fbpx
Новини

Препоръчваме: Книгата "Пътуване по посока на сянката"

25 януари 2017

Ние с мъжа ми обожаваме да си четем на глас. Споделяме това архаично удоволствие с невъобразим кеф. Предишната книга, на която се бяхме спрели, преживяхме във влаковете по линията Генуа- Флоренция – Рим, отворили бутилка коняк и ядейки шоколадови бонбони. Гражданите пътници бяха учудени да видят една двойка на средна възраст, която надига шише с алкохол, говори си на неразбираем език и единият чете на другия на английски с часове.

Но това беше преди месеци, онази книга отдавна свърши и миналата седмица, в един хотел в Родопите, в единайсет вечерта моят възлюблен ми подаде книгата на Яна Букова и каза „Дай да започнем, но страшно ми се спи и надали ще издържа дълго“.
3 часа по-късно двамата седяхме опулени, смаяни и останали без дъх, а сто страници бяха отлетяли без да ги усетим. След минута мълчание, мъжът ми обобщи с възхита:

„Ебаси мамата...“

Заспахме, защото не можехме повече, но на сутринта закусихме и хоп, обратно в леглото да четем. После си оправихме багажа и хоп, в колата по път за дома... да четем. Накрая се стъмни, аз затворих с рев книгата, плачейки за страхотната история, великолепния език и всичко, всичко на този свят.

Имали ли сте чувство, че нейде из хилядите книги, които сте прочели, има такива, които са писани и предначертани да ви накарат да преливате от щастие? Че там някъде, скрито сред стотици други корици, стои онова съвършено четиво, което ще предизвика у вас еуфория, мъка, възхищение, вълнение и ръцете ви ще се изпотят, докато го държите?

Тя ще се появи в съвършения момент, по съвършен начин, и ще се изсипе в сърцето ви като неконтролируема любов. Като планини от сладкиши, чували с пари, червен кабриолет, златна есен, наркотици и секс. Като най-хубавата бутилка вино на брега на Сицилия на верандата на вилата, за която мечтаете? И дълбоко и драматично ще заобичате тази книга като въображаем любовник, от когото слабините ви се свиват, сърцето ви трещи и кръвта ви бушува.

Така премина моята среща с книгата на Яна Букова „Пътуване по посока на сянката“ - най-хубавата българска книга, която съм чела, без съмнение. Аз, която изпитвам толкова висока степен на скептицизъм по отношение на българската литература, се влюбих, плаках, подсмърчах в колата, вълнувах се, държах се за сърцето и си бършех очите, докато мъжът ми се опитваше, развеселен, да ме успокои.

Апропо, ненавиждам изречението „така премина моята среща с книгата...“ защото ми мирише на мухъл и скука, но единствено по този мога да опиша туй явление – среща. Срещнахме се, аз се разплаках, мъжът ми каза „Ебаси мамата“, а книгата си стои и се гордее (надявам се).

"Пътуване по посока на сянката" е роман, потънал в езиков разкош и като всеки истински разкош, напълно достъпен за всеки, който се залови с него. Не ви трябва от нищо да разбирате, за да се почувствате безкрайно щастливи да я четете. Богатите ѝ дарове не са високо в клоните на интелектуалното, а избуяват необуздано от всяка страница и затрупват читателя. Който и да е той.

Романът започва в началото на 19-ти век и проследява едно семейство, променящо се с всяка глава. Членовете му се появяват ненадейно, умират, живеят свирепо и кръстосват съдбите си с други хора, които на свой ред заемат главните роли в романа.

Изключително интересните истории се преливат една в друга и влачат зашеметения читател напред в повествованието. Образите на книгата са толкова забележителни, че ги чувстваме живи от плът и кръв - Йована, Първан, Неделя - неустоими персонажи, които дишат, правят секс, бият се и умират дълбоко, сладко. Така, както винаги сме искали да го правим ние самите.

И нищо не ще ви подмине - нито любов, нито истински екшън, нито приказки, несметни богатства, страст, пътешествия и героични битки - в „Пътуване по посока на сянката“ има всичко. Легендите се смесват с приказки, изтъкани в килимите. Истина, история и измислица се преплитат до границата, в която няма значение какво се е случило и как – единствено искаш да продължи вечно.

Велик български роман, който без съмнение трябва да се изучава в училищата, защото вълшебният изящен език и страстта, с която е написан са шанс за децата да се влюбят както в най-романтичния период в българската история - предосвобожденска България, така и да станат свидетели на стил по-лек от перце, по-остър от кама и по-завладяващ от всичко, до което до момента са се докоснали.

Уви, в книгата на седем-осем места се ползва думата "ташаци", та ще трябва сама да я представя на подрастващата ми дъщеря, тъй като надали ще доживея в училище да бъде допусната толкова нова книга, че и с някоя и друга нецензурна дума тук там. Споделих с мъжа ми съмненията си и той отново коментира цветисто:

„Е, какво ѝ е на думата ташак, §%$%§****(€$$*((„ (тук се наложи да цензурирам)
Но шегата и цензурата настрана, щé ми се да ви хвана за ръката, да ви бутна книгата на Яна Букова в ръката и да ви кажа „Сядай да четеш веднага!!!“, а после, като я прочетете, и дойдете да си споделяме, да попитам с тънък гласец „Как беше? Страшна, а?“ и да скачаме и пищим като ученички от вълнение, че има нейде по света нещо тъй разкошно, дълбоко и завладяващо като „Пътуване по посока на сянката“.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross