fbpx
И аз съм човек

Писмо до бившия ми работодател

15 юли 2019

Гергана Янакиева е тук с тъжна равносметка след вече прекратения си трудов договор и с няколко кариерни съвета за жени, намиращи се на професионален кръстопът към края на майчинството си.


Вероятно бих могла да започна това писмо към бившия си вече работодател със следното: “Вие, долни, безскрупулни, неетични и бездушни "хора", съсипахте живота ми. Изхвърлихте ме като мръсно куче на улицата, без много обяснения, без съчувствие, без капка морал, закон или вина, без уважение. А с онази гнусна наглост и недосегаемост в очите.

Нямате никакво уважение и лоялност към служителите си, държите се с тях като с клиентите си. Когато ви устройва какво правят - не обръщате внимание. Когато сгафят или не ви играят по свирката - отвръщате с безпощадността на 300 свирепи, жадни за кръв пирани.

Притежавате, да, притежавате много талантливи и интелигентни професионалисти и най-вече хора, които обаче не можете да оцените, мотивирате или дори поощрите. За това, че ви служат и слугуват денонощно, че ви обгрижват повече от децата и близките си, че дори избират да имат вас пред тях, че ви поставят на пиедестал, че запушват болката и огорчението и незнайно защо - продължават да ви копаят пари.

Бих могла да започна писмото така, но няма. Вместо това, ще започна така:

Съжалявам, че се оставих да стигна до тук. Съжалявам, че точно след като приключи майчинството ми, реших да започна работа при вас. Едно обещание за по-добро и светло бъдеще. Или по-скоро надежда за такова. Съжалявам, че надцених себе си, че надцених и вас.

Съжалявам, че не се отрезвих по-рано къде съм попаднала и не се махнах по-рано.

Съжалявам, че се самозалъгвах и не исках да се откажа дълго време.

Съжалявам, че се притеснявах какво ще си помислят другите. Съжалявам, че работата при вас ми беше адски скучна и неудовлетворяваща, дори и когато се справях перфектно. Съжалявам, че се демотивирах и я вършех само по задължение.

Съжалявам, че не се трогнах от онази дежурна среща-на-4-очи-за-сплашване, от откровените ви лъжи и блъфове, така и останали си неоформени в официален писмен вид. Съжалявам, че това ви разгневи още повече.

Съжалявам, че тихомълком изчакахте и нескопосано подпитахте кога/ако синът ми става на 3 години, за да ме разкарате по-лесно, без досадни усложнения и проверки от институции. Съжалявам, че това стана чак след като изпитателният ми срок беше вече минал.

Съжалявам, че позволих стресът и напрежението да минат през мен… и да останат там за известно време. Съжалявам, че след вас станах 42 килограма, разболях се от един куп болести, а за невидимите такива - дори не ми се мисли.

Нали се сещате - за онези, които не излизат на изследванията, но заради които след години някой може да си отиде ей-така, необяснимо и мистериозно.

Съжалявам, че пренебрегвах семейството си в моментите, в които трябваше да обърна гръб само на вас.

Съжалявам, че трябваше да чуя “ти си страхотен човек”. Съжалявам, че трябваше да изпитам лицемерието и фалшивата загриженост и приятелство, отчаяно съшити с бели конци и преструвки. Съжалявам, че трябваше да слушам изкривена и леко незаконна интерпретация на “опциите ти да си тръгнеш са...1,2,3, ами работодателят просто си решава да те махне”.

Съжалявам, че след опит да се позова на закона и да си защитя правата, вие ми изключихте компютъра в момент на страх и нерационална параноя.

Съжалявам, че трябваше да слушам заплахи като “ти не искаш черен печат в книжката си”, “ти искаш да ти напишем хубава препоръка за следващия работодател”, “ти не искаш лоша репутация”.

Съжалявам, че някои бяха изречени уж от “приятел”. Съжалявам, че ви казах “При евентуално дело, вие можете да загубите много повече от мен.”

Съжалявам, че всички бяхме наясно, че това е вярно, но и че такова дело е обречено на провал от ваша страна. Съжалявам, че до такова дело по-вероятно никога не би се стигнало.

Съжалявам, че в крайна сметка се съгласих и си тръгнах “по взаимно съгласие”.

Съжалявам, че дори и вкопана толкова ниско в земята, пак се опитахте да ме излъжете с 500 лв.

Съжалявам, че се опитахте да не ми изплатите смешна бройка дни платен годишен отпуск и да ме метнете със запетайките на закона. Съжалявам, че не ви се получи. Съжалявам, че после видях леко замръзналата ви и притеснена усмивка, в опит да ме умилостивите да подпиша. Съжалявам, че трябваше да изпитам подобен тип “приятелска близост” от хора, които “много ме харесват като човек”.

Не съжалявам, че си тръгнах.

Научен урок, това е, нали? А за последствията - да му мисля.

Занапред ще се постарая да не оставям някой да ме етикетира и генерализира заради една или друга постъпка. Защото така ще загубя личността си и вярата в себе си. А ако се поддам, ще забравя какво мога и знам – като личност и като професионалист.

Един човек, поставен в определена ситуация, ще се справи по-добре от друг. Абсолютно вярно. Това не значи, че последният е провал, нали?

Това не е поредният хейтърски текст за поредната БГ фирма, която си прави каквото си иска. Затова няма и да кажа името на фирма, нито ще търся някакво възмездие. То не ми е потребно.

Твърде дълго отлагах или по-скоро обмислях какво и как да го кажа. Но в крайна сметка трябваше да го напиша, за да се освободя. Във всякакъв смисъл. Остава ми надеждата да подаря малко тъжна мъдрост на някого.

Накрая искам да кажа няколко думи на всички останали - особено на майките, които са на професионален кръстопът към края на майчинството си. Нямам претенцията тези съвети да са правилни в 100 процента от случаите. Но са изпитани и изстрадани.

-- Ако работодателят, при който сте започнали майчинството си, е точен - по-добре не го сменяйте поне за първите 5-6 или повече месеца, след като се върнете на работа. Не си заслужава да треперите колко болничен ще използвате и дали ще прескочите трапа на изпитателния срок. Защото в България има всякакви работодатели.

-- Ако много искате да напуснете работа след приключване на майчинството си - проучете внимателно новия си работодател. Има много начини. Просто бъдете по-бдителни и критични.

-- Ако вече сте сменили работата си след майчинство, но имате притеснения - проверете какви са правата на майките по КТ (особено на майките на деца до 3-годишна възраст).

-- Бъдете винаги искрени относно майчинството и бъдещите ви отсъствия и болнични на интервюта с потенциални работодатели.

-- Не оставяйте когото и да било да отнеме, замаскира или изопачи правата ви. И като служител, и като майка. Те са там с причина и никой не може да оспорва това.

-- Не се съгласявайте на напускане “по взаимно съгласие”. Ако не ми вярвате - прочетете закона и ще разберете последствията за вас. Това вероятно е най-масовият съвет в подобни случаи - лично на мен беше даден многократно, но за съжаление, така и не го спазих.

-- Ако сте сменили работата си веднага след майчинството и сте доволна - браво, похвалете се. Че си търся работа.


По темата:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross