Днес в Майко Мила! ви срещаме с Марко Грегович - международен комуникационен експерт и основател на хърватската social impact агенция Brodoto (името идва от думата Dobroto, но с разбъркан ред на буквите), която помага на неправителствени организации, бизнес и социални предприемачи от над 10 държави да направят своите социално значими инициативи видими, да привлекат подкрепа и да създадат устойчиви партньорства.
Марко бе лектор на Академията за социални предприемачи - обучителна програма за хора, които искат да се развиват в сферата на социалното предприемачество. Академията е организирана от Reach for Change България – международна организация с опит в подкрепата на социални предприемачи в 17 страни на 3 континента.
По време на лекцията си в България Грегович говори за crowdfunding (груповото финансиране) и как то може да помогне на стартиращи предприемачи да наберат средства, как да използваме метода на crowdsourcing (създаване на съдържание от общността), за да достигнем до решението на конкретни проблеми и как да бъдем ефективни в посланията си онлайн.
Грегович има 15 години професионален опит, основал е няколко неправителствени организаци, организирал е кампании за Greenpeace, а миналата годна бе поканен от Барак Обама за официалното откриване на Obama Foundation в Чикаго. Чрез crowdfunding кампания е събрал е средства дори за собственото си пътешествие с мотор до Армения!
Представяме ви Марко Грегович и неговите препоръки за това как да направим социално-отговорната си инициатива по-видима и успешна, както и прогнозите му за бъдещето на социално отговорните (и безотговорните) компании!
------------------------
Здравейте, Марко, разкажете ни малко за себе си и как стигнахте до тази точка от живота и кариерата си? Вие сте съвсем нова фигура в българската социално-предприемаческа област.
След години работа и иницииране на различни организации с нестопанска цел реших да действам чрез частния сектор. Моят опит на местно ниво с кампаниите съвместно със Съюза на велосипедистите, на европейско ниво с Европейските зелени и на международно ниво с „Грийнпийс“ ми даде знания, полезни за организациите, които се стремят към положителна промяна.
Може ли да ни дадете краткото и по-скоро лично определение на социалното предприемачество? Терминът не е нов, но все пак повдига въпроси, дискусии и дори съмнения понякога.
Социалното предприемачество е събирателна точка на бързината и ефикасността на частния сектор и съзнанието на нестопанския сектор. Съществува голямо разнообразие между различните социални предприятия, но всички те се стремят към положителна промяна – не само за банковата сметка на собствениците, но и за обществото като цяло.
Докато организациите с нестопанска цел обикновено разчитат на дарения и подкрепа от институции, устойчивостта и независимостта са в основата на социалните предприятия. Според мен това ги прави по-трудно податливи на политическите и идеологически промени в обществото, а също така са в състояние да поддържат своята социална мисия за по-дълги периоди от време.
Разкажете ни за някои от каузите и инициативите, които сте подкрепили? Техните истории и успехи несъмнено ще насърчат повече инициативи в България да излязат от зоната си на комфорт и да поемат неспокоен път по отношение на комуникационната си дейност.
Обичаме да подкрепяме иновативни и устойчиви решения на съществуващите социални проблеми. Taste of Home от Хърватия е услуга за кетъринг, ръководена от бежанци, които искат да намерят отговор на проблема с безработицата в приемащата държава. Те приготвят вкусна храна от родните страни на бежанците. Днес те не само разнообразяват скучния кетъринг, но и показват как други култури могат да ни обогатят.
Друг проект е Super-bake от Сърбия – сладкарница, ръководена от по-възрастни жени, които по този начин намират работа и смисъл, и допълват скромните си пенсии. Цялата история е сладка, тортите са вкусни и вдъхновението, което бабите подклаждат в по-старото поколение, е невероятно.
Те стават много популярни и се надявам тяхната идея да дадат възможност на възрастните хора ще създаде социален отпечатък, който се простира по-широко от една сладкарница.
Също така създадохме маратони по програмиране, на които свързахме творчески специалисти с организации с нестопанска цел, организирахме промоционални кампании за велосипедисти, подкрепихме различни екипи, работещи с отворен достъп до данни. Проектите в процес на разработка включват туристически обиколки, ръководени от бездомни хора, заселване на хърватските острови и компенсиране на въглеродния отпечатък от туризма в Хърватия. Ние наистина не спим!
В Майко Мила! създадохме нашата собствена социално-предприемаческа инициатива – Оле Мале, и за нас е от решаващо значение да я популяризираме ефективно, за да бъде успешна. Правим всичко възможно в това отношение, но все пак ще се радваме да чуем някои от основните „правила“, към които трябва да се придържа всяка социална инициатива или кауза, за да постигне по-голяма популярност и обществено признание.
Мисля, че най-добрата рецепта е да имате добра история, да се придържате към нея и да ангажирате общността. Днес дори най-големите марки не могат да си позволят да говорят само за продукти или услуги – много по-важно е да разказвате историята за клиентите си, за хората, на които помагате, и за по-висшите цели и вдъхновението на вашата марка.
Важно е да се подчертае, че независимо колко велик е вашият продукт, никой не се интересува от него, поне първоначално – хората се интересуват от себе си, от другите хора и от великите идеи. Така че, уверете се, че вашата история има тези елементи в основата си.
Социалните медии в днешно време са затрупани с различни продукти, оферти и марки. Трудно е да се откроиш, особено без голям бюджет. Мисля че историите, които разказваме, могат да ангажират хората и да ни направят по-конкурентноспособни. И социалните предприятия имат предимство, защото това не е просто опит да изглеждат добре – те наистина се опитват да направят значима социална промяна.
Според последните проучвания интересът на потребителите към това дали някои продукти са свързани със социални каузи или дали фирмата, произвеждаща продуктите, е социално отговорна, непрекъснато се увеличава. Какви, според Вас, ще бъдат тенденциите по този въпрос в близко бъдеще?
Искрено се надявам, че компаниите, които са социално безотговорни, ще се адаптират или ще загинат в процеса на естествен подбор. Надявам се това да се случи много бързо.
Както споменавате, отношението се променя и поведението се променя. Единственият въпрос е дали е достатъчно бърза тази промяна, за да спаси човечеството от опасността от екологичен и социален колапс, основаващ се на изменението на климата и повишаването на неравенството.
След 20 години ще бъде немислимо да се намерят фирми, произвеждащи пластмасови отпадъци, които се озовават в реки и морета.
Ще бъде немислимо да има фирми, които не плащат заплата на своите работници.
Ще бъде невъобразимо да нямаме силни възвръщателни програми за местните общности.
Ако всичко това не бъде невъобразимо след 20 години, опасявам се, че днешният жизнен стандарт също ще бъде немислим, защото ще живеем в някаква дистопия, комбинация от Лудия Макс и 1984.
Вие посетихте България като преподавател в Академията за социални предприемачи, организирана от Reach for Change Bulgaria. Какви са впечатленията Ви от българските социални предприемачи и социално-предприемаческия сектор в страната?
Знаете ли, преди да посетя София, мислех, че ще видя само стандартната посткомунистическа депресия. Но това, което срещнах, беше неочаквано – енергията, която хората имат; идеите, които искат да реализират; оптимизма за бъдещето.
Това е чудесна основа за изграждане на екосистема на социални предприятия, които се подкрепят взаимно и променят системата в процеса. Моят приятел ме попита защо не отворим клон на Brodoto в София и моят отговор след като видях цялата тази енергия беше: Може би!
