Какво прави една работеща жена, когато разбере, че е бременна? Гледа да си стои на мястото до отпуска по майчинство. Да си търси нова, по-добра и перспективна работа е последното нещо, с което ще се нагърби точно сега. Ето как една бременна жена обръща това статукво - личната история е на Джен Уелш, стратегически директор в рекламна агенция, разказана за FastCompanny
Не знам как да започна тази история, освен с разбиващия факт, че имах интервю за по-висока длъжност в рекламна агенция, когато бях бременна във втората половина на шестия месец.
Получих предложение за работа в осмия месец и официален договор две седмици след раждането на втората ми дъщеря.
Не споделям това, за да се фукам. Споделям го, защото всяка жена, която разбра за това, ме изгледа с широко отворени очи, молейки ме да чуе всеки детайл.
Тъжна и необичайна съвременна приказка, нали?
Общоприетата норма изглежда по-скоро така: работещата жена установява, че е бременна - и остава на сегашната си позиция, независимо дали ѝ харесва, или не.
Тя остава пасивна в кариерата си до отпуска по майчинство, защото се страхува от отхвърляне. Защото се чувства зле и изтощена и не може да се справи. Поради още много причини професионалната мобилност на жените може да бъде ограничена по време на бременността. Комбиниран с опитите за зачеване и времето след раждане, този период на професионален застой продължава две години.
Несъзнателно реших да се боря срещу това течение. Първоначално бях в съответствие със стандартната приказка: Бях бременна в третия месец и готова да направя професионален ход, но осъзнавах, че времето не е подходящо. Невъзможно дори. Освен това обичах досегашната си позиция и колегите си.
В същото време чувствах, че съм постигнала всичко в рамките на тази роля в тази компания. И започнах да търся следващото си предизвикателство.
Търсенето на нова работа обаче отнема време - дори да намеря такава до шестия месец, кой ще ме наеме тогава?
Както много бременни жени, аз вдигнах рамене и приех съдбата си. "Стой си на мястото", казах си. И използвай това време, за да обмислиш следващия си ход. Изкарай си отпуска по майчинство и започни да ходиш по интервюта, когато отново си "подходяща за наемане" (т.е. след раждането на бебето).
Нещо обаче ме глождеше. Започнах да отговарям на съобщенията с обяви за работа - просто от любопитство. Или поне така си казвах. Комуникацията с наемащите нов персонал хора вървеше добре, но когато в крайна сметка споделях, че съм бременна - тя отиваше към своя предизвестен финал. "- О, поздравления! Вие сте третата бременна жена, с която говорим този месец. Явно има нещо във въздуха. Супер, да поговорим след раждането на бебето..."
Тази фраза беше отправена други жени. Но тогава не им бях обиденa. Всичко това просто затвърди собственото ми предположение, че наистина съм в застой засега. Пак вдигнах рамене и си казах, че всичко е за добро. Ще мога да се отпусна и да отделя време, за да взема наистина правилно решение за следващата стъпка.
Като част от това проучване за нова работа обаче, се свързах с бивши колеги, които винаги съм харесвала. След една среща с човек, с когото бях работила, бях супер окрилена. Той е президент на рекламна агенция, за която реших, че е потенциално подходящо място за развитието, за което копнеех. Той също се интересуваше от моя опит. Разделихме се с уговорката да се видим пак - след като бебето се роди. Защото сама посочих корема си.
Със сигурност допринасях за определянето на собствените си граници. Но и никой не ме насърчаваше да мисля по друг начин.
След тази среща се прибрах у дома и развълнувано разказах на съпруга ми за възможността. И така открих, че говоря с разочарованието, че не мога просто да грабна възможността сега. Отново се опитах да свия рамене, но разочарованието ми бързо се превърна в раздразнение.
На мъжът ми не му се налага да чака месеци наред, за да започне нова работа, защото ще имаме бебе. Защо аз трябва да чакам?
Така моята история взе необичаен завой.
Вместо да успокоя този гняв, реших да оспоря статуквото за приемливо поведение на бременни жени. На следващия ден направих нещо, заради което всички около мен решиха, че съм луда (включително аз). Писах на човека от рекламната агенция: „Всъщност, още сега съм готов да говоря сериозно, ако и ти си.“
Сега можех спокойно да бъда съдена от всеки, който смята, че проявата на професионална амбиция по време на бременност е опасно ходене по въже. Освен това, бременността е гигантско визуално напомняне за разделението между работа и семейство. Знаех много добре, че в този момент не съм толкова желан служител, както обикновено. Бях ужасена, изпращайки този имейл.
Но момента, в който го изпратих, разбрах, че ще се чувствам по-добре така, отколкото ако бях замълчава - независимо от отговора...
Отговорът беше незабавен и положителен. Той ми осигури интервю с моя настоящ шеф в агенцията. След това се срещнах с още бъдещи колеги, никой от които не мигна, виждайки, че съм бременна. Беше невероятно.
Това не означава, че всичко беше безоблачно. Чувствах се уязвима и несигурна, тъй като бременността не ми позволи да използвам обичайната си броня, която повечето от нас носят в някаква форма.
Именно в това обаче се оказа силата ми. Давайки им да разберат, че ще имам други приоритети извън работата, това се оказа най-силният ми професионален опит досега. Интервюто за работа по време на бременност ме накара да бъда себе си от първия ден.
Като жена в рекламата се бях научила да се "брандирам", според това, което е привлекателно за моята индустрия - както повечето жени в повечето индустрии. Майчинството определено не е включено в тази картинка. И това ме принуди да променя правилата и да изтъкна най-несигурното в тази област: моята женственост.
Странно е как животът работи понякога. В осмия месец от бременността получих официална оферта за работа, която не смеех да преследвам преди няколко месеца.
Взех три месеца и половина отпуск по майчинство, който получих от бившия си работодател и щата Калифорния. Първоначално моят нов работодател се надяваше, че ще започна след три месеца "почивка" с бебето, но им казах, че ще бъда по-добър служител, ако е възможно да започна след пет месеца. Те подкрепиха това искане. А шестте седмици неплатен отпуск, който възнамерявах да вземам през цялото време, по същество беше платен с полученото от мен увеличение на заплатата.
Осъзнавам, че съм голяма късметлийка. Не всяка жена има такова начало на отпуск по майчинство, нито всеки нов работодател е склонен да бъде гъвкав по отношение на семейството ѝ. Въпреки това вярвам, че това е още една причина жените да бъдат свои собствени застъпници през този период от живота.
А какво беше започването на нова работа с ново бебе? Няма да лъжа: не беше лесно. Дойде със съвсем нов набор от уязвимости. Разбрах защо някои жени избират да се придържат към нещо удобно и познато по време на тази фаза от живота.
Между изпомпванията на кърма два пъти дневно, разболяванията на децата и справянето с логистиката в голям град, буквално не можех да давам 100% от себе си в новия офис. Девет месеца след това, все още не мога. Но - отново - това ме накара да бъда вярна на себе си и да поставя граници около времето си за работа. Репутацията ми не пострада от това.
Чувствах също така чувство на уважение и лоялност към новия офис. С наемането ми в късен етап от бременността, те илюстрираха високата стойност на жените и майките за една компания.
За всеки, вдъхновен от моя щастлива приказка, ще завърша с малко съвети - тъй като всяка късметлийка изведнъж се чувства квалифицирана да го направи:
-- Към компаниите: Помислете за мотивацията, лоялността и напредъка, които може да имате, наемайки жени, които са бременни. Знам, че това е особено предизвикателство за малките фирми, но наемането на точния човек е ценно в дългосрочен план.
-- Към наемащите нови служители: Не приемайте за чиста монета, че бременността е пауза за работещите жени. Ако жените казват, че не са заинтересовани да предприемат професионален ход, заради бременността си, учтиво попитайте дали наистина това мислят и дали не го казват, защото смятат, че компанията няма да ги иска.
-- Към жените: Не изпускайте новите възможности само защото сте бременни и се осмелявайте да искате по-добра работа!
Още:
