"Къде сте, тиктокъри, че имам нещо да ви кажа". В този дух горе-долу е текстът "писмо" на Виолета Йорданова, която въпреки цялата си либералност и вродено човешко любопитство, не успява да разбера какъв, аджеба, е смисълът на платформа като TikTok и защо е толкова успешна. Да, поколенията и забавленията са различни. Но само това ли е?
Привет, тиктокъри!
Позитивен и усмихнат човек съм, който живее в непрестанно развиващия се глобален свят, широко отворена към всякакви новости в сферата на информационните технологи и интернет пространството.
Обичам миризмата на хартия, разлиствайки нова книга, но и не отричам удобството от четенето на книги онлайн. Обичам романтизма, нежните и стилистично подбрани слова в романите на Джейн Остин, но приемам и симпатизирам на циничността и дързостта, с които са пропити произведенията на Буковски.
Освен всичко това, с което егоцентрично представих себе си, съм и майка на 5-годишна дъщеря. За всеки един аспект на живота съм непреклонно толерантна и търсеща информация за всичко, което не разбирам и имам желание да опозная.
И ето, че дойде моментът, в който у мен се пробуди неистов порив да сваля приложението TikTok и да разбера, или поне да се опитам да проумея, защо е толкова популярно.
Свалих го и започнах да скролвам по екрана на телефона, без въобще да знам принципа, на който се зареждат кратките клипчета. Най-вероятно и никога няма да разбера. Съдържанието варираше от полуоблечени млади момичета, танцуващи под ритъма на поп-фолк хитове (и не само), до “хумористични” халтурно режисирани сценки, които на фона на моите 33 години и, бих казала приемливото ми чувство за хумор, бяха всичко друго, но не и смешни.
Тънката граница на хумора и премереността бе яростно потъпкана, размита и неглижирана в полза на кратковременните танци и “умения”, демонстрирани в TikTok.
Пред погледа ми се визуализираха безкрайно красиви млади момичета, обляни в различни филтъри на телефона и леко подпухнали от филърите в устните им, даващи различни съвети за минималното време, в което приложението им позволява да се изявят.
Повярвайте ми, като средноинтелигентен човек и сравнително либерална майка, започнах да си задавам фундаменталния въпрос, аз ли не разбирам променящия се свят, или светът не иска да кореспондира с моите възгледи за него.
Докато пиша тези редове, в съзнанието ми изниква картина на подрастващи, които гневно скандират: “Лелче, какво разбираш ти от TikTok?! Това е най-яката платформа!" Смело мога да заявя, че нищо “яко” не откривам, нито пък нещо градивно или обогатяващо човешкото съзнание.
Някъде прочетох, че таргет групата на TikTok били тийнейджърите. “Мили Боже, колко съм стара”, си казвам наум и ококорвам отново очи пред поредното лип синк предизвикателство.
По мое време, много преди ерата на социалните мрежи, драги тиктокъри, на това си му казвахме бездарност. Когато не можеш да пееш, плейбекът те издаваше. Имало и доза артистичност да си отваряш устата, казват запознати тиктокъри.
Според мен талантът е дар, който трябва да бъде споделян пред определена аудитория и на точното място. Талантът бива оценяван не с гледания и натискане на палче или сърчице, а с реално измерими критерии – адекватно жури на музикален или театрален конкурс, участия на истинска сцена, продадени албуми, ако щеш.
TikTok създава поле за изява на всеки, но това има ли стойност, градивно ли е?
Аз съм майка, която не е консервативна, но категорично няма да позволя на детето си да има досег до подобен тип платформи. Поне докато мога.
