Народът е казал, че смехът е здраве. Дори и усмивчица да не трепне във вас от този текст, поне ще имате малко по-критичен поглед върху някои от примамливите, но логически неиздържани аргументи в подкрепа на една или друга хранителна идеология с елементи на догматизъм.
В този текст, който идва с подкрепата на Live to Lift, ще разгледаме някои от митовете за популярните диети, както и защо се проваляме с гръм и трясък всеки път, когато се закълнем във всичко свято, че ПОВЕЧЕ СЛАДКО НЯМА ДА ПИПНЕМ!
Дори и да приемем, че хората, които не ядат червено месо, страдат от дефицити, а всички, които ядат червено месо, ще развият рак на дебелото черво, това далеч не значи, че човек има пред себе си само тези два избора.
Изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата друга алтернатива, че 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.
Някои прилики с действителни лица и събития са напълно тенденциозно подбрани.
Какво е общото между мобилния ви телефон и обиколката на талията, ще разкрием по един сензационен начин в този текст!
Фалшива дилема
Да вземем например ниско-въглехидратните фенове, които изтъкват хранителните дефицити на веганите в своя полза. От другата страна са веганите, които неуморно цитират данни, „доказващи“, че яденето на червено месо причинява рак. В бързината обаче пропускаме простичкия факт, че разнообразието от хранителни режими на този свят не се изчерпва с нисковъглехидратната диета и веганството.
Дори и наивно да приемем, че всички неядящи червено месо страдат от дефицити, а всички ядящи червено месо ще пипнат колоректален рак (или рак на дебелото черво), от това не следва, че човек има пред себе си само тези два избора. Подобно схващане е крайно елементарно и може да бъде от полза само на лишените от логически аргументи. Или въображение.
„Те ви лъжат!“
В общи линии става дума за същата тактика, но в малко по-различна премяна. Сравнително неутрален пример можем да дадем с омразните на абсолютно всички официални препоръки за здравословно хранене, които поголовно угояват, разболяват и морят народа. Ето ви една добра основа за лансирането на алтернатива, но има и един тънък момент, за който никой не се сеща.
Първо, къде са данните, че сме по-дебели, по-болни и по-умиращи от всякога?
Второ, къде са хората, които спазват официалните насоки за здравословно хранене?
Народът се тъпче като невидял с каквото му попадне пред очите, а май никой никъде не препоръчва подобно нещо.
Трето, но не и последно по значение - по коя логика изобличителят на една лъжа се превръща в носител на истината? Казано по детски, изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата на нейно място алтернатива 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.
„Изглеждам добре, следователно разбирам от хранене!“
Това има и друг вариант, който го допълва: „Оня, който ми противоречи, изглежда по-зле от мен, следователно разбира от хранене по-малко от мен!“.
Да, живеем в суетен и първосигнален свят, в който хората винаги ще се влияят на първо място от външния вид на човека, който се опитва да ни продаде дадена идея. Батките с мускулите очевидно знаят това-онова за тренирането. Или за анаболите…
Ако един онколог на световно ниво заболее от рак и умре, това ще омаловажи ли знанията и постиженията му? Питате ли зъболекаря си дали си е вадил зъб, преди да му дадете да извади вашия? Това, че автомонтьорът ви не намира време и желание да си оправи колата, ще понижи ли доверието ви в него?
Проблемът със здравословното хранене и още повече - с храненето за поддържане на определена физика, не е проблем толкова на методика и знание, колкото на воля и постоянство. Има поне сто и един начина да изглеждаш и да се храниш добре, тези начини са известни открай време, но големият въпрос е как да накараме хората да ги спазват.
Това, че някой изглежда по определен начин, ни дава представа единствено за начина, по който изглежда той. Неговата експертиза може и трябва да бъде оценена по коренно различни критерии.
Еволюционни недоумения
Ако разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, би трябвало да се смеете на изказвания от сорта на „Човекът е еволюирал, за да се храни по еди-кой-си начин!“.
Ако не започнете да разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, тогава ще продължите да се връзвате на подобни лафчета. Засега е добре да знаете, че когато говорим за храни и хранене в еволюционен контекст, ние неизменно говорим за онези храни и онзи начин на хранене, които са ни позволили да достигнем до репродуктивна възраст (известна още като пубертет) и да предадем гените си нататък.
Не говорим за дълголетие, не говорим за предпазване от болести, които настъпват с напредването на възрастта – говорим все за неща, които са малко или много даденост за модерния Хомо сапиенс. С други думи, бръщолевим си на тема, която не е особено интересна, колкото и това да не е в синхрон с определени догми в диетирането.
Всеки от нас поне веднъж в живота се е заричал, че:
„Спирам сладкото!“
„Спирам алкохола!“
След първончалния ускорен и мотивиран старт, често се случва, обаче, и залез в мотивацията и стремежа:
„От утре няма да ям повече сладко“,
което води до понеделник-вторник-сряда-четвъртък-цял ден без сладко; и после идва петък, когато сме на рожден ден, имали сме тежък ден в службата, вкъщи любимият не се е сетил да изхвърли боклука и може да усетим това дори (с мноооооого напъване) с носа си и … не щеш ли – се появява рожденикът, и започва да черпи с дизайнерски, швейцарски бонбони по домашна рецепта, всеки от които с различен дизайн и по-апетитно изглеждащ от останалите.
„Нямаме избор“ и си взимаме един и … О, Боже! …#шаомра… Божествен е! …#OMIRAM…
Последните микрони шоколадово блаженство се свличат надолу по гърлото ни, когато в главата ни протяжен вой надава аларма и се надига чувство на вина.
Вина. Чувстваме се зле. Вина. Самообвинение. Самобичуване. Себе-неуважение. „Как може да си толкова слабохарактерна?“…
… и така вече цялото неядене на сладко няма смисъл и …
… се омазваме от ядене на сладко!
В крайна сметка сме изяли доста повече захар, отколкото ако ни се ядеше и просто бяхме задоволили желанието си за сладко.
Въпросът е: „Какво да правя?“
„Разбий си телефона!“
Поне 99% от четящите този текст имат мобилен телефон и поне 99% от тях са го изпускали поне веднъж в живота си … не фатално! Как реагирахте, когато това се случи? Вероятно се стреснахте?
Притеснихте се да не се е повредил! Може да изгубите информация!
И изведнъж си спомняте – изпускали сте си телефона и преди, а преди две седмици се заклехте, че това повече никога няма да се случи! Повече няма да си изпускате телефона! В никакъв случай!
Но ето че това се случва отново, и се случва сега.
Разбрахте ли?
Следващия път, когато започнете даден хранителен режим и в един момент стъпите извън границите му – попипайте се за телефона – почти сигурно ще е във вас или поне някъде около вас.
И преценете – искате ли да си разбиете телефона?
Ако сте решили да минавате на даден хранителен режим – никога не казвайте „никога“, „завинаги“ и „повече няма“. Вместо това си дайте срок – една седмица, две седмица – максимум месец като начало.
Винаги си оставяйте 5-10% толеранс, колкото и стриктен режим да решите да правите.
Практиката е показала, че режимите с 90%, че и с 80% спазване дават по-добри резултати и дългосрочно и цялостно от тези, които се опитваме ограничим нещо на 100%.
Ако все пак не успеете да се вместите и в тези два съвета – помислете – бихте ли искали да си разбиете телефона докрай, ако просто сте го изпуснали и се е одраскал?
Успех!
