, защото плътна пелена закриваше гледката пред нас, дължаща се на огромната чипровска скара, на която се печаха кебапчета, въртеше се агне и огромна група хора чакаше на опашка за тези благини.  Освен че обвиваше фестивала с облаци, това беше и единственото място на 500 метра околовръст, в което човек можеше да си вземе храна.

Уви, организаторите не бяха помислили за този проблем и вместо хората спокойно да се радват на килимите, които струваха буквално хиляди левове, им се налагаше да висят по един час на опашка за две кебапчета, докато умират от горещина, за да нахранят горкото си домочадие.

Част от експозицията на килими
Ние, слава Богу, си намерихме по един пакет солети и отидохме да разгледаме както Фестивала, който не беше много мащабен, така и градския исторически музей.

Историческият музей на Чипровци е основан през 1988 г. по повод 300-годишнината от Чипровското въстание. Помещава се в сградата на старото градско училище, като проследява и илюстрира историята и бита на живота в града от Средновековието до днес.

Експозициите са разпределени в 5 зали, посветени на всички най-значими етапи от миналото му – рударство, златарство, духовно пробуждане, килимарство (с най-голямата експозиция) и църковна живопис. В музейната сбирка може да се види и макет на това как е изглеждало и как точно е функционирало чудатото съоръжение „самоков“ (механично устройство за обработка на метали, донесен от саксонските рудари, които се заселват в града).

Добрата новина за всички вас е, че макар Фестивалът вече да отмина, музеят е на ваше разположение и – изненадващо, е най-приветливото за деца място, на което бяхме стъпвали досега. Прекрасни уредници, любезни и с мило отношение към малчуганите. Искам да изкажа дълбоката си благодарност към работещите в музея и да им пожелая дълъг живот и крепко здраве, за да посрещнат и внуците ми така сърдечно.

В музея

В него има място за рисуване, където децата могат да оцветяват традиционни български шевици и най-голямата сред всички изненади - можете да пипате! Аз никога не бях виждала музей, в който да може да се пипа и то не само да се пипа, ами и да не ви отрежат ръцете по крумовите закони след това.

Но ето - този музей, разположен на разкошно място в китния Чипровци, не само има да предложи изключително красиви килими, по които ще се прехласне всеки себеуважаващ се хипстър или интериорен фанатик, но и всички те бяха за пипане от мало и голямо. И имайте предвид, че всеки четвъртък музеят е със свободен вход.

И все пак, колкото и да бяхме издръжливи, един пакет солети не ни оправи и тръгнахме тревожни и зли да търсим храна. Попаднахме на едно капанче до пътя, което ни сервира толкова съмнителни неща, че се наядохме със стиснати очи, платихме колосалната сметка от ….17 лева и си тръгнахме на бегом.

Къщата на килимарката

Разбира се, оказа се, че в рамките на Чипровци има разкошни места като Механа Торлаците, за която, ако знаехме предварително, щяхме по съвсем друг начин да прекараме. Чипровци е прекрасно място и без тарапаната на Фестивала може би е и още по-прекрасно.

Но яли каквото яли - напред към прочутия Чипровски манастир! На около 5 км от града се намира Светата обител, носеща гордо името на „Св. Иван Рилски“. Освен много хора, прекрасна градина и чудесна атмосфера, там имаше и козички, патета и изключително впечатляваща крипта с черепите на наши национални герои, загинали по време на въстанието. Не пропускайте и отделете половин час да разгледате, както и да си починете на хамака в манастира, както направихме и ние.

Чипровски манастир

И понеже ние само с един манастир трудно издържаме, веднага след това отидоме в близкия Лопушански манастир. Там попаднахме на сватба, катерихме се на камбанария, палихме свещи и смирено въздишахме в китния му двор.

Лопушански манастир

И накрая, уморени и замечтани за нормална храна, се настанихме в едно прекрасно местенце за нощувка в село Чифлик, което бяхме успели да си запазим в последния момент (на 52 км от Чипровци, взехме ги за около час). Оказа се, че заради фестивала почти всичко наоколо отдавна е заето, но никак не съжалявахме.

Хотел „Здравец“, в който отседнахме, беше на река и се наслаждавахме на шума ѝ, докато пием кафе. Самият комплекс е малък, има само осем места за спане, но собственикът е много отзивчив, разполагат с басейн за децата и прилична кухня.

Хотел Здравец, село Чифлик

Виненият лист е под всякаква критика, затова, ако решите да отседнете там, носете си нещо по-качествено. Или просто пийте чай или джин.

И ето ни на другата сутрин – обилно закусили, поемаме да видим чудесата на България, за които уж всеки българин трябва да може да рецитира, а вашата клета списвачка дори не е зървала, признава си съвсем честно. Наядохме се безсрамно с мекици, мед и сладко, приготвени от домакините, и се метнахме на Polo-то, което привлекателно се червенееше в слънчевата утрин.

И ето я ГАЛЕРИЯТА със снимките. Разгледайте преди да продължите четенето, за по-голямо удоволствие!

Първата ни спирка беше самата Белоградчишка крепост. Няма да е зле да ви разкажем набързо за нея, защото е една от най-впечатляващите дестинации в България, а някак остава все недооценена. Строена е още по римско време, сред високи до 100 м непристъпни скали. Ползвана е като съоръжение за отбрана чак до 19-ти век. Има три вътрешни двора, запазени стени, кули и зидове. Крепостните стени достигат 12 м на височина и по протежението си са украсени с декоративни каменни корнизи, розети, ниши, колони и релефни изображения на растения и животни.

От нея се открива прекрасна гледка към известните Белоградчишки скали – един наистина невероятен природен феномен, който за малко не успя да влезе в Новите 7 чудеса на света преди няколко години. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в тях.

Белоградчишката крепост

Ето какво е казал за тях писателят Антон Страшимиров:

"пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи!"

Най-интересните образувания се намират в Централната част - Конникът, Мадоната, Метохът, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата и други. Наименованията им произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети. Много от тях са свързани и с легенди, така че вземете някой местен екскурзовод, който да ви разкаже всичко за тях.

С тези скромни, но важни познания, пристъпихме входа на крепостта и попаднахме в Game of Thrones - за пореден път от нашите обиколки из България. Крепостта е построена на възвишение и освен че хвърля разкошна гледка към заобикалящия град с могъщите си стени, наистина ни напомня за едни отдавна отминали времена, в които крепостите са се строели не за да има красива гледка, а за да бъдат защитени от врага – за наблюдение на териториите около нея и сред стръмни скали, за да бъде истински непревземаема.

Малкият ми син обаче реши, че това е замъкът на Елза от Frozen и с благоговение тропваше с крак на всяка извита стълба, припявайки Лет-ит-гоу, с цел да я превърне в лед и да покаже могъщите си способности. Изкачихме се ние по стъпалата и гледката отгоре бе наистина вдъхновяваща. Ако не сте били, идете! Ако не сте водили децата – заведете ги! Едно истински приказно място, в което съвсем спокойно може да се снима най-скъпата фентъзи продукция на света.

За всички хора с малки бебета – крепостта не е подходяща за колички. Слагайте кенгурата и нещо много важно – запасете се с вода. До средата на стълбите ще ожаднеете като зверове и децата ви ще започнат да мрънкат, затова купете си вода. И въобще, ако не можете да бъдете владетели на Северното кралство или Дома на Старк, поне завладейте стълбите на Белоградчишката крепост – не е малко изпитание, и за ваше удоволствие ще изпитате част от миналото историческо величие на България.

Жадни, потни и изморени, слязохме долу, напихме се с вода и веднага влязохме на хлад в Природонаучния музей на Белоградчик, който се намира току до входа на крепостта. Експозицията му съдържа 520 експоната от флората и фауната на България. Там децата ви могат да видят препарирани животни, да пипнат муцуна на мечка и да видят истински вълк.

В природонаучния музей

Ако нямате проблем с препарирани животни, заведете ги и не забравяйте да им обясните колко полезни, смислени и прекрасни животни са вълците, защото всички приказки, филмчета и легенди са се погрижили децата да си изградят доста отрицателно мнение за тези иначе великолепни, благородни и изключително полезни за природата животни. За да не сме празнословни, вижте този клип, за да разберете и вие колко важни са вълците за екосистемата – ние, както забелязвате, сме големи фенове на вълците.

След музея, прехвърчахме през няколко белоградчишки забележителности и спряхме да обядваме в заведение, наречено „Мислен камък“ - непретенциозно, евтино и запазило се сякаш още от социалистическите ни години. Отивайте смело – има салати, пържени картофи, пържоли, риба и сладолед - какво повече?

Магическите белоградчишки скали, които оживяват под разказите на умел екскурзовод

Там, на менюто, докато ние останалите блеехме към прекрасната гледка (защото заведението има страхотна гледка), мъжът ми видя обява за екстремни обиколки с джип из гората около крепостта и възможност за разглеждане на най-известните скали в Белоградчик, докато местен експерт обяснява коя скала къде е, как се казва и защо.

Не съм имала време и възможност да разкажа досега, но аз изпитвам панически ужас от… почти всичко. А разходка с джип и две деца направо ми смрази кръвта. Вече си представих как джипът се търкаля из стръмните пътеки, всички пищим и накрая падаме в пропаст, но стиснах зъби и си казах, че вие, дето четете, бихте искали да се кача на такова нещо, за да ви кажа дали е яко.

Обиколка с джип на най-известните скали

Еми, яко е! Страхотно е, макар в началото да пищях, но мъжът ми каза да престана, защото плаша децата. Всъщност самият джип е цяло национално богатство, водачът е страхотно мил, опитен и се занимава с това от 15 години, а разходката е великолепна и страшно интересна.

От нея научихме за основните белоградчишки фигури, част от които представяат легендата за любовта между млада монахиня и момък, греховното зачеване на дете, бягство от манастира, тълпи преследвачи и накрая Бог, който взел, че вкаменил всички, защото не виждал, очевидно, какво друго да направи.

Видяхме повечето от най-популярните скали - Конника, Адам и Ева, Ученичката, Мадоната, Мечката, Дервиша, Лъва, Камилата, Смъртта на цар Фердинанд, Окото, Игуменката и разрушеният манастир, Монасите. Освен изброените фигури, има още много и интересни, така че отивайте моментално – не е скъпо, а е незабравимо!

Посочили сме контактите накрая, за да не се чудите и маете, щом пристигнете. Нашият гид ни взе от входа на Белоградчишката крепост, така че можете да го планирате веднага след или преди посещението ѝ и да си спестите обикаляне, но за сметка на това да прекарате едни много вълнуващи минути. Има различни по времетраене, ниво на екстремност и занимателност маршрути – от половин час до цял ден. Освен това, децата бяха във възторг, така че не се колебайте!

След като раздрусахме телеса и нерви с джипа и се нагледахме на хубавини, се насочихме съвсем логично към пещера „Магурата“. Тя се намира на около около 20 км от Белоградчик в посока Видин.

Няколко подготвителни думи. Първо, можете да изчакате да тръгнете с група, а можете и сами да влезете. Ние малко закъсняхме и избрахме по неволя разходка без гид.

Второ, вземете си дебели дрехи. Суичъри за всички. Обиколката е час и нещо, независимо как вървите, защото е мокро, хлъзгаво и тъмно - а вътре е десет градуса! Колкото и да е горещо отвън, скоро на всички ще ви стане студено.

И трето – не драскайте по стените на пещерата!!! Стотици хора преди вас са се погрижили тя да се превърне в паметник на човешкото безхаберие, малоумие и незачитане на културата. По пътя си видяхме издращени стотици героични имена – Гошо, Иван, Петя, Катя и прочие. Не се присъединявайте към тях и обяснете на децата си, че така не се прави!

Моето лично мнение е, че пещерата не е много подходяща за бебе в слинг, защото на две три места има опасност от подхлъзване, но мисля, че малко прекалявам, та не ме слушайте, в мен говори известна параноя.

Пещера "Магурата"

Пещерата е истинско преживяване на културно, природно и дори душевно-емоционално ниво. Който не я е посещавал (като мен например) бива абсолютно изумен от мащаба, красотата и величието ѝ. Ако сте били там, когато сте били на 5 или 8 години, недейте да лежите на тази кълка, ами идете да я видите пак!

През очите на възрастен човек е още по-впечатляваща с мрачната си изящност и фантастичните, омагьосващи зали, някои от които с мащабите на стадион, а други големи колкото кухнята ви, но всички – истински красиви.

Разбира се, най-интересното нещо в нея са праисторическите рисунки по стените на хора, животни, ловни сцени, сакрални знаци и букви. Една от основните и повтарящи се фигури е на жена с вдигнати нагоре ръце, която неволно оприличихме на една древна МайкоМила, някакси.

Праисторически рисунки в пещера "Магурата"

Излизаме най-сетне след почти час и половина и на изхода има .... вода и сладолед! Сядаме на припек, изяждаме сладоледа и се любуваме на известното Рабишко езеро. То е най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Предлага идеални условия за сърф, плуване и риболов, така че, ако си падате по забавления сред водни площи, си отделете нужното време.

Ние не разполагахме с такова, и тъй като влакчето не иска да ни закара до входа, където сме оставили колата (много малка бройка сме), а пък съвсем не ни се ходи пеш, мъжът ми хитроумно се качва в колата на някакви преминаващи хора и слиза до входа, за да докара нашата от там. Имайте и това предвид, защото ходенето от изхода до входа е няколко километра, не е шега работа.

Най-сетне тръгваме към дома, но преди това ще се отбием за едно последно приключение. За мъничко. Съвсем за мъничко. До село Беренде, за да видим две почти неизвестни забележителности – едната е един от най-старите дървета у нас – вековен космат дъб, с оброчен кръст, потънал в корените му.

Вековен дъб с оброчен кръст, с.Беренде

Другото е една от най-старите, но за сметка на това - напълно забравена и зарязана на произвола църкви в България. Тя е паметник на културата и е построена по време на Второто Българско царство. Дали през 13-ти век по времето на цар Иван Асен Втори или през 14-ти век по времето на цар Иван Александър, не е установено със сигурност.

Дървото намерихме, страхотно е, но църквата така и не успяхме. Озовахме се с колата на една поляна и докато мъжът ми обикаляше по пътеките и трънаци да я търси, нас ни изпохапа най-страховитата и свирепа орда комари, която бях срещала в живота си и в паника се затворихме с децата в колата, и дори се заключихме. Отново, волю-неволю, се наложи да проклинам приключенския му дух, който все ни отвежда да търсим ненамираеми римски мостове, странни крепости, кладенци и забравени църкви.

След като се прибрахме чак в 23.00 часа у дома, той все пак я намери на картата и се оказа, че сме били толкова близо до нея, че яд да те хване, но нищо… поне съществува! И ще я видим следващия път.

А сега вие грабвайте дрехи, чанти и тръгвайте. Завиждаме ви за приключението, въпреки че вече сме го изживели. И не забравяйте да се отбиете за църквата! И да ни се похвалите със снимки.

През целия този път, верен другар ни беше Volkswagen Polo – страхотна, пъргава кола, която побра 4-членно семейство, багажът му за 2 дни и ни накара много да го заобичаме. Комфортна, бърза и сигурна, това е най-естественият избор за семейство с едно или две деца.

Пред Лопушанския манастир

Поло-то се води „женска“ кола, но аз изобщо не разбрах защо. През целия път мъжът ми караше и му беше страшен кеф. А и аз така и не можах да разбера какво имат предвид хората с това „женска“ кола, но коя съм аз да давам акъл – колата е великолепна за всеки пол, стига да разполага с книжка.

Какво друго можете да видите и правите в Чипровци и региона:

Шарената чешма – старинна чешма от 17-и век, с интересни орнаменти, вкопана в земята. Това е един от символите на Чипровци.

Къщата на килимарката, или Катеринината къща (Етнографски музей и Туристически информационен център). Показани са стари облекла, посуда, тъкачни принадлежности. Освен килими там може да се види и вертикален стан, който показва как се изработват килимите. В двора и посетителите могат да видят жива експозиция от растения, които се използват за естествено боядисване на преждата, с която се тъкат прочутите чипровски килими. Могат да се видят традиционните за района носии и още много предмети от традиционния бит на населението – селски, градски бит, както и ръчно бродирани икони.

Чипровски водопад – на час и половина път от града по екопътека Демяница, която ще ви преведе през едни от най-живописните кътчета на Стара планина, покрай долината на Стара река, за да стигне до божествено красивия Чипровски водопад. Падащ от 18 м. височина, той е идеално място за пикник и риболов. Няма как да се объркате, тъй като пътеката е обозначена с табели и добре маркирана. А ако се уморите, има измежду всичките мостчета и поляни има предостатъчно кътчета за отдих.

Копренската екопътека, която започва от село Копиловци, и води до живописните Копренски водопади

Църква “Св. Възнесение Христово“ с готически елементи от 14 в., Чипровци

Връх Миджур -  висок 2168 метра. Намира се на границата между България и Сърбия. В неговото подножие извират реките Лом и Тимок. Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години, върхът стана достъпен за планински туризъм. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост. За изкачването на върха е необходимо разрешение от Граничната полиция.

Връх „Сто овци“ - намира западно от с. Смоляновци, област Монтана, в западния дял на Стара планина. Още по времето на римляните на върха е имало наблюдателница, заради стратегическото положение на местността, наречена Сто овци. По-късно е бил построен и манастир, но е бил разрушен. На върха могат да се видят останки от крепостта. Защитена местност "Сто овци" е обявена на 24 октомври 2005 г. с цел "Опазване на местообитания на защитени видове растения (снежно кокиче, петров кръст) и животни (шипоопашата костенурка, скален орел и др.), скални съобщества и характерен ландшафт". Тук се намира Разчепатият камък, представляващ скално образувание с височина 95м.

Язовири -  Балова шума, Гюргич, Клисурица, Огоста, Гаганица, Мишковец, Мартиново

Крепостта Кастра ад Монтанезиум, Лапидариум - археологическа експозиция на открито, която се намира в град Монтана.

Какво друго можете да видите и правите в Белоградчик и региона:

Исторически музей на Белоградчик - инфо тук

Пещера "Лепеница" – инфо тук и тук
Скалата на "Богинята-Майка" – инфо тук
Пещера "Венец" – една от най-красивите у нас
Водопад "Бела Вода" – до с. Стакевци
Летен фестивал "Опера от върховете – "Белоградчишки скали" – инфо тук
Дивечовъдно стопанство в Язова планина до с. Превала
Местни специалитети, които да опитате: гньетени чушки (сухи чушки, пълнени със зрял фасул и подправки), зелеви сарми с ориз и орехи, пържено по чипровски, баница с уникалните чипровски печени кори, крем карамел в тиква, „бел муж“ (легенда за ястието тук), зелена лютеница, торлашка компировица, стар тиквеник, скроб, коприва цолобарка, керкеле... Повечето от тях, както и много други, можете да опитате на фестивала „Бабина душица“ в Белоградчик.

Допълнителна информация и контакти:

Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“ – намира се в село Георги Дамяново. Обявен е за паметник на културата с национално значение. Бил е и любимото място на Иван Вазов. Освен с богатата си история, този манастир е интересен с това, че в двора му има две църкви. На пръв поглед малката църква изглежда доста стара поради характерния си стил – тя има вид на римска базилика. Но всъщност това е новата църква. Строена е преди около 2-3 години. За разлика от основния храм, тя е малка и е отоплявана през зимата. За това в нея се провеждат основните служби зимно време. Още инфо тук

Чипровски манастир „Св. Иван Рилски“ - основан за първи път през далечния X в. Разрушаван и възстановяван многократно, служил е като основен пункт на подготовката на въстанието на Константин и Фружин и Чипровското въстание, и като просветна връзка с важните религиозни центрове в Европа. Манастирският комплекс се състои от едноименната каменна църква „Св. Иван Рилски“ с красив дърворезбован иконостас (построена през 1829 г.), триетажна каменна кула – костница (в която се пазят тлените останки на някои от загиналите във въстанието), гробище, малък параклис „Св. Атанасий“ (на втория етаж в кулата), камбанария и двуетажни жилищни помещения с чардаци. Още инфо тук

Чипровци: още информация тук и още малко тук
Чипровското въстание - информация тук
Чипровската книжовна школа
– информация тук

Първата печатна книга на новобългарски език „Абагар“ - информация тук

Петър Богдан Бакшев - автор на най-ранната известна българска история („История на България“, написана един век преди Паисиевата), книжовник и радетел за свободата на българите, един от подбудителите на Чипровското въстание - информация тук

Петър Парчевич, български католически епископ, доктор по богословие, патриот и дипломат, вдъхновител и един от главните организатори на Чипровското въстание,  удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя. Той е смятан за един от най-великите българи през XVII век – информация тук
Георги Пеячевич - българо-унгарски военен деец, един от водачите на Чипровското въстание - информация тук
Етнографска група на торлаците - информация тук
Белоградчишките скали – инфо и още снимки тук
Офроуд маршрути около Белоградчишките скали – контакти тук
Хотел Здравец в с. Чифлик – контакти тук
Пещера "Магура" - повече инфо тук
Средновековната църква в с. Беренде - повече инфо тук

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross