Дарина Рангелова скоро ще има собствена рубрика в Майко Мила, тъй като започва да покрива с текстове всякакви сегменти от живота, а почти всеки неин текст предизвиква вълна от коментари. Разбира се, започваме с Аз не кърмя и не ме е срам от това, след това споменаваме С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!, продължаваме с култовия разказ За ревящото бебе и други демони, проследим живота на бременната в Канада с Какво е да си бременна в Канада? Ами, нищо особено! и завършим с последния ѝ хит Едно българче в една обикновена канадска гимназия. И след като всички прочетохме за гимназията, време е да научим и какво е да си първокласник в Онтарио - много е хубаво, да знаете! Текстът е много полезен и в светлината на случая с починалото момиченце в 52 ОУ в София, във връзка с който публикувахме текста Училището днес – всички са жертви!
*****************************
Днес искам да ви разкажа за училищната система в Канада. Тук децата тръгват на 6 години в първи клас, а за 4 и 5-годишните има предучилищна занималня, но тя не е задължителна. В първи клас няма програма с часове, а само блокове. Има определен материал, който трябва да се вземе, но учителят преценява кога и как ще го преподаде, като учителите са насърчавани да бъдат креативни.
Една от учителките на Тони ми разказа, че тя и още няколко от колегите ѝ са били за една година на обмен в в училище в Австралия по някаква програма, и след това, връщайки се обратно в Канада, сами решават дали могат да приложат нещо от видяното там в техните часове, както и да го покажат на колегите си.
Учебният ден започва в 8:40 с химна и децата стоят неподвижно, където и да се намират в момента.
В първи клас няма учебници. Не знам дали имат тетрадки или пишат на листове. Образованието в Онтарио е безплатно и не се купува нищо (в Квебек обаче не е точно така). Понякога се казва на родителите, че който желае, е добре дошъл да дари моливи или някаква такава дреболия. По-често обаче искат да пращаме опаковки, кори от яйца и други подобни, с които правят разни неща.
Децата се учат да пишат и да четат, но не с отделни букви и ченгелчета. Тук методологията е друга и учат да четат и пишат направо цели думи и изречения. Запаметяват ги, като си помагат с картинки. Понякога пишат думи с клечки или нещо друго. Смятат с доброто старо сметало или с различни предмети. Наскоро учиха за формите и децата ги изработваха в 3D вариант с клечки и едни меки бонбони (marshmallow).
След това по Технологии едно дете заснема друго дете на видео с наличните им айпади, и обясняват кой какви форми е направил. За обем и тегло пък всяко дете трябваше да занесе 100 бр. от някакви дребни предмети (монети, копчета, бонбони, памучни тампончета) и сравняват всичко донесено.
Децата имат занятия и по изкуства, като учителите често им дават да опитат да свирят на различни музикални инстументи. Последно имаха урок за африканските инструменти и гост-музикант. Измислят си театрални постановки, като освен актьори, някои от децата са и сценарист и режисьор. Стаята им е достатъчно голяма, така че да има място за масите и столовете, както и кът с екран и място за дейности на пода.
Въобще, принципът е око да види, ръка да пипне.
Домашни няма. Най-много да изпратят някой лист с думи или изречения, които трябва да се преговорят. Или нещо по математика, но винаги под формата на игра. Веднъж седмично ходят в библиотеката на училището, за да си вземат книжка за вкъщи.
През есента бяха заведени и в гората, като част от урока им за растенията, имаха и посещение на ферма, откъдето всеки се прибра с по една тиква. Изненадах се като разбрах, че фермата не е истинска ферма, а е създадена само за посещение на ученически групи.
В двора на училището имат място, където садят зеленчуци и когато реколтата беше готова, сготвиха супа, като от родителите се искаше да изпратим по детето купичка и лъжица. Готвенето стана с помощта на ученици от 6 клас.
Много често големите ученици се ангажират да помагат на по-малките. Например, на обяд ходят да им помагат с отварянето на кутиите за обяд. Други пък от големите помагат на малките при отвеждането им до автобусите, след като свършат училище. Не знам точно как ги разпределят кой къде ще помага, но това си е част от учебния процес и децата го приемат съвсем естествено.
Излизат на двора поне 3 пъти на ден, където имат пързалка и всичко, което има една детска площадка. Спират да излизат, ако температурата е под -19. Всички вътре в училище се преобуват с други обувки, което особено през зимата е доста практично.
Получих писмо, че ще имат 10 урока по ски в учебно време. Това в началото доста ме учуди, но нямах нищо против, тъй като нито плащам, нито трябва да правя нещо. Училището си има ски, а децата така или иначе ходят със ски екипи на училище.
Уроците бяха от 13,30 до 15 часа на една поляна с баирче до училището, като родители-доброволци помагат за уроците. Училището свършва в 15:15 часа.
Когато уроците по ски свършиха, ми пратиха един лист с различни дейности, от които трябваше да избера едно задължително, тъй като пак са от 13:30 до 15 часа и няма учебни занятия. Имаше плуване, готварство, танци и т.н. Тони си избра боулинг. Имаше 5 посещения на избраното, като учителите се качват с децата на автобуси и ги карат.
По някое време имаше и родителска среща, която става по следния начин: записваш си час, срещата е лична и продължава 10 минути, след което влиза следващият родител.
Отсъствия не се пишат. Трябва само да се обадиш за колко време ще отсъства детето, тъй като голяма част от децата пътуват с училищни автобуси и тази отчетност е заради безопасността им.
Получих и едно писмо, с което ме уведомяват, че Тони ще посещава "Зоната". Това са занятия със специалист за овладяване на емоциите. Отново са в учебно време и те си го водят, аз нямам ангажимент. Подразних се, че никой не ме е питал. Обаче след това се замислих - какво пък има да ме питат.
Виждат проблем и имат решение.
Аз самата знам, че Тони има този проблем, а не знам как да се справя. Понякога става агресивен, а и със сигурност пречи и влияе на другите деца. И не, никой не му е поставил диагноза „хиперактивен“ и не му дават хапченца. Тези занятия/упражнения са за всички деца, които проявяват агресия, автоагресия и въобще тези, които не могат да изразят какво ги тревожи, плаши и т.н.
След всичко описано е ясно, че няма опасност Тони да натрупа академични знания в първи клас, но пък е гарантирано, че ще получи страхотно отношение, внимание и ще му бъде забавно, тъй като тук с децата се отнасят като с деца.
