fbpx
Жените могат всичко

Повелителката на хотелите

4 април 2018

Днес е поредният четвъртък, в който рубриката ни Жените могат всичко ще ви представи някоя невероятна жена и нейния живот. Избрахме да ви запознаем с Анна Божкова - управител на петзвезден спа хотел в спа столицата на Балканите - Велинград.

Анна има наистина нестандартен начин на живот - живее в разкошен хотел, не пере, не чисти, но, за сметка на това, управлява над 100 души персонал и отговаря за над 300 гости всеки ден. Справя се с невероятни ситуации - от избягали коне до недоволството на клиент, че в хотела няма хеликоптерна площадка.

В един ден може да ѝ се наложи да сервира ястие и да изготви бизнес план. Какво е да си управител на хотел, как се стига до тази позиция, какво ти дава и взима тази професия - всичко това ще разберем днес от Анна. А днес можете да я видите на живо във Велинград, защото тя организира състезание по боядисване на яйца, което ще се бори за влизане в рекордите на Гинес!

***********************************

Представете се - как се казвате и какво ръководите, защото няма съмнение, че ръководите нещо!

Анна Димчева Божкова. От малко повече от година съм комплексен управител на най-новия 5-звезден хотел в СПА столицата на Балканите (наистина!) - Велинград – Arte Spa&Park Hotel.

Разкажете ни как въобще започнахте да се занимавате с хотелски бизнес. Може би тук е моментът да разкриете тайни и срамни истории, свързани с едната половина от Майко Мила! и вашето дългогодишно приятелство.

Няма да стигне едно интервю, за да разкривам тайните на Елисавета. Трябва специално за това да ме поканите.

Преди около 5 години, съвсем случайно, не преувеличавам, един познат на Елисавета ни предложи да управляваме хотел на морето. Мисля че видя в тази наша странна комбинация потенциал, независимо, че никога не бяхме управлявали структура в такъв мащаб.

Не се замислихме нито за миг и веднага прегърнахме идеята. Беше страхотно предизвикателство, което, вярвам, изкара най-доброто от нас. Съвсем естествено всяка се зае с това което може най-добре – аз от самия хотел, Елисавета от дистанция (все пак има десетки деца).

Имаше много безсънни нощи, крещене, изумителни гости и страшно много смях, и спомени. Елисавета, освен че оставяше костилки от череши навсякъде по рецепцията и се натравяше с препарат, когато ѝ се налагаше да е камериерка, някъде по трасето разкри, че писането е това, което завинаги ще е в сърцето ѝ.

Сега идва да пише при мен от време на време.

Кои са най-големите предизвикателства в процеса по ръководене на толкова голям организъм? Клиентите? Техническата поддръжка, администрирането на персонала?

Хотелът е организъм и той, като всеки друг, боледува, уморен е или пък неприемливо щастлив.... та, предизвикателствата да го ръководиш са безкрайни – от „обострени клиенти”, заплашващи с физическа саморазправа (защото примерно не можеш да им предложиш площадка за хеликоптер, на която да паркират любимото си превозно средство) до супер активни или пасивни, уморени, плачещи и викащи колеги.

В общи линии, най-голямото предизвикателство си остават хората, независимо дали са гости или служители... със скърцащи врати или течащи казанчета някак по-лесно се оправям.

Имате ли някоя особено смешна случка, която си спомняте от последните години и която сте склонна да споделите с нас? Винаги се шегуваме, че когато станем стари, Елисавета ще напише книги по разкази от хотела.

Това няма да се случи (въпреки че Елисавета вече е напът да стане стара), защото освен забавна, работата ми е и конфиденциална - затова рядко мога да разкажа нещо от изумителните неща.

Мога да ви разкажа как от рецепцията ме събудиха в 3 през нощта, за да ми кажат, че конете ни от базата са избягали, и след като ги помолих да ги преброят, се оказа, че всички са там.

Или за една дама, която беше подизпълнител на външна фирма, която искаше да ме пита дали облеклото, което е избрала като униформа, е удачно. Беше облякла върху себе си 4 различни екипа, които събличаше един след друг пред мен, а аз не знаех да се смея ли или да съм сериозна и критична към облеклото.

Не съм сигурна дали е смешна и случката, когато един служител ме попита дали днес ще излизаме от офиса или пак ще сме заключени като останалите дни.

Може би една от най-яките шегички, които съм си позволила да направя, е преди години, когато в хотела, в който работех, нямаше ток.

Казах на едни англичани, че сме "еко хотел" и при нас няма електричество.

Те ми отвърнаха, че предишния ден е имало – аз им обясних, че явно не са прочели, когато са правили резервацията, че пускаме тока един път седмично, заедно с водата - за да се изкъпят, и че след малко и тя ще спре.

Посмяхме се.

Доколкото знаем, ще се опитате тази седмица да подобрите рекорда по боядисване на яйца за гостите и жителите на града. Разкажете какви са изискванията на Гинес, за да признае подобен рекорд. Ние си го представяме като нещо страшно сложно!

Изискванията наистина са много и изключително детайлни (точно по американски) - одобряване на всяка стъпка - боята за яйца, как ще бъдат преброени хората, откъде ще влизат, как ще се заснеме самият рекорд, какви ще са яйцата, чашите и лъжичките които ще се използват, нотариуси, доброволци... дори човекът, който ще натисне копчето на хронометъра, трябва да е човек, които знае как се ползва такъв в професионалния си живот. В нашия случай това ще е Тити Папазов.

Накратко, „ВСИЧКО” трябва да е наред.

Истината обаче е, че ние, от екипа, имаме идеята това да е мащабно събитие, което да обедини граждани и гости на града (напоследък се чувствам като гражданин на Spa столицата, даже понякога се обръщам с "уважаеми съграждани").

Твърдо вярвам, че потенциалът на Велинград, като туристическа дестинация, е огромен и заслужава някой да инвестира в изживявания и спомени, свързани с него.

Какво бихте посъветвали младите жени и момичета в случай, че поискат да последват примера Ви и да се борят за такава висока позиция?

Да не го правят... Шегувам се, съветвам ги наистина да са сигурни в решението си, защото то носи много лишения след себе си, но носи и невероятното удовлетворение от доволния гост.

Съветвам ги да са свободни в мислите и решенията си, и да рискуват... да рискуват да предложат нещо нетрадиционно и интересно, нещо запомнящо се. Съветвам ги да приемат работата си като начин на живот! Да инвестират в себе си и служителите си.

Хотелският бизнес е като лабиринт - веднъж влезеш ли, няма излизане. Динамиката, лудницата, бързината, с която човек трябва да взима решения, и скоростта, с която се променя животът в хотела винаги ще ме омагьосват.

И в тази професия поне аз трудно намирам баланса – почти никога, между социален, личен и професионален живот. Не знам защо и как все още приятели и семейство ме понасят. Благодарна съм, че ме оставят безусловно да следвам мечтата си.

Смятате ли, че образованието в България подготвя базово добри специалисти в туристическия бизнес и какви практически умения съветвате младите момичета да придобият, за да им е по-лесно да стартират в този бранш?

И тук (в образователната ни система), както и навсякъде другаде процесът е двустранен. Разбира се, че основите могат и трябва да бъдат поставени в университетските зали, но след това пътят на учене не свършва.

В динамичното време, в което живеем, всеки ден ни поднася нещо ново, учи ни на нещо ново. Да, процесът е изключително динамичен, но ако искаме да сме добри, някак трябва да го настигаме.

И няма длъжностна характеристика – в един ден може да се наложи едновременно да одобриш бизнес план, да поемеш оплакване, да придружиш клиент до болницата, да посрещаш данъчни, да организираш мероприятие, да сервираш... въобще може да се наложи да запълниш всяка дупка, за да може екипът да знае, че може да разчита на теб.

В заключение, както е казал... поетът (примерно) - „Човек се учи докато е жив”.

Какви жертви сте направила в личен план, за да бъдете на мястото, на което сте, и заслужават ли си?

Така зададен въпросът, по скоро никакви.

Кратък обзор: Живея в 5-звезден хотел, в СПА столицата на Балканите, работя на висока позиция, „командвам” средно 126 служители дневно и около 300 гости, имам служебна кола, служебна пералня, и никога не чистя...

Всичко това е кръга на шегата. Разбира се, че съм направила жертви, кой не е? Но, в края на краищата, това е личен избор, и всеки сам мери тежестта му.

Важно е в края на работния ден (често около 03.00ч. през нощта) да си доволен от себе си, и очакваш следващия, за да продължиш – с работата, с борбата, с живота..

Остава ли ви време за някакво хоби. Имате ли нещичко, което обичате да правите в свободното време?

Труден въпрос. Средно свободното ми време (ако мога да се изразя така) варира в диапазона между 12.00 ч.и 12.30 ч., докато обядвам и междувременно играя на посредствена детска игра, която скоро свалих на мобилния си телефон.

Добра съм.

Къде можем да се насладим на перфектната организация, която сте наложила, както и да участваме в рекорда на Гинес, където да боядисваме масово яйца и да прославим страната навред?

Arte Spa&Park Hotel, 07.04.2018г., 11.00ч., на зелените площи около хотела (дано не ни отнесе ураган). Руският сайт за синоптични прогнози, който е станал най-добрия ми приятел в последните дни, е динамичен в прогнозата за Велика събота и малко ме притеснява – ако някой има телефон на Путин, да ми го даде, за да оправи времето.

Всички са повече от добре дошли, очакваме и Вас. Малко заучено звучи, но сме подготвили доста неща – забавна програма, вкусна храна и рекорд за покоряване! Споделете празника си с нас!

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross