След като се кикотихме през сълзи на „Смешно-тъжната изповед на майките, които не са спали от три века“, ви поканихме да споделите своите истории. Хич не ни пожалихте – квичахме и вихме от смях, и решихме да направим представителна извадка на най-нелепите случки на „Български майки, които също не са спали няколко века“. Само дето се оказа, че случки има за цял роман, затова събрахме ОЩЕ неадекватности, които родните майки са успявали да сътворят от безсъние!
Когато ни изписваха от родилния дом, бързах, за да сляза при семейството си. Извиках асансьора и докато чаках да дойде, акушерката ми казва: „Извинете, бебето да си вземете!“ Бях я забравила, в крайна сметка аз отидох там без бебе, ха-ха-ха.
---------
Точно преди минута стабилно затоплих в микровълновата пълен памперс, вместо възглавничката с черешови топчета, която пък в бързината изхвърлих в боклука. По-лошото е, че разбрах за грешката единствено заради нетърпимата миризма.
---------
Толкова бях свикнала малкият човек да е винаги около мен. Когато за пръв го оставих на майка ми и, докато с една приятелка пътувахме с колата нанякъде да купонясваме, погледнах по навик в огледалото към задната седалка и нададох неистов вик: "КЪДЕ Е ДЕТЕТО!"
---------
Уговаряне на първи профилактичен гинекологичен преглед след раждане. Любезен разговор по телефона с доктора. След третото настояване „но много държа да ми направите и кола маска“, все пак той се реши на поправка: „Цитонамазка искате, нали?“...
---------
Ще приучвам отрочето да ходи на гърне, да ама то къде иска, къде не, и така в опитите си една сутрин си викам, ей сега ще я хвана след ставане! Е успях. Щастлива, доволна, горда от добре свършената работа, почиствам гърнето и го прибирам. Малко по-късно, решавам, че е време да повторим упражнението.
Е да, ама не, гърнето го няма! Търсих го час и половина и накрая се тръшнах и си викам: „няма го“! Е как може да го няма?!!!! Казвам си: „хайде ще и дам да яде и после подновявям търсенето“ (като през цялото време си мисля, че детето го е скрило някъде). И тогава отворих ХЛАДИЛНИКА!
---------
Не спах пет години и някъде към четвъртата гледам кола като нашата на цвят и модел. Вътре мъж с брада и чака на габарити до пазара. Без съмнение, че е моят, отварям задната врата, пускам отвисоко десетина кг пазарски чанти, нанасям се отпред с адска скорост, награбвам му физиономията с две ръце за някакви целувки и му казвам „готово, да отплаваме към залеза“, което си е наша вътрешно ведомствена смешка и се изрича във всякакви ситуации, без никаква връзка с реалността. Почвам да си търся телефона и все още недоумявам защо не отлепяме. А после имаше още една цяла година неспане.
---------
Моята щерчица като малка си спеше, грешка нямаше. Но си спомням, че когато тръгваше на ясла и ми правеше номера и стоеше до късно. Аз – работеща майка – една вечер, на ръба на лудостта, си нагласих аларма в просъница и легнах блажено. Свири тая ми ти аларма, ставам, плискам една шепа вода на очите и с четка за зъби в уста събуждам и малката зверкиня. А тя, милата, спи на кукото, главата ѝ клюма. Така – заспала – я облякох и тръгваме за яслата (150 метра от входа на блока). Гледам, братче, всичко тъмно. Джан-джун човек няма на пътя. Естествено, яслата затворена. През всички 150 м. на връщане си превъртам кой ден от седмицата сме. Празник ли е, уикенд ли? Уви, четвъртък е. Обикновен ден. Значиии, тия от яслата са виновни. Прибираме се и аз с мъка разбирам тежката истина, че съм вдигнала детето за ясла в 03:30 ч. Още не мога да си го простя и я оставям да си доспива!
---------
Един път се заключих във вътрешния двор на кооперацията, в която живеем. Лошото е, че детето стоеше в количката в коридора, а аз без телефон и ключове стоя и крещя, надявайки се съседите да ме чуят и да отворят. За зла участ, нямаше никой у дома, крещях, бебето реве само в коридора. После се мобилизирах и започнах да се оглеждам за предмет, с който мога да отворя вратата, пробвах с една щипка за барбекю – не се получи. После не помня още с какво ръчках и в кофата за боклук рових, накрая ми дойде майчиния пауър и започнах да ритам вратата, разбих я и се измъкнах от капана на вътрешния двор на кооперацията.
---------
След няколко месечни безсънни нощти бях приготвила спагети. Приспах близнаците на обяд и седнах да обядвам. След малко се събуждам и какво да видя – бях заспала в чинията със спагети. 😅 Хем бях обядвала, хем подремнах и маска за лице си направих.
---------
„Мамо, гащите ти се виждат“. Бях с рокля, натъпкана в бельото ми.
---------
Излизаме с бебешката количка на разходка, слънчево, готино, докато в асансьора се усетих, че съм само по потник и кецове. Друг случай – бебо се буди посред нощ, ставам да го дундуркам, но издава нетипични за него звуци, почвам да го друсам по-интензивно и да го галя по главичката, но… глава няма – само два безпомощни крака се мятат – просто съм го друсала с главата надолу.
---------
Русе. 1977 г. Люлее Вранча та се тресе всичко. В съседен блок младо семейство същия ден е посрещнало първородната си дъщеря. Гости. Подаръци. Радост. Първи трепети от земетресението. Всички бягат навън, грабнали най-милото си. Малко, след като се успокоили, какво да види бабата – таткото държи две бутилки уиски, а майката по пижама, но с новото си палто. Без бебе!
---------
В библиотеката сме с дъщеря ми (на 2 и половина) и новороденото ни бебе, спящо в столчето за кола. В един момент изпадам в паника, че съм оставила бебето в колата. Казвам на дъщеря ми да тича бързо с мен, отиваме до колата – бебе няма вътре! Връщаме се, тичайки, в библиотеката и намираме коша на земята до един диван (където съм го оставила аз), а детето спинка, нищо неподозиращо.
---------
Един ден се бях проготвила за разходка, постарах се да изглеждам добре.Грим,прическа,рокля,токчета и т.н.На излизане си викам,чакай да си изхвърля боклука,нали нямам празен ход 😉
Закачих една доста голяма торба с боклук отстрани на количка,защото няма как да сваля количката с една ръка,ако с друтата нося торбата и така.Сетих се, че нося боклук когато си поръчах кафе в хубаво заведение на центъра на града.
---------
Аз все още не спя – от една година повече от три часа наведнъж не съм спала. Да кажем, че се държа все още. Нашето момче, освен че не спи, още от новородено не искаше и в количката да седи или там каквото друго може да се прави в количка. Един горещ ден се връщаме от разходка и на път към вкъщи, с капки пот на чело, си казвам, че няма по-гадно нещо от това в такава жега да буташ количка и да носиш отрочето на ръка. Когато усетих същото това отроче да се напъва без свян, не обърнах особено внимание, докато нямаше още един сериозен напън и не усетих кашеста течност да се стича от ръката ми и да капе на краката ми. Препотих се, все едно аз я свърших всичката тая работа, детето си се напъна още един – два пъти, свърши си каквото имаше да си върши и легна на рамото ми удоволетворен, а аз потна и ла***на, чудейки се как да скрия шедьовъра, продължих напред!
П.П.: Винаги може да стане по-зле!!!
---------
Моето безсъние беше една седмица след раждането и будувах, защото аз бях притеснена! Детето си спеше по цяла вечер! Но тъкмо тогава си пийнах кафе с омекотител, вместо мляко!
---------
Аз оставих децата и мъжа ми вкъщи и отидох на детски рожден, предвиден и за възрастни. Беше ми за първи път сама без бебето и, влизайки и говорейки си с хората, се приближих до приятелка с бебе на ръце, на същата възраст, като моето, и докато си говорим, се протегнах, взех детето от ръцете ѝ и продължих да си говоря. В един момент забелязах, че не е моето и ѝ го върнах.
