fbpx
Животът с деца

„Приспи Митко“ - игра за напреднали

19 май 2016

Гледали ли сте по филмите как родителите завиват децата си в леглата им точно в 20.30 часа, целуват ги по бузата, гасят лампата, затварят вратата на стаята и децата заспиват на секундата? Е, това е само по филмите, в моя сериал не се случва. Операцията „Приспи Митко“ е сложна, развива се на три етапа, има строг план на действие и времетраене - от 30 минути до 1 час.

Преди да ви въведа в гореописаната операция, е необходимо малко предисловие. Докато синът ми беше бебе, книгата, която четях най-често като начинаеща майка, не беше класиката на Спок или друга модерна библия за отглеждане на деца, а едно книжле от 20-на страници със заглавието „Сънят на бебето“, приложение от списание. Помня точно часовете на събуждане, защото някои от тях запазихме до ден днешен – 12 часа, 3 часа през нощта, около 5 часа и ставане около 7.30 - 8 часа. Като допълнение, вкъщи още има шише с успокояващи капки, соли за вана с лавандулово масло и разни други илачи за добър сън. В резултат от динамичния сън на сина ми, спомените ми от вечерното приспиване през първата година и половина са изветрели, затова мога да споделя стройната ни организация от последните 6 месеца.

Кой участва в операцията: „мама, татко и аз“. Извинения не се приемат.

Задължителни елементи: вечерна баня, приказка, мини концерт, втора приказка/мини концерт
9,00 часа вечерта. „Митко, скоро ще има „Къпе ми се“ – това е паролата за начало на операцията. Обикновено някъде по това време той решава, че иска ново филмче, не от кратките, и аз започвам да обяснявам как Йода, чудовището („Империята отвръща на удара“ е най-новият хит в семейното ни кино), котаракът в чизми или Реми вече си лягат. Бащата демонстративно си сваля чорапите, защото синът ни иска двамата да ги сложат в коша за пране преди баня.

Малкият влиза в мини етюд „няма да се къпя, няма да спя“. След няколко скока върху дивана, гоненица в хола, подлата майка е заловила беглеца и го разсъблича, въпреки протестите му. В по-добрия случай той се съблича сам. Следва баня, която не е обект на това повествование, но също така представлява интересно преживяване, поне от гледна точка на масовото измокряне на цялото семейство поради старанието на малкия да не пести водата само за себе си.

9,30-9,45 часа. След като малкият е изкъпан и облечен в пижама, е готов за втора фаза, условно наречена „Приказка и музика“. „Мамо, дай сок!“, казва Митко, донесъл книгата си с любима приказка, и сяда победоносно на дивана. Осветлението в хола е сведено до минимум, телевизорът е поставен на програма за животни по „Анимал планет“  например, нищо напрягащо или интригуващо.  Мама чете – за Маугли, за Палечка, за трактора, каквото е поръчано.

Последните дни нещо ме домързява, затова се опитвам да пропусна тази стъпка от процеса и директно да насоча младежа към следващата – песен с татко. А татко не е обикновен музикален лаик, а непрофесионален  музикант и отказва да пее „Зайченцето бяло“ и „Рачо Капитана“. Той пее TOTO, „Рейнбоу“, „Дайър Стрейтс“ и други рок класики.  Така малко преди 10 часа баща и син си припяват гушнати в креслото, обикновено парчето, наричано от Митко “Сам пи”, което всъщност е I’ll Be Over You на ТОТО. Името “Сам пи” идва от първите срички в песента която почва така: “Some people live their dreams”. На другите песни още не са им измислени подобни заглавия и това се поръчва най-лесно на бащата. Гледката е хубава и си заслужава. Една-две песни, колкото на мама да ѝ се доспи много или да прехвърли в главата си остатъците от задачи за след 10 часа, и стигаме до трети етап – „Митко, затвори очички“.

Всички спим в една стая и затова изкушението да спиш на „голямото легло“ е много силно. През няколко седмици ми се налага физически да налагам на детето мнението, че всеки от нас си има собствено легло – т.е да го вдигам и  въпреки протестите, да го местя в кошарата му. В добрите дни просто го приспивам в леглото му. Въдворен  зад решетките, той гони всички играчки, възглавницата и завивката си в ъгъла и си поисква любимото одеяло. След няколко реплики „Лягай и успокой крачетата, да те завия“, „Не се върти, не мога да те завия“, малчуганът вече е позициониран за сън.

Следва втора приказка. Ако щете вярвате, мога да напиша сценарий за трилогия „Червената шапчица“ – с разработени образи на баба ѝ, на майка ѝ, на вълка и неговите приятели разбойници, горска полиция и затвор и т.н. До преди около месец я разказвах ВСЯКА ВЕЧЕР. Отскоро хит е чудовището от „Междузвездни войни“. Ако не успея с работата си на свободна практика, ще се пласирам като сценарист в Холивуд.

Отскоро в стратегията ни има нови елементи – освен че гушкам сина си през решетките и го галя по слепоочието (трик, който научих от майка ми), играем на „Оле, затвори очички!“, в нашия вариант „Затвори очите, не ги стискай, виждам те, иначе ще спра приказката/песничката“. В този момент играта става сериозна – на нерви, любов, търпение. Аз дишам дълбоко и си представям как заспивам (предполага се, че така му предавам спокойствие и желание за сън). Всъщност ми се иска, също като майките от филма да го целуна по бузата и да се изнеса в хола на дивана, преди мъжът ми да е заел мястото. Това няма как да се случи, защото при няколкото неуспешни опити, от леглото се чува жално „Мамо, защо ме остави!“ и съпротивата ми е сломена.

Борбата между майчинските чувства и желанието за почивка в 10 часа вечерта е особено жестока. Ако надделее нежеланието за сън на малкия, това се разбира бързо – по съскащия ми глас „Дотук бях! Твой ред е!“. Мъжът ми става от дивана с уговорката „ОК, но ако той иска“ и заема позиция за мини концерт с игра „Оле, затвори очички”. Репертоарът е ясен и при всяка недокладвана  промяна публиката реагира. За справка списъкът включва (в различен ред, по преценка на пеещия и в зависимост от настроението на заспиващия): вече споменатото парче на ТОТО; Brothers in Arms на Dire Straits; “Малкият светъл прозорец” и “Навечерие” на Щурците (последната песен не е за подценяване, текстът е на Радой Ралин); While My Guitar Gently Weeps и Mother Nature’s Son на The Beatles; “Не така” на ФСБ; Catch the Rainbow на... ами, на Rainbow, разбира се, като напоследък за резервно парче се ползва и I Talk to the Wind на King Crimson, защото само 8 песни без инструментал понякога не стигат за заспиване, пък бащата мрази да повтаря - става му скучно.

Всяко отклонение от репертоара води до отваряне на очите и подозрителен въпрос “Ко пейш?”.

Хубавото е, че бавни и мелодични песни има предостатъчно, така че миниконцертът може да бъде формиран с всякакъв репертоар. Ако обаче хлапето държи на стабилността на ритуалите, нямате шанс да сменяте песните току-така – винаги ще ви контрират с “Ко пейш?”.

Дали с приказка или с музика, операцията приключва успешно някъде към 10,10-10,20 часа най-късно. На всички участници в нея им се спи, но само един вече сънува (Слава Богу!).

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross