Любимата ни Гергана Миланова, авторка на незабравимите текстове Риба в изпитателен срок или когато майка ти е HR и вкъщи, Не ми пипай детето! и 50 нюанса пъпки, днес ни гостува, за да ни убеди, че не е толкова добра идея да вземеш на децата си един домашен любимец. По-добре да им вземеш направо два!
Смятате, че е много забавно да имате дете? Е, по-забавно е да имате две деца. По възможност – момчета. А най-забавно е, когато добавите към тях и домашен любимец. А какво ще кажете за две животинки? Куче и котка, например? Да, да, лудост е, не е забава.
След като години наред живеехме на квартира и обещавахме на децата, че ще имат домашен любимец, най-сетне си купихме жилище. Ремонт, преместване, настаняване, свикване… и ето, дойде този светъл момент, в който обещанието беше напомнено.
Добре, какво да правим, обещали сме – трябва да го спазим, че иначе даваме лош пример. Седнахме с любимия да решим какво животно ще вземем и се оказахме в ситуацията като в онзи виц – аз искам котка, той иска куче. И като във вица, постигнахме консесус.
Котката се казва Рая! Пълен рай, наистина. Но как дойде това име? Преди имахме едни луди съседи с най-лудото куче на света – Рая. Честно, тази кучка беше от друга вселена. Когато не крещяха по 100000000 пъти името ѝ, тя лаеше неудържимо и търчеше дивашки по ламината, точно над главите ни.
Звучеше, сякаш някой е набил торба игли по възглавница и настоятелно я мята из целия апартамент. Денонощно! И така, когато котката се появи и децата поискаха да я кръстят Рая, решихме, че това е едно приемливо отмъщение за кучето Рая - да кръстим някаква котка като него.
Заживяхме си ние щастливо – аз, мъжът, дете на 7, дете на 2 и котката с име на куче и характер на мокър парцал, понакиснат доволно в кофа с вода.
Рая се оказа най- кроткото животно, което може да се роди на тая планета. Разнасяне, ресане, носене за опашката, опити да бъде нахранена с кренвирш, понеже е “гладна, мамо, не лазбилаш ли“ , голяма ивица от червена водна боя върху снежнобялата ѝ козина, защото „така е по-касива“ и какво ли още не. Но от нея дори „мяу“ не чувахме. Разбираше се, че е жива, само като огладнее, защото тогава лъвският ген в нея се събуждаше и вероятно и съседите са разбирали, че ние тук имаме котка с име на куче и тя е гладна!
След година време, любимият внезапно реши, че 80-те квадрата на новото ни жилище са твърде много за нас и имаме спешна нужда да си вземем куче. То, хубаво, ама да сме в къща с двор, да имаме наблизо по един роднина, дето да удари едно рамо с
извеждането и гледането. Само ние сме си, с децата и котката, няма
кой да ги гледа, за да изпием по един сок с любимия, а той – куче!
Както се досещате… кучето не е малък паркетен плъх, ами си е баш бая куче, гонче, високо колкото баткото и тежко почти колкото него. Казва се Макс. И не го доведе мъжът ми, а аз. Луда работа.
Макс беше приет в къщи с дълбок ентусиазъм от любимия, луд възторг от децата и със смесени чувства от котката. Като го вкарахме в къщи, подушиха се, тя му изсъска, а той легна на предни лапи и я погледна с такова разбиране в очите, че на всички ни стана ясно, че нещата ще се получат.
И до ден днешен той иска да се гушка до нея, тя му показа да се маха, обаче въпреки това спят заедно на дивана и не могат да се разберат единствено за нашето легло в спалнята, където всеки смята, че е цар и си е негова територия.
Така разбрахме, че легло персон и половина побира точно двама възрастни, две деца, една котка и едно куче. Зимата е топло. Лятото…ами, то лятото и без тях си ни е жега, да ви кажа.
Противно на очакванията на повечето ни приятели, в нас не е кочина, нито мирише на животни, което е резултат от по-скъпата и редовно почиствана тоалетна на котката и редовното извеждане на кучето.
Да, чисти се повече. Да, графикът е натоварен, защото включва извеждане на Макс задължително два пъти дневно, независимо, че сме на работа, че вали, духа, има торнадо и т.н.
НО! Благодарение на Макс и Рая, децата се учат всеки ден да поемат отговорност (всеки, според възрастта си) за други живи същества. Учат се, че желанията могат да се сбъдват, но и носят със себе си последствия и човек трябва да е готов да се справя с тях. И имат страхотни приятели, с които играят всеки ден.
Вярвам, че това направи животa ни наистина пълен. Хаос има и в малки, и в големи домове, независимо дали в тях има деца и/или животни, или не.
Когато някое от децата се разплаче, Макс отива, слага лапи на раменете му и го побутва с муцуна, докато го успокои. Когато аз се разболях и легнах, безсилна от температурата, на дивана, Макс дойде и легна до мен, а след него се сгуши и Райчето. И виждаш как цялата обич, с която се грижиш за тях, те я връщат към теб - и всекидневието ти пак е скапващо, но по един завършен и хубав начин.
Така де, ако се чудите дали е добра идея да вземете на децата си домашен любимец – не е добра. Чудесна идея е!
Още по темата:
Кучето Хенри, котаракът Балу и техните планински приключения
