Провокирана от текста ни "Писмо до всички, които се чудят кога ще имам деца", Мая Стойнова ни изпрати своето писмо, адресирано до всички онези свръхчувствителни по някои теми хора, които, според нея, може и да си поемат малко въздух и да не се вкарват в толкова филми, че някой някога нещо ги е попитал. Може би невинаги е с лошо.
Ей, Богу, в много политкоректен свят живеем. Харесва ми, че ставаме все по-възпитани и толерантни, но от някои неща направо вече се изприщвам, и едното е статии на тема “Не ме питайте кога ще имам деца.”
То не беше една, то не бяха две, и защо въобще ги чета, ще ме попитате. Еми, ей на! И на мен ми се иска някой път да съм по-мъдра, но толкова си мога.
Сега, първо да се обясня малко, за да няма недоразбрали. Аз имам едно дете и се пънАх да го зачена 3 години. Родих на 31. Вервайте ми, знам какво е да те питат.
И да, да имаш дете е най-хубавото нещо на света: умиляваш се като го гледаш как спи, всеки ден те разсмива по някакъв нов начин и въобще е готино да си произвеждаш готини хора (по собствените си критерии, поне). Пък и си мама. В смисъл, яко е да си мама. Аз съм “co-founder & CEO” на семейния ни бизнес, ама да си мама е по-яко.
Обаче, да имаш дете е и най-трудното нещо на света. Значи, късала съм коленни връзки (операция), чупила съм предни зъби (2 операции), загубих баща си преди няколко години, изкарвала съм шестица на изпит по висша математика, стартирала съм бизнес. Да имаш дете е по-трудно. Всъщност, ако събереш всичкото физическо и емоционално усилие, които горепосочените неща изискват, не съм сигурна, че ще се доближиш до майчинството. Трудно е и за мъжа, за двойката, за връзката. Честно казано, и аз се чудя понякога дали е за всеки.
Както и да е. Исках да ви кажа, че когато близки хора ви подпитват за децата, много е вероятно да имат предвид това:
– Деца се гледат трудно, затова ни се ще да ги родиш млада, пък и докато сме ние млади, да помагаме, за да минат нещата по-лесно.
– Деца се гледат трудно и е нормално да се колебаеш. Нека да го изговорим, може в разговора да намериш решението си.
– Деца се раждат и гледат по-трудно след определена възраст, притеснявам се да не би партньорът ти да те принуждава да чакаш, защото не е сигурен във връзката. Притеснявам се да не си губиш времето, да не се “примиряваш” с него.
– Откакто имам дете, ми липсваш като приятелка. Ще ми се и ти да имаш дете, та да може да си споделяме.
– Ако имаш някакъв медицински проблем, сподели, може да те насоча към правилния лекар или болница, или да те свържа с някой, който е минал през това.
Да, знам, ваше си е решението с кого по какви въпроси ще говорите. Но пък тяхно си е решението да питат. Ако не ви се говори, измислете си някакъв стандартен отговор (например, "Чудя се дали мое дете би преживяло зомби апокалипсиса") и си карайте живота. Ако пък ви се говори, говорете и без да ви питат.
Някак си много чувствителни станахме, пууу.
