fbpx
И аз съм човек

Писмо до всички, които се чудят кога ще имам деца

26 септември 2019

След като публикувахме Писмо до съседите, които се оплакват от ревящото ни бебе, намерихме в пощенската си кутия това писмо. Длъжни ли сме да даваме отчет кога, как и колко деца планираме да имаме, се чуди авторката му. Тя пожела да остане анонимна, за да не би някой роднина, който все още не я е питал кога смята да забременява, да се присети и да ѝ отпери този фундаментален въпрос. Защо не питаме такива неща – в писмото от една млада жена с гръмнала от нетактични въпроси глава.


В последната половин година в главата ми се въртят едни и същи мрачни мисли. Непрекъснато. И те вероятно са провокирани от факта, че постоянно ми се задават безумни въпроси. Имам чувството, че всяка жена, която изглежда във фертилна възраст, но по някаква причина (все още) не е станала майка, е подложена на кръстосан разпит от близки и не чак толкова хора, чувстващи се длъжни да стигнат до дъното на проблема – защо, аджеба, таз хубава жена няма деца.

Серията е дълга: 

„Планирате ли деца?“ 
„Кога ще имате деца?“
„Защо още нямате деца?“
„Какво чакаш?“
„Какво има да му мислиш?“…

И производните им, от които най-долното, което срещнах в нета, беше: 

„Заредихте ли фурната?“ 

Обезумявам, когато чуя този въпрос, защото най-често той е зададен от хора, на които това не им е работа. А те са, хм, БУКВАЛНО ВСИЧКИ! 

Планирането на семейство се случва между партньорите с оглед на техните преценки, възможности и, не на последно място, любов. Едновременно с това и противно на очакванията на родата, приятелите и колегите (!?) тия деца не стават за един ден. Възможността да забременееш в овулация са едни нещастни 30% в абсолютния пик и е съвсем нормално в рамките на първата година опитите да са неуспешни. 

Не стига повсеместният интерес към най-личното решение в живота, но следват и експертни мнения: 

„На твое място не бих се бавила!“
„На твоята възраст няма какво да чакаш!“
„Вече не си първа младост…“
„Ти го направи, ние ще го гледаме!“, 
„Аз на твоята възраст...“ 
„Майките ни на тая възраст...“, 
„Бабите ни на тая възраст...“ 

Действително, баба ми на тая възраст е имала 3 деца и любящ съпруг. Също така целодневна детегледачка и любовник. В очите на същата тази баба статутът ми премина съвсем неусетно от „твърде млада, че да се меся“ до „вече не си първа младост“.

Като оставим настрана факта, че кога или дали изобщо ще имам деца си е изцяло мое решение, идва и другият момент – ами ако не мога?

Ако аз или партньорът ми сме с репродуктивни проблеми? 
Ако имаме кофти сексуален живот? 
Ако най-големият проблем помежду ни е точно този – че единият иска деца, а другият – не? 
Ако всеки ваш въпрос се забива право в сърцето ми…? 

Тогава какво – пак ли ще питате, или ще цъкате тихичко с език?

И да, няма как да знаете дали нещо от гореизброеното е факт, защото НЕ СЪМ ВИ СПОДЕЛЯЛА! Е, щом не съм ви споделяла това, защо тогава смятате, че трябва да ви доложа и кога смятам да зачена?

Иначе силно кампанийно се вълнуваме какво ще подарим на майките си (сакън да не е тиган, по-добре внуче, нали), но никой пет пари не дава за здравите отношения между партньорите, които би трябвало да са в основата на всяко семейство. 

Ако и вие искате да напишете писмо на някого, дайте ни го на maikomilabg@gmail.com – ние ще го пуснем вместо вас.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross