Вчера излезе дългоочакваното оценяване по НВО след 7 клас по БЕЛ и математика. За много родители и деца това е дългоочакван и ключов момент. Хиляди левове са похарчени за частни уроци, много нерви са похабени в дистанционно обучение, в решаване на задачи и писане на есета, в изчисляване на шансове и какво ли още не. Матурата се превръща в повратен момент за много животи, а за някои - и в препъни камък по независещи от тях причини. Например за Дани - дете, което след двугодишна (почти само) онлайн подготовка за лелеяната матура, влиза в болница ден преди изпита по математика. Няма как да не влезе, защото състоянието му е спешно. Това го лишава от възможност да се яви на изпита, с което отлитат и мечтите му да учи в Природо-математическата гимназия в града. "Честно ли е?", ни попита сестрата на Дени в имейл до нас и ние не можем да ѝ отговорим друго освен "Не, не е честно". Това е само една от недомислиците в образователната ни система - едно дете да няма шанс да се яви на изпит на друга дата, защото нещо го е възпрепятствало да се яви на първата.
Днес обаче ще ви запознаем и с нещо друго, върху което много родители, сигурни сме, си мислят - така нареченото профилиране след 7-ми клас. Има ли го, как изглежда реално, какво учат децата в училищата, които са избрали и най-важното - щастливи ли са? Надежда Цекулова е тук с текст по темата, в който задава всички тези въпроси, а ние, като в оня хубав виц, си казваме "оти ручахме жабетата" и се надяваме да доживеем времена, в които това оценяване ще има истински смисъл за децата.
********************
Добър ден.
Аз съм Надежда и съм майка на дете, което ще има бал под 300 (от 500) за кандидатстването след седми клас.
През последните години детето преживя много. За част от преживяното съм виновна аз, с родителските си можения и неможения. По-голямата част обаче дължим на държавата, в която децата са обекти и украса, а не субекти и личности. Но сега няма да ви занимавам с процеса, а с резултата.
Случило се е каквото се е случило, детето е изкарало резултат, който ще му даде бал за кандидатстване под 300. Добре, това е.
Да видим с какво разполагаме.
Детето говори английски свободно. Занимавало се е с основи на програмирането, има интереси и умения в тази посока, а преди да му се случат три години дистанционно обучение, имаше интереси и в природните науки, и е запазило някакво естествено любопитство към тях. Но няма никаква идея какво иска да учи.
След дълги разговори, чуденки и взиране в себе си детето казва, че ще се спрем на някоя от множеството паралелки с профил, носещ звучното име "Софтуерни и хардуерни науки" в някое от по-достъпните училища. Защото водещите са недостъпни за него.
От над 400-те паралелки в таблицата на РУО-София правим списък с училищата, които имат такива паралелки в план-приема си за тази година. После обособяваме тези от тях, до които се пътува до 60 минути от мястото, където живеем ние. После лудата майка прави справка в кои от тях минималният бал за прием през миналата година приблизително съответства на този на детето. После започва да преглежда сайтовете на училищата и да чете учебните им планове.
И ето тук, чак на този етап, майката (с нерви като корабни въжета) си изпуска нервите и започва да псува безогледно. За една част от училищата този профил е съвсем нов и няма как да видите какви са учебните планове, които ще ги изпълнят със съдържание (качеството на съдържанието е друг аспект, който не коментираме). За друга част учебни планове се намират само за осми или само за осми и девети клас, тъй като въпросният профил се преподава в училището от две години, примерно.
И какво научаваме?
В част от тях през първата година децата ще изучават интензивно английски (18 часа седмично, лошо няма), и ще имат един час информатика или ИТ, например. Един. В девети клас - същото, но с по-малко английски и повече общообразователни предмети (пак лошо няма). Как се продължава нататък не е ясно, защото това е ново, нали, а и на какви се правят родители и ученици, че да имат претенциЙ да направят информиран избор.
Четейки учебните планове (там, където те са публикувани или изобщо съществуват), научавате, че всъщност поне до 10. клас реално няма профилиране ОСВЕН според изучавания по-интензивно език или в гимназиите, които са си били профилирани и преди прословутата реформа от 2016/2017 г.
Разликата е, че принудителното ранно профилиране създава своеобразни образователни гета, разпределяйки децата не толкова по интереси, колкото по успех. Това личи ясно, като погледнете таблицата с минимални и максимални балове за влизане в гимназиите. Създават се училища на "отличниците", на "четворкаджиите" и на "двойкаджиите".
Този проблем не е всеобщ, той засяга около половината от децата, тъй като е в голяма степен софийски, в по-малка степен - на другите големи градове и в никаква степен - на малките населени места. В малките населени места просто избор няма, няма бясна конкуренция и ходене на уроци по математика от 4-годишни, защото децата учат каквото има в местното училище, а не каквото са си мечтали. И пак няма профилиране по интереси.
Та, искам да ви кажа, че целият цирк, който образува бели коси, убива милиарди нервни клетки и струва камиони с пари, е абсолютна пунта-мара.
Изтезаваме себе си и децата си абсолютно безмислено. И ако си мислите, че на тези с по 100 точки им е лесно, за десерт ще ви почерпя с изследване, според което децата в най-елитните училища са най-нещастни.
Всички сме прецакани. И от нас зависи това да спре и да започне да се гради нещо смислено и най-вече - човешко.
