fbpx
И аз съм човек

Почивка с деца. Наръчник за оцеляване.

21 юли 2016

Любимата на всички Оля Идва днес ще ни даде ценни напътствия как да оцелеем, отивайки на почивка с ДЕЦА! Четете внимателно, водете си записки и следвайте вече изпитаните съвети на една майка с опит в менажирането на детища по плажове!

В доста хора и компании има залегнала теория, че деца и домашни любимци са по-лесни за менажиране, когато са повече от един брой (от вид).

За домашни любимци не мога да го обясня толкова добре, но за деца теорията върви горе-долу така: когато са повече деца заедно (не е задължително всички да са твои) те се занимават помежду си, правят неща заедно, по-лесно се контролират, имат някакъв режим и въобще има шанс да не усетиш, че има деца и това да ти даде повече време с родителите на тези деца.

В моя случай- получавам повече време да се наливам трескаво с розе, психически травмирана от времето преди паузата и маниакално параноична относно момента, в който другите деца ще си тръгнат и ще бъда подложена на световното по оцеляване, тежка категория.

И поради тази теория аз се старая да прекарвам свободното си време на комуни.

Наричам го комуна не защото кърмим по 5 години, ядем шишарки върху канапе от киноа и денонощно стоим на лотус, а защото всички сме рошави, разбираме се с по един поглед и боготворим двата часа сън на децата следобед, в които се наливаме с отвари от спиртни напитки, ядем плодове и си правим временни татуировки.

Откакто имам дете, предпочитам да почивам с повече хора, които имат деца и се опитвам да докажа гореспоменатата теория. Разбира се, с нас понякога има и хора без деца. Някои от тях са изключително незаинтересовани от децата на комуната, което им отрежда задачата да хвърлят пепелници, да носят дъски за сирена, да слагат дърва в печката, да стоят и да пазят децата, да гледат барбекюто.... докато аз се крия в тоалетната да изиграя последно ниво от шибаните диаманти, знаейки, че това са единствените диаманти, които ще са ми най-добри приятели в живота.

Има и дразнещи хора без деца, с които не знам защо се събираме. Те са заинтересовани от децата в комуната - или имат вече големи деца, или пък просто са много добри с децата, или имат някакви баби, които им взимат децата.

Тези хора стават сутрин и се явяват с перфектен грим. Техните обувки са безупречно еднакви, с различни дрехи са всеки ден. Чисти. Те се смеят безгрижно и се радват на почивката с комуната, докато вятъра вее перфектните им коси на фона на залеза, който за тях означава вечеря в Лозенец, а за нас - 4 часова сага по слагане на децата да спят и припяване на ЛЕТИТГООООО, ЛЕТИТГОООООО.

Аз нямам нужда от такива хора в комуната.

Онези, истински незаинтересованите, които дори си признават, че не обичат деца, са ми много по-нужни - те се чувстват толкова гузно от своята незаинтересованост, че белят картофи и бършат маси, и правят всякакви ужасни неща, които обаче тайно издават, че всъщност един ден ще са перфектни родители и ще обичат деца.

Но най-добре е в комуната да има много хора. С много деца.

Визирам ежегодната си почивка на каравана, с приятелката ми Л. с две деца. В къмпинг, пълен предимно със семейства с деца. Някъде към юли в комуната ни има 17+ деца на възраст между 2 и 11 години. Това са адски много деца. На адски различни родители. Много от които не се познават помежду си.

И сред тези деца, можете да видите всякакви екземпляри

Има деца, които са дебили като бащите си и само бият другите деца. С вафла в едната ръка, ходят скачат и развалят кефа генерално на планетата и по този начин изпитват щастие от съществуването си. Терористите в детския социум са малки, зли човечета Мишлен, които, поради физическото си надмощие, дармонят по-малките и никога не можеш да познаеш на колко години са.

Има момиченца, които са борсуци като майките си - те не играят с никого, защото не са сигурни дали може и не са сигурни как. Те най-вероятно са израснали в емоционален вакуум - стоят и гледат другите деца как си играят с един такъв поглед, който ме кара да си мисля, че радостта при тях е свързана с някаква травма. Невъзможно е да установиш контакт с тези деца, както и с майките им. Последните гледат потресено как отваряш бутилка с вино на всеки кръгъл час.

Има адски готини деца, които обикновено са децата на близките ми приятели.

Има деца, които искам моето дете да бъде, когато порасне. Някои от тях са на възрастта на моето дете, други са даже по-малки. Умни, премерени, мият си зъбите сами, не им се повтаря по 6 пъти, влече ги да рисуват, никога не влизат в морето без да питат. И ядат само по 1 сладолед на ден.

Но, все пак, ако нечии деца са неприятни или невъзможни за контрол, или ако родителите не приемат съветите ми и не могат да възпитат децата си -тогава тези хора повече не идват в моята комуна. Колкото и да обичам даден човек, ако детето му е ужасно леке и тормози детето ми, или постоянно се глези и мрънка, и въобще има претенциите на Марая Кери, това поставя приятелството ни върху тънък лед, по който въпросното дете кара кънки за асфалт. Понеже около мен е пълно с хора с неприятно възпитани деца казвам всичко това, защото поне по време на почивка нямам нужда от тези допълнителни усилия. А и никога нямам толкова много вино.

И там, сред всички тези децам винаги го има и моето дете. Най-доброто, най-умното, най-талантливото, най-красивото, най-надареното, най-послушното, с най-красивите рисунки, най-възпитаното, най-независимото, най-самостоятелното. Перфектното дете за почивка.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross