По темата за проблемното зачеване сме отбелязвали не един хепиенд. Мисията на живота понякога закъснява с 15 години - но идва и Ин витро vs Съдба са само част от историите, които дават кураж на всички, на които им предстоят още битки и още очакване. Днес по темата ни гостува Ангелин Балсамаджиев, който ни разказва как се правят ин витро опити, докато си обстрелван отвсякъде от въпроса ВИЕ НЯМА ЛИ ДА ИМАТЕ ДЕЦА и какво става, когато започнеш да правиш секс за удоволствие.
Никога, никога, ама никога не казвайте на една двойка без дете: „Хайде бе, докога ще ви чакаме?!“
Особено ако са от много време заедно, особено ако са над 30 и ако не виждате обективна причина да нямат деца. Ако си вземат Голдън ретрийвър или Чихуахуа, също е знак.
Девет от десет имат проблем, някаква патология гони жената, мъжа или и двамата. Тези, десетите, те пък имат оправдания. Някои ги е страх, че няма да се оправят финансово, други се притесняват от промяната в статуквото (без партита, без чужбини, без концерти, без „Хайде да пием кафе на морето и се връщаме…“).
Има и такива, които така са се оставили на удобната инерция, че отдавна са разредили разговорите за евентуално дете и са намерили комфорта, който обикновено се оправдава с „Нито ще сме първите, нито последните без деца, виж как хубаво си живеем“.
Някъде около поредния неуспешен инвитро опит, който правихме с жена ми, чухме от наши близки въпроса за децата и защо се бавим.
Беше нещо от сорта: „Ние второ ще извъртим, а вие още едно нямате“. Веднага ги сложихме в графа неделикатни и не особено умни и ги презряхме.
На третия ни опит, след едно виртуозно онаниране в специалната стая за добиване на материал в клиниката (наричам я чикибойна), и след едни перфектно стимулирани и напращели яйцеклетки, очакващи аристократичните ми и натоварени с очаквания сперматозоиди, жена ми забременя.
В нея затуптяха три нови сърца. Едното трябваше да се редуцира (премахне), механизмът е чудовищен и ще ви го спестя.
Последваха пет месеца, в които тя трябваше да лежи – наляво! Успя, издържа и роди изключителни създания. Добре, де, грозновати в началото, приличаха на бройлери, наричах ги и пъстърви и какво ли още не. Тежаха общо 3 килограма. Сега са Ангели.
Тогава намразих всички „светила“, казали някога, че ние нямаме шанс.
И сега идва най-хубавото. Започнахме да правим секс за удоволствие.
Вече не се гонеха овулации, не се вдигаха крака на стената и не трябваше да воювам с тяло, наблъскано изкуствено с хормони. Беше си обикновено зла. Една сутрин ми каза, че не ѝ е добре на стомаха, казах ѝ, че пие кафе на гладно и е нормално да се оплаква. Интуицията ѝ обаче я поведе към аптеката, купи тест и след 10 минути разбрахме, че чакаме трето.
Никое „светило“ не можа да си го обясни, просто това нямаше как да се случи. Ако не се беше случило с нас, нямаше да повярвам и аз. Има го, прекрасен е. Къщата ни прилича на лудница, но за такава лудница съм мечтаел винаги.
В режисурата се употребява термин, въведен от Станиславски – „Сквозное действие“, който може да се преведе като основна идея, основно послание. Моето основно послание е – не се бавете да правите деца! Няма нищо страшно. Теорията ми е, че ако обичате планината, ще го сложите в раница. Ако обичате фестивали, ще го заведете на фестивал. Ако пътувате в чужбина, ще го вземете със себе си. Ако смятате, че нямате възможност, имате – нали вие се храните, ще нахраните и още едно гърло.
Не забравяйте, че в тази отровна епоха, нямате никакви гаранции, трябва ви време, ако имате проблем. Не „лежете на тая“, че баба ви е била много плодовита. Вие не сте баба ви и това донякъде е добре.
Моето семейство е доказателство, че може, дори когато целият свят го отрича. Завършвам с една любима моя фраза: „Пичове, семито вътре, ако не става – медицината е напреднала!“
