Аксиния Генчева, позната ни чудесно с текста си Най-дразнещите Фейсбук родители днес в Майко Мила!, защото има преки наблюдения върху огромната разлика между това децата да правят най-различни безчинства и същите да бъдат извършвани от възрастни. Идеята за текста е взета от публикации на блогъра
*********************
Дечинята безспорно са изключително сладки и може би заради това (почти) всичко им се разминава. Ако обаче аз и вие се държим дори наполовина като тях, много е вероятно да си четем пощата в Сливенския затвор. Защото сме възрастни! И защото като се държим като деца, "нарушаваме закона", за разлика от децата, които "са много сладинки" и от "детско любознание" разглобяват грамофона на приятелката, на която сте на гости. Никой не посочва с пръст счупения грамофон и не крещи на детето, че руши чужда собственост и ще бъде подведен под отговорност по НК, нали!
А истината е, че децата извършват престъпления всеки ден под носа ни и все още никой не им е сложил белезници! Ето малко сравнения между това, което правят те и какво би ни се случило, ако го правехме ние!
Разголване на обществено място. Синът ми Максим тичаше гол и бос по улицата, когато беше при баба си, в по-добрите моменти обут в памперс, в по-обичайните - по "без нищо". Ако аз се засиля по бул. България "по без нищо", все ще се намери някой полицай да ми цитира указ № 904 от 1963г. за борба с дребното хулиганство, изразяващо се в разголване на обществено място, което представлява непристойно действие съгласно чл. 325 от НК и накрая ще ме облекат в раирана пижамка в някой столичен арест.
Нарушаване на обществения ред. В Детстволандия това се нарича тръшкане. Макар да не знам какво е от личен опит (Максим никога не се е тръшкал, стискам палци и хвърлям сол и Явор да не го прави), виждала съм деца, които в истерия се търкалят на пода в детски магазин и така вият, че прилепите в Леденика оглушават. Аз, обаче, ако легна на пода между щандовете на Фантастико и започна да си дера джигера до посиняване, охраната услужливо ще ме запознае с едни батковци в синя униформа, които пък ще ме заведат до новите ми приятели в бели престилки, които ще ми подават малки хапченца и ще сме винаги усмихнати, благи и тихи.
Ако не сте чели Наредба 1 на Столична община (която си има алтернатива във всяка друга община в България) за опазване на обществения ред, другия път, когато детето ви се затръшка истеричаво на тротоара, цитирайте му чл. 2. (1), който казва, че на обществени места и в частни имоти, находящи се на територията на СО, се забранява викането, шумният говор, пеенето, свиренето и създаването на неестествен шум, използването на озвучителни системи и други електронни устройства, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите, включително и за религиозни, политически и търговски цели.
После може и да го обсъдите и анализирате, ама тихо!
Вандализъм. Когато хлапето надраска с перманентен маркер стената на стълбището в блока, за да нарисува миньон, възрастните снимат за спомен този артефакт. Ако обаче ме хванат да рисувам Пеевски на някой трафопост със спрей, ще ме обявят за хулиганка и ще квалифицират изкуството ми като административно нарушение (по Указа за борба с дребното хулиганство) или като престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 325, ал. 1). А ако въпросният ден съдията е в много лошо настроение, ще ми размаха НК и ще ми посочи чл. 106, за да ми обясни какво е диверсия и вредителство и как мога да получа от 5 до 15 години, защото "с цел да отслабя властта съм унищожила или повредила обществена сгради". Не знам дали ако нарисувам миньон наказанието ще е 5 години, а за Пеевски - 15...
Уриниране на обществено място. "Опс!" беше реакцията на една майка, чието дете се напишка на плажа преди две седмици, преди тя да успее да му сложи памперса (добре де, аз бях тази майка!). Руските, румънски и германски олинклузив баби наоколо само се усмихнаха, всяка каза нещо на родния си език, за да покаже на мен, клетницата с пикльото, че такива неща се случват, това е нормално, детенце е, няма проблеми. Никой не ми поиска 200 лева, не ми написа наказателно постановление за нарушение на Наредба № 1 за опазване на обществения ред и поддържане на приветлив вид на общината, не извика патрул на "Паркове и охрана". Никой не възропта срещу пикаещото бебе, не му кресна, че е нарушител. Може би защото е момче, а у нас сме свикнали да виждаме пикаещи по улиците и парковете мъже...
Изнудване. А така, да си дойдем на думата. Тука направо ще цитирам Раздел V, Чл. 214 от НК, четете внимателно: "Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда се наказва за изнудване с лишаване от свобода от шест години и глоба до петдесет хиляди лева."
А така. Значи, дребното се цупи, ако го заплашите да е наказан без телевизия тази вечер, а вие ако изнудите класната да го изпита още един път за 6-ца за годината, ви взимат апартамента и ви пращат за 6 години да живеете в една стая с тоалетна в ъгъла. Кажете му на хлапака да си избере - без телевизия довечера или другото, ха да видим!
Разстройство на здравето и причиняване на болка или страдание. Явор спи като пън, след като се е уморил да пищи в 3 през нощта, защото не искам да си играем на самолетче. Моето здраве вече е много раз(с)троено, направо разчетворено.
Последният път, когато спах цяла нощ непробудно, телевизията беше само от 3 канала.
И точно когато призори вече спя с едното око, а другото будува и внимава къде слагам сместа за палачинки, по-голямото дете се събужда и с наспан ентусиазъм скача връз изтощения ми, изтерзан гръб.
Пробация и глоба от 300 лева, Максиме, защото колко пъти преповтаряме раздел II Престъпления против здравето, как па не го наизусти тоя чл. 124, ееее!
Шум, викане и говор на висок глас нощем. Имам съседка, на която искам да подаря възглавница с извезан надпис: "ПИСЪЦИТЕ ОТ БАЛКОНА В ПОЛУНОЩ СА ПРОТИВОЗАКОННИ!" И вместо книжка с приказки за лека нощ, ще ѝ подаря НАРЕДБА № 1 за обществения ред на територията на Столична община с оцветени в жълто Глава II, т. 6 и чл. 2 (1). Не е справедливо 6-то РПУ да идват да се запознават само с моите гости за вечеря!
Кражбата, която децата наричат "взех за малко". Искам и аз "за малко да взема" една вила на морето, до която да стигна с автомобил с много R и S около името, който съм "взела за малко" и да похарча трилиони левове, които "за малко взех". Ама, уви, чл. 194 от НК...
Интересно дали дечицата на площадката пак ще посегнат към камиончето на Явор, ако следващия път, когато имат право на свободно придвижване, вече са станали тийнейджъри? Как неусетно тече времето зад решетките...
