fbpx
Кампании

Писмо до Дари и Ники, което никога няма да видят

2 ноември 2019

Днес е Архангелова задушница.
Днес се навършва и една година и четири дни без Дарина и дъщеря ѝ Никол. Двете бяха застреляни от съпруга на 23-годишната Дарина Министерска и баща на едногодишната Никол Викторио Александров, за когото все още няма присъда. Майката на Дарина – Ваня Министерска, настоява тя да е доживотен затвор без право на замяна и моли всеки, който смята, че убиецът на дъщеря ѝ и внучката ѝ заслужава именно такава присъда, да подпише петицията. Ваня ще се погрижи подписите да стигнат до хората, от които зависи вземането на това решение.

Вероятно една петиция няма да спре следващия ревнив мъж да убие партньорката си. Няма да го спре нито закон, нито конвенция, нито ограничителна заповед. Но пък те ще помогнат на жената да се опита да се измъкне от насилника си, преди да е станало прекалено късно. И най-вече ще ѝ помогне обществената непримиримост към насилието. Извръщането на погледа и разсейването, докато някой вика за помощ или моли за милост на долния етаж, няма да свършат работа.

Затова Ваня иска да покаже на всички, чиято политическа воля трябва да се впрегне срещу насилието над жени и деца, и едно писмо, което преди няколко дни намира на гроба на Дари и Ники. Оставено е там с няколко цветя и едно плюшено слънчице от една анонимна жена, живееща в страх, но и с надежда, че може и да се измъкне от насилника си.

Публикуваме писмото без редакции и се надяваме жената, която го е написала, да намери сили в себе си и да се свърже с хора или организации, които могат да ѝ подадат ръка.

"Пиша това, защото имах нужда...
Една година откакто чух вашата история...
Но тя освен, че ме шокира, натъжи и потресе, ме промени.
Не исках да съм следващата жертва...
Съвпадение или не, в деня на вашето убийство бях в Надежда, денят на вашето погребение бях с децата в Северният парк...Оставих играчка и цвете за вас там и не спирах да мисля...
Защо? Но аз знаех вътрешно отговорът. Защото си мислиш, че във всяко семейство има кризи и кавги. Защото, започваш да търсиш вината в теб, да премълчаваш и да се променяш, но в един момент си смачкана, несигурна и зависима от човека до теб. А той това иска. Отделя те от семейството ти, от приятели и близки. Тогава защо не си тръгнеш!? Звучи логично и безкрайно просто, но не е ! Ужасно трудно е да повярваш пак в себе си и да събереш смелост и само, който го е преживял може да разбере. Ти, Дарина си била смела и силна, защото си казала " Стоп". Аз се опитвах, всичко беше на приливи и отливи и не знам дали съм се спасила все още ...Сложно е...

Как да вярваш на човека, който единият ден е прекрасен, а на другият е зъл и непознат. Чупи, крещи, посяга ти, а после съжалява... Гони те по пантофи пред блока, а след това твърди, че е в депресия и ще се самоубие!?
И ти си виновен за неговите състояния...Заплашва те с нож и после ТОЙ бил зле психически и емоционално съсипан, а моите чувства?! А тези на децата?! Това е жив егоизъм. Да, тези хора съществуват и са тук и сред нас!
Те се чувстват силни и безнаказани, защото избиват комплексите си върху жени и деца!

Мили Дари и Ники, бдете над живите, над другите майки и дечица!
много искам истинска справедливост за вас!
Много ми се иска това да не ви се беше случило!
Вие сте силни, чисти и завинаги заедно!
Господ ще възнесе справедливост!
Почивайте в мир, бъдете спокойни във вечният си сън!

Аз можеше да съм следващата жертва и още не съм застрахована от нищо! Но дойдох да ви "кажа" всичко това, защото ще ме разберете и ще ми олекне...

Светъл да е пътят ви!

Дъщеря ми е на годините на Никол! Когато си помисля за този и изгубен още не изживян детски живот, очите ми се пълнят със сълзи...
Не мога и да си представя как се изживява такава мъка и как се съществува след това... Безкрайно се възхищавам на близките ви, които не само, че превъзмогват мъката си, но и се борят за вас и за справедливост и защита на жертвите в тази объркана държава! Дано ги гледате отгоре и се гордеете с тях!

Сбогом, мили Дари и Ники, макар да нямах честта да ви познавам лично, вие докоснахте душата ми!"

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross