Понякога децата ни отстрелват с въпрос, който ни поставя в дилемата да плачем ли, да се смеем ли - като например въпросът Мамо, защо имаш брада под корема?
За детето обаче е важно да получи отговор, докато ние се чудим имаме ли брада или нямаме. Не трябва да игнорираме децата заради наивността им или да им се смеем за зададения въпрос.
Затова сайтът Bright Side предлага изход от такива ситуации и отговор на най-объркващите въпроси. Макар въпросите да са по-скоро за семейства от мъж и жена, препоръчваме ви да използвате възможността от зададения въпрос, за да разширите перспективата на детето и познанията му за заобикалящия го свят и да излезе от нормите на традиционните семейни форми – това е възможност да му разкажете например за децата, които имат само един родител, за това, че да имаш дете е въпрос на осъзнат избор, или за важността от вътрешната красота пред физическата, както и за всяка друга тема, която вълнува семейството ви или детето.
Това не е изчерпателен списък на всички въпроси, които детето може да ви зададе, а по-скоро опит да помогне на майката как да подходи към най-често задаваните въпроси.
Важно е да помните следното, когато отговаряте на детски въпроси:
- Детето не иска да знае повече от това, за което конкретно пита. Давайте му прости отговори.
- Не го лъжете. Ако не знаете отговора на въпроса, просто си признайте. След това потърсете отговора заедно. Ако детето ви научи истината от някой друг, ще трябва да му обяснявате защо сте излъгали.
- Никога не му говорете по снизходителен начин, с назидателен тон, все едно го поучавате. Никога не му се подигравайте.
- Размишлявайте върху причината за неговия въпрос. Понякога въпросът на детето ви може да е несъзнателно искане за помощ или поради скрит страх. Опитайте се да разберете какво точно иска детето ви.
Споделете в коментар липсващите тук въпроси, които вашето дето е питало и какво сте отговорили.
„Аз откъде съм дошъл/ла?“
Бъдете честни, но не навлизайте в твърде много подробности. Ако семейството ви се състои от мама и татко, можете да разкажете нещо такова:
"Когато хората се обичат, те се целуват и прегръщат. Таткото дава на майката свои клетки, които се съединяват с клетките на майката и така в корема ѝ започва да расте бебе. Бебето е съвсем малко и плува като рибка вътре в мама, но расте с всеки ден, става все по-голямо и един ден вече няма достатъчно място – тогава бебето се ражда.“
На по-големите деца можете да обясните понятията "сперматозоид" и "яйчници", както и функцията им.
„Защо момчетата и момичетата са различни долу?“
Опитайте се да им обясните за това без притеснение и не забравяйте, че интересът на детето към гениталиите е съвсем естествен. Преди това може да прочетете и текста ни Диалози за вагината.
"Разликите са там, за да могат да се раждат деца. Момчетата имат пенис и два тестикула, а момичето има влагалище и утроба – нещо като специален спален чувал за бебето, което някой ден, когато порасне, момичето може да роди. Обикновено момчето и момичето порастват и се влюбват, и искат да имат деца. Те се съединяват като парчета от пъзел и след това се ражда ново дете. "
„Когато порасна, за мама ли ще се оженя?“
Почти всички момченца искат да се оженят за майка си като пораснат, особено когато започнат да усещат някакво привличане към срещуположния пол. Любезно кажете „не“ на този въпрос.
"Всеки има роля в семейството. Например сестра ти не може да ти стане татко, а баща ти не може да ти стане баба. И не можеш да станеш съпруг на майка ти. Когато пораснеш, майка ти вече ще е стара. Ти все още можеш да я обичаш и да се грижиш за нея, но вместо това ще искаш да се ожениш за някой друг – някой, с когото се чувстваш свързан и който ти е интересен, разсмива те и те обича, и ти обичаш. Ще се обичате и, ако искате, ще имате свои собствени деца.”
„Защо се карате?“
Децата подсъзнателно се чувстват виновни, когато възрастните се карат. Важно е за детето ви да осъзнае, че вината не е негова.
„Хората се карат и спорят, защото понякога са на различно мнение и не с съгласни един с друг. Децата също спорят понякога, също като възрастните. Но накрая винаги се сдобряваме и си прощаваме, защото се обичаме и обичаме теб.“
„Защо е толкова дебела тази леличка?“
Не шъшкайте на детето да мълчи, ако е опитва да ви привлече вниманието към различни хора на обществено място, защото опита да се заглуши любопитството формира основа за нетолерантност, страх и омраза. Вместо това обяснете на детето, поговорете с него.
„Хората са различни. Има високи хора, ниски, пълни, слаби, с руси коси, със зелени очи. Понякога хората ни изглеждат странно, защото не се чувстват добре или са болни от нещо. Когато си сочиш с пръст и сочиш различията им, ги нараняваш и обиждаш. Не бива да сочиш хората с пръст, те не са предмети. По-добре е да ме попиташ после за тях, когато сме насаме, по този начин ще сме сигурни, че никой няма да се натъжи или обиди.“
„Кого обичаш повече – мен или сестра ми?“
Братчета и сестричета винаги се състезават за обичта на родителите си. Не използвайте едното дете като показателен пример за другите и не казвайте, че обичате едно от тях повече, защото е отличник в училище.
„Вие сте различни и затова нашата обич към вас има различни форми. Но важното е, че обичаме всички вас еднакво силно, точно както вие, деца, обичате нас, родителите. Всички сте ми еднакво мили и скъпи.“
„Ще боли ли?“
Много често децата се притесняват от болката, когато се налага да ги заведете на лекар. Обяснете на детето, че прегледа, манипулациите или лечението са необходими. Не го наричайте „страхливец“, не му се подигравайте и не го плашете още повече с уж забавни за вас истории, които всъщност го ужасяват.
„Докторът не иска да те нарани. Неговата работа е да се бори с бактерии, вируси и болести. Може малко да те заболи, но без това няма да оздравееш. Когато аз бях болна, трябваше да ми сложат инжекция. И мен ме беше много страх, но издържах и знам, че и ти можеш. Помниш ли, когато и играчката ти беше болна и трябваше да я лекуваме? И играчката я беше страх, но оздравя!“
„Аз ще умра ли? Ти ще умреш ли?“
Не лъжете децата си за смъртта. Те могат да приемат истината. По този въпрос също имаме текст за вас, с който можете да се подкрепите, преди да проведете този важен разговор: Всички ще умрем, мило дете
"Хората, животните и дори цветята, всички умират някой ден, това е закон на природата. Това означава, че в света има място за всеки, който се е родил. Някой ден и ние ще умрем, но няма да е скоро. Повечето хора умират, когато са много стари, като баба. Някой ден, когато ти си възрастен, ще имаш свои собствени деца, те ще растат, ще остарееш и ще си отидеш също, но след като си имал прекрасен живот, пълен с приключения и открития."
„Защо ме оставяш, за да отидеш на работа?“
Кажете на детето, че работата ви е нещо, което трябва да свършите. Наблегнете на това колко ще се радвате и вие, и то по-късно, когато се видите отново.
„Не искам да те оставя, но трябва да отида на работа. Работата е много важна, но не забравяй, че ще се върна довчера и ще сме толкова щастливи да се видим с теб отново! Хайде да си разменим по нещо, аз ще взема играчката ти, ти вземи гривната ми, за да сме заедно през целия ден!“
„Защо на теб ти е позволено, а на мен - не?“
Не се страхувайте да си признаете, че не сте идеална. Важно е за детето да научи, че не всичко, което вижда в родителите си, трябва да бъде копирано от него.
„Да, аз пуша и понякога седя до късно на компютъра. Това са моите лоши навици. Не искам да правиш същите грешки като мен.“
„Под леглото ми има чудовище, което иска да ме изяде!“
Приемайте страховете на детето си насериозно и заедно намерете начин да превърнете лошите неща в добри.
„Разкажи ми за чудовището. Ти знаеше ли, че чудовищата много ги е страх от магически заклинания? Хайде да измислим едно заклинание заедно! Ето виж, това не е просто старо дистанционно, то е вълшебно – има вълшебно копче! Като натиснеш вълшебното копче, чудовището изчезва! Искаш ли да държим дистанционното до леглото ти?“
