fbpx
И аз съм човек

От маратона по преяждане до 4-те златни медала

16 април 2019

Жасмина Гевезиева е млада, наглед крехка и току що спечели 4 златни медала на републиканското първенство по силов трибой в категория до 52 килограма. Завършила е журналистика и е магистър по рекламен мениджмънт и визуален брандинг в НБУ. Работила е няколко години като маркетолог, а сега прави първите си крачки като социален предприемач.

Дотук всичко звучи просто като история за едно младо момиче, което е успешно в спорта и професията, но реалността въобще не е толкова елементарна. Освен златен медалист в силовия трибой (спорт, състоящ се от три движения – клек, лег и мъртва тяга), Жасмина е и жена, която се бори с едно от най-непознатите и подценявани хранителни разстройства – хиперфагията, известна още като „преяждане“ или Binge Eating Disorder (BED). Най-просто казано, това са няколкодневни маратони на преяждане, в които човек може да изяде хиляди калории и съответно да покачи теглото си с няколко килограма.

Състоянието е почти непознато и неразпознаваемо от специалистите по хранителни разстройства в България, и не може да бъде сбъркано нито с булимията, нито с анорексията. Срещахме се с Жасмина не само защото ни впечатли нейната история, а и защото емоционалното преяждане е нещо, с което сме се сблъсквали лично, и, подобно на нея, не сме знаели какво точно е това.

Как се живее като binge-eater, защо токсичните връзки имат отношение към това състояние и каква мотивация необходима, за да го осъзнаеш и държиш под контрол, днес ни разказва Жасмина и нейният треньор д-р Владислав Андонов.

*****************************************
„Всичко започна преди две години. Бях на 26 години, имах дискова херния, гастрит, наднормено тегло и възпаление на коленете. Едва се влачех по улицата и имах чувството, че ще умра. Трима лекари невролози, ми казаха, че не трябва да вдигам тежести до края на живота си и ми забраниха дори да ходя на йога. След като ми се накараха, че съм момиче и не трябва да вдигам тежести, а вместо това трябва да ходя на пилатес, ми казаха, че до края на живота си не трябва да тичам, да яздя кон и въобще... да не правя нищо.

Пиех по 3-4 вида болкоуспокояващи на ден, около месец живеех само с движението от и до леглото и до офиса, и обратно. Бях в депресия, слагах си колан на кръста и пиех една шепа болкоуспокояващи. Беше ужасно!“, започва разказа си Жасмина.

Това е онзи повратен момент, в който тя разбира, че проблемите със здравето ѝ са сериозни – или трябва да вземе мерки, за да промени нещо, или ще продължи по същия начин, но с много ниско качество на живот. Случайно попада на онлайн група по натурален бодибилдинг и на треньор, който се занимава с прогресивно натоварване. Пише му, уговаря си консултация и стартира тренировки при него.

„За 2 седмици, благодарение на специфични упражнения - мъртва тяга и хиперекстензии, успях да укрепя кръста, да спра болките и да премахна всякакви колани и болкоуспокояващи“, спомня си тя.

Това обаче е съдбоносен момент не само по отношение на физическите ѝ неразположения – тогава започва и пътят към осъзнаването на факта, че има хранително разстройство и борбата ѝ с него.

Отново случайно, някъде из тоновете информация, които изчита, тя попада на думата хиперфагия или BED, и разбира, че отговаря напълно на описаните симптоми.

Binge eating disorder (BED) представлява състояние на системни и компулсивни преяждания на емоционална основа, без допълнителни компенсаторно поведение, като лаксативи, диуретици, повръщане и т.н.

Това е най-разпространеното хранително разстройство в САЩ – то е три пъти по-разпространено от анорексията и булимията взети заедно, и, според настоящия треньор на Жасмина – д-р Владислав Андонов, тепърва ще се увеличава – най-вече заради липсата на физическа активност у хората и заради достъпността на джънк фууда навсякъде около нас.

По думите му, "човечеството е достигнало етап на развитие, в който повече хора умират от преяждане и липса на движение, отколкото от глад".

Когато разбира за съществуването на BED и че най-вероятно и тя попада в списъка на хората, които страдат от него, Жасмина връща лентата назад и разбира откъде започва всичко.

„За първи път се сблъсках с преяждането като тийнейджърка. Това е и най-рисковата възрастова група за отключване на хиперфагия - между 14-18 години. Бях тормозена в училище и имах по-ниско самочувствие, което е фактор да се депресираш. Съучениците ми ме тормозеха, че съм дебела (въпреки че бях 46 килограма!) и се подложих на диетата на майка ми – разделно хранене.

Мисля че в този момент развих орторексия (състояние, в което човек е обсебен от идеята да яде „здравословна“ храна, бел. авт.) – гледах да ям здравословни храни, без да следя количествата. Ядях по 1 хляб, на едно ядене, и го комбинирах с мед...“

Резултатите не закъсняват – Жасмина започва рязко да качва килограми, без да разбира защо. В паниката си преминава на пълен глад – изключва цели групи храни от менюто си, започва да тренира много и си докарва нови проблеми.

„Цикълът ми спря за 9 месеца, но аз продължих да тренирам и рязко свалих килограми. Майка ми се уплаши за здравето ми и ми каза, че това няма да продължава. Започна да ме захранва и някъде тогава, след едно такова захранване, след целия този глад, просто... настъпи някакво бяло петно в храненето ми. Така една сутрин се събудих, и от 43 килограма бях станала 54.“

С това започват и епизодите на качване и сваляне на килограми, и посягането към огромни количества храна.

Бях заучила поведението да ям големи количества храна, и не знаех къде е проблемът. Постоянно преяждах, но с оправдания – че е Коледа, че е Великден, че имам рожден ден, и т.н. Мислех че и другите хора го правят и въпреки че в годините след това не спирах да тренирам много (фитнес, тае-бо и т.н.), и бях по-добра от другите в спорта и движението, продължавах да не изглеждам (и да се чувствам) добре. Това се дължеше на преяждането.“

Днес, въоръжена с думата хиперфагия и осъзнавайки, че явно има сериозен проблем, Жасмина решава да сложи нещата под контрол – освен че започва тренировките по бодибилдинг, тя се запознава и с настоящия си треньор д-р Владислав Андонов. С негова помощ започва да изучава състоянието си, както и да се готви за първото си голямо спортно предизвикателство – републиканското първенство по силов трибой.

„Така се стигна до 17 януари 2019 година, когато имах една от най-тежките си кризи и изядох огромно количество храна, сигурно над 7000 калории за един ден. За да разберат хората какво означава една такава „криза“, най-добре да видят записките ми от този ден:

Епизод на преяждане

Протеинова вафла
Парче брауни веган торта
Два фреша по 400 ml всеки
Цял веган шоколад с ягоди
150 грама сладки
Сандвичи – 4 броя
Тарталета с портокал
1 кисело мляко, 2 банана, овесени ядки, плюс протеин
50 г солети, 100 г ореховки, 1 бонбон, 100 грама шоколад
1 зеленчуков хляб, 200 г хумус, и 4-5 малки сандвича

Кризата хваща Жасмина в момент, в който се готви за състезание по силов трибой. Качвайки се на кантара в деня след епизода с чудовищното преяждане, реалността е ужасна за нея - увеличила е теглото си от 55 на 59 килограма.

С помощта на треньора си се подлага на изключително стриктен хранителен и тренировъчен режим, за да влезе в категорията си (52 кг) и да се яви на състезанието, на което впоследствие взима 4 златни медала.

От маратона по преяждане...

„След този епизод на преяждане, просто нямах място за мърдане. Нямах право дори на едно преяждане – трябваше да вляза в категория и да се явя на състезанието. Исках да спечеля злато и това ме мотивира“, споделя Жасмина, а треньорът ѝ – д-р Андонов допълва, че това е част от процеса на промяна в мисленето ѝ:

“Казвам ѝ непрекъснато - „Жасмина, влизаш в етап, в който ставаш шампион. И трябва да се храниш като шампион. Това е много важно!“.

До 4-те златни медала!

Младата жена обаче се опитва да разбере какво предизвиква тези кризи, за да ги избягва по-успешно в бъдеще.

„В случая беше предизвикана от рождения ми ден предния ден. Отключи ми се поведението да ям повече... и така си остана отключено. Като сменя средата, също ми се случва. Емоционалното преяждане е заучено поведение. Просто в момента, в който започна, си казвам - майната му, бях добро момиче толкова време и сега ми е паднало. Правила съм го и преди – сега ще кача килограми, после ще ги сваля.... аз съм си такава... аз съм binge eater”, разказва тя.

По думите ѝ, хиперфагията по същество представлява лошо заучени навици. При нея те се раждат в тийнейджърски години и имат за цел да ѝ доставят бързо щастие.

Установила е, че се отключват във всякакви ситуации – и при стрес, и при щастливи моменти, или когато се преработва – тогава, в безсилието си да се справи със задачите, получава нещо като прегаряне – започва да плаче, да изпада в хаос от задълженията, които я чакат, и храната е единственият начин да избяга от всичко и да си достави бързо допамин.

„Аз осъзнавам кризите, и знам, че това, което правя, е погрешно, защото е поведение, в което не мислиш за последствията. Мисля за сегашната ситуация, тук и сега, но не и за бъдещото си „аз“, споделя Жасмина.

По думите ѝ обаче има и други фактори, освен конкретната среда и ситуация, които влияят на състоянието ѝ – и това са отношенията с другите хора.

„Партньорът е много важен човек за мен и ми отне време да разбера, че предишната ми връзка е допринасяла за кризите. Имах токсична връзка, в която човекът до мен всекидневно ми обясняваше, че не се справям с нищо, не мога да правя нищо правилно... обвинявал ме е , че дори не знам как да ходя правилно. Постоянно плачех в тази връзка, казвах му, че той е човекът, който се държи най-зле с мен – а той ми отговаряше:

„Жасмина, хората навън са гадни, светът е гаден и ако с мен не можеш да се справиш, значи за нищо не ставаш....“

Бях нонстоп в депресия, преяждах, а той ме обвиняваше, че ми липсва самоконтрол, постоянство и дисциплина. Стигнах дотам, че записах тези 3 думи в един тефтер, за да си ги набия в главата и да не загубя този човек... и накрая той ме заряза, именно защото ми липсват самоконтрол, постоянство и дисциплина - иначе съм била прекрасен човек.

Сега осъзнавам, че това беше много депресивен период, в който живеех в токсична връзка, а върху мен всекидневно бяха упражнявани психо атаки. Този човек непрекъснато ме държеше в напрежение, аз бях в депресия и преяждах. Неслучайно именно депресията и тревожостта са двете най-често свързани с хиперфагията състояния“, обобщава Жасмина.

По думите ѝ останалите близки хора в обкръжението ни също играят роля в борбата с хиперфагията.

“Най-големият проблем са тези от близките ти, които никога не са имали проблеми с теглото и храненето. Тези хора не те разбират! Не разбират, че ти не си безхарактерен човек, който капризничи. Не разбират, че това е истински проблем.

А има и друго нещо – хора, които никога не са имали проблем с храната и теглото, не могат да са ти авторитет. Хора, които всеки ден ядат каквото и колкото поискат, тъпчат се с храна и нямат проблем с теглото – няма как да ги приемеш насериозно. И се налага да водиш дълги разговори с тях, за да разберат, че не страдаш от липса на самоконтрол, а просто поредица от причини са ме довели до тези лошо заучени навици“, обяснява тя.

Треньорът също е много важен фактор за това да успееш да осъзнаеш и държиш това състояние под контрол, допълва Жасмина.

„Ако той не знае как да се отнася с теб, когато изпаднеш в криза, това е пагубно. При едно от моите преяждания, предишният ми треньор просто ми каза - „Жасмина, ти си пълна кукувица. Не знам какво да те правя.“ И това е масов проблем с такъв тип треньори - те не знаят какво да правят с теб, ако по някакъв начин излизаш от техните норми на поведение при хранене“.

Жасмина и Влади по време на състезанието

Двамата обясняват преждането като един от автоматичните навици, които имаме в живота си. Тези навици представляват между 40-60% от всекидневието ни, и преяждането често е между тях – просто защото мозъкът е свикнал да действа по най-прекия и лесен път, а храната в момента е навсякъде около нас и доставя мигновено щастие.

В опитите си да разбере и държи юздите на хиперфагията, Жасмина се е срещала и със специалисти по хранителни разстройства. За съжаление, без особен успех.

„Имах среща с петимата най-добри психотерапевти в тази област. За моя изненада, някои от тях бяха с голямо наднормено тегло, което не вдъхва никакво доверие у човек с хранително разстройство... Някои от тях дори не знаеха какво е BED и трябваше аз да им обяснявам... тогава се отказах от това и продължих сама“, споделя Жасмина.

Сега, с помощта на д-р Андонов, са стигнали етап, в който искат да популяризират знанията и опита си в борбата с хиперфагията.

„В момента развиваме платформа за хора с това хранително разстройство. Нарекохме я Binge OFF и в нея ще залагаме на развитието на устойчиви навици, гъвкаво хранене и тренировъчен режим. С Влади вярваме, че човек има целия капацитет да се справи сам, стига да има правилните навици, без да е необходимо да взима медикаменти за намаляване на апетита – защото аз съм взимала и точно тогава съм имала най-тежките си кризи“, казва Жасмина.

Жасмина твърди, че откак е популяризирала проблема си, получава много коментари и съобщения от хора, живеещи в други градове из България.

„Започнаха да ми пишат много хора от провинцията. Казват ми, че се припознават в описанието на проблема, но молят да останат анонимни... тук стигмата, че може да имаш някакъв проблем, особено в по-малки градове из България, е ужасна. И, за съжаление, често хранителните разстройства тук все още се „лекуват“ с антидепресанти“, казва Жасмина.

Лекарствата обаче не само че не решават проблема, а се бъркат в работата на мозъка на невротрансмитерно ниво.

„Това пречи да създадеш нов навик, да се откажеш от старите... просто рецепторите блокират сигнала, който продължава да се дава от мозъка, и в един момент се налага да увеличиш дозата, за да имат действие“, обяснява д-р Андонов и допълва, че организмът не е машина и има много други фактори, които влияят на теглото - хормони, кортизол, стрес, сън.

„Освен това искаме да се преборим и с все още съществуващата тук стигма по отношение на теглото на жените – че жената трябва да е фина, слаба и лека. Това е толкова вредно и остаряло! Жената тежи колкото си тежи, стига да е здрава и активна“, казва д-р Андонов.


Момент от републиканското състезание, на което Жасмина печели 4 златни медала.

За Жасмина част от процеса на осъзнаване на проблема включва и признанието, че... ще преяде отново.

„В момента не изключвам възможността да преям отново – но просто ще се опитам да е малко по-леко. Ще се опитам да се върна в рутината на следващия ден. Затова и се меря всеки ден – дори и когато преяждам, пак се меря, защото това ми дава моментална снимка на мястото, на което съм. Ето ме, аз съм тук, тежа толкова, всичко е наред. И освен това ограждам дните, в които съм била добре и не съм преяждала. Това много ми помага, дори визуално, и някакси не ми идва да наруша цикъла толкова лесно“.

Към момента тя е усвоила навика да се храни интуитивно, поддържайки това, което нарича „гъвкав начин на хранене“:

„Когато знаеш кое колко е като калории, когато знаеш колко си изял и къде се намираш като калориен баланс, това те освобождава. От страха от храната, от кантара...“.

Тя е щастлива и благодарна за новия си живот, за това, че знае къде се намира, как да държи под контрол хиперфагията, как да си доставя удоволствие с храната. И, разбира се, има още по-смели спортни планове. В малкото си свободно време пък чете... метаанализи и бази данни с проучвания в областта на навиците и промяната на навици.

“Потънала съм в публикациите на PubMed и съм записала две американски академии по темата с изучаването на навици. Любимата ми книга е също в тази област и я препоръчвам на всички, които се интересуват от въпроса - Atomic Habits на Джеймс Клиър.

Вълнуват ме и поведенческите модели и покрай четенето за тях разбрах, че най-дълбокото ниво на промяна се нарича identity change.

Така за себе си вече знам, че съм шампион. Започнах да мисля като шампион и да се държа така. Знам че трябва да се храня като състезател и шампион. И всеки ден валидирам пред себе си, че се справям добре – защото силата и кантарът ми показват къде съм, и това ми дава увереност да продължавам напред. Всеки ден.“, обобщава Жасмина.


Красимира Хаджииванова

Съосновател и редакционен директор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
Етикети
made by cog + weband
cross