Този текст, чиято авторка ще остане анонимна по нейно желание, е за всички жени, които - по една или друга причина, отказват да практикуват секс за една нощ и въпреки смазващата самота, продължават да вярват, че все някъде и някога ще намерят своя партньор - този, с който ще имат истински удевлетворителна сексуална и емоционална връзка.
***********************
Това е първият въпрос, който ми задава гинекологът, докато разглежда поставените на масата хормонални изследвания, които тъкмо съм донесла, за да видим дали всичко е наред.
А аз вече знам, че нещо не е съвсем наред, защото съм изчела почти всичко в нета и съм стигнала до някаква самодиагноза, която чаках да се потвърди. Тя обаче не включваше въпроса „правиш ли секс“?
Та въпросът продължаваше да си седи на тази маса, редом до листовете с изследванията. С лека усмивка казвам: „Ами не“. После се поправям на „В момента не“, мисля си, че с това темата ще приключи и ще продължим напред. Но не би.
„От колко време не си правила секс?“ продължи той с въпросите. Знаех отговора, но както когато бях малка и не ми беше удобно да кажа колко точно бонбона съм изяла, винаги намалявах цифрата от неудобство - и тук подходих така.
И отново с лека усмивка, правейки се, че това е нищо работа, отговорих „Ами една...не, по-скоро две години“, докато в главата ми цифрата превърташе на поне 4.
Ето в този момент на полуоткровения, докторът вдигна иначе съсредоточения си над листовете поглед и ме погледна така, сякаш току-що в стаята е влязла извънземна форма на живот, която се кани да сложи него на магарето, а не мен.
Той обича да се шегува, казвам си, това си е нещо като част от шоуто, опитай се да го отиграеш, въпреки че ти е леко неудобно да си признаеш, че не си правила секс от толкова дълго време.
След което последва разговор горе долу в този стил:
Той: Абе, на тази възраст какъв е този живот на монахиня дето го водиш?! Станала си бабичка на 29 години!
Аз: Ъм... Да, добре, схванах....
Той: Какво, принцът на бял кон ли чакаш?
Аз: Ами не точно, отказала съм се вече от принцовете. Ама това е дълга история.
Той: Добре, ти си знаеш, ама ..... Хм... Не е добре това.
Мълчание.
Той: Няма нищо лошо и в секса за една нощ. Ето, дори се налага с терапевтична цел!
След още няколко шеги и закачки се установи, че имам занижени нива на единия от хормоните. Нещо, което с времето може да резултира в доста неприятни ситуации, за които дори и не искам да се замислям. Назначи ми лечение за 3 месеца и ме пусна да си ходя по живо-по здраво, а излизайки от кабинета, сълзите просто рукнаха и по целия път от болницата до вкъщи плаках... от мъка.
Плаках не защото имах диагноза и трябваше да мина през курс на лечение, а плаках, защото ме болеше.
Не защото не съм правила секс от 4 години, а защото съм сама.
Защото от 4 години не съм имала гадже и защото малцината мъже, които срещнах през това време, се бяха оказали огромни разочарования.
Плаках затова, че нямам отговор на въпроса защо съм сама. Плаках, защото се чувствах наказана – не стига, че не ми вървеше в любовта, но и трябваше да плащам за това с цената на здравето си.
Плаках за собственото си нещастие, че да съм 29-годишно необвързано момиче е непростим срам.
Плаках и за това, че така и не се научих да правя секс за една нощ. Плаках и за най-близките ми приятелки, които също са сами от години и сякаш споделяме една карма – на несбъдналите се връзки.
А всички копнеем за онази любов, която всеки очаква – голямата и помитащата, в която ще се изгубиш и ще споделяш до края на дните си.
Но такава все не идва. Вместо това идва някой, който докато е с теб, излиза с още няколко. Или някой, който е с теб само за пробата. Или пък някой, който е с теб, защото го е страх да не остане сам. Или някой, който не смее да направи нещо голямо с теб. Или този, който вижда заплаха в теб, че ти си умна, красива, вече си успяла в кариерата си жена, а той все още не е постигнал това, което иска.
Или някой, който просто ти казва, че сега не е на твоята честота.
А ти в един момент просто се уморяваш от разочарования и оставяш нещата просто да се случат. По възможност - сами. Защото нали казват, че ти като най-малко очакваш и те нещата си стават.
Само че от 4 години те не си стават. И когато в такава ситуация те попитат „правиш ли секс?“, си не просто огорчен, ти си направо разбит от собствената си самота и неуспех да намериш не просто инструмент за правене на секс, а партньор в живота си.
Смазан си, защото някой се опитва да те накара да се чувстваш виновен за проблемите в личния ти живот, които и без това тежат над теб със страшна сила.
Смазан си, защото този някой не знае какво ти е коствало да преодолееш раздели, разочарования и емоционалната болка, която си изпитал през всички тези години.
Но да.... всичко се свежда до един въпрос:
Правите ли секс, скъпи момичета?
