Няма начин да не сте проследили телефонната история в две части на Анна Герджикова Писмо от един 12-годишен, който иска по-як телефон и Договор с един 13-годишен, който вече има смартфон (който някои от вас приложиха на практика). Днес Анна е тук с един по-различен текст по темата за сложните отношения с тийнейджъри - какво се случва с прегръдките между майка и син, когато момчетата внезапно се превърнат в сърдити великани.
Миналата есен 13-годишният ми тогава син се превърна от височко момче в мъж. Честно казано, дори не разбрах как стана това. Между септември и декември купих три чифта обувки през номер, панталони, обличани 2 пъти, ставаха капри за една нощ, започна да се къпе без напомняне, научи се да се бръсне, смени 4 фризьора за няма два месеца. Бях свидетел в реално време на целия процес, но мозъкът ми не сварваше да обработи информацията.
Един ден, както всеки друг ден в последните 12 години, понечих да го прегърнах за “здрасти”. Първо не го стигнах, второ - изпитах милисекундна неловкост, която ме свари съвсем неподготвена.
Имам дъщеря на 15, тя често още седи в скута ми и си се лиготим до безкрай. Не се бях сетила, че с брат ѝ ще е различно. И понеже си изкарвам хляба с наука, веднага посегнах към букварите за “SOS! Синът ми е великан, какво да правя”.
Букварите казаха: това е труден период за всички в семейството, старайте се да не загубите връзката с детето. Интуитивно знаем, че е важно да имаме физическа връзка с децата си; като са малки това е ежеминутна част от деня ни. Как действаме обаче, когато гигантът стърчи намусено с 15 см над нас и е с придобита глуховатост, заради имплантираните в главата му слушалки? И често толкоз сме му набрали, че дори не ни е до говорене с него?
Д-р В. Сатир, която се смята за майката на семейната терапия в САЩ, казва: „Имаме нужда от 4 прегръдки на ден, за да оцелеем. Имаме нужда от 8 прегръдки на ден, за да сме добре. Имаме нужда от 12 прегръдки на ден, за да можем да се развиваме“.
Чисто биологично, прегръщането води до увеличаване на концентрациите на допамин, серотонин и окситоцин, което спомага за мигновено подобрение на лошото настроение и намаляване на тревожността. Прегръдката намалява нивата на кортизол (стрес хормон), позволява на тялото и мозъка да се успокоят, предпазва от инфекции и намалява кръвното налягане. Прегръдките вероятно са буферът, който не позволява да скапем тотално настроението си, след скарване с близък човек.
Дотук добре, науката казва 12 прегръдки на ден - съвсем постижимо и лесно за надхвърляне число с малки деца. Обикновено сме на около 23-тото гушкане до 8 сутринта с 8-годишния ми син.
Но физическият контакт с по-големите ни деца, особено от обратния пол, сякаш малко по малко отстъпва пред сумтенето, хлопнатата врата на стаята, непрестанното спорене за безсмислени неща и въртенето на очи... Докато съвсем си отиде. Много ме натъжи този ход на мисли и затова по-долу споделям опит, придобит в последните 6 месеца, с надеждата, че мога да помогна на някоя друга майка на великан.
-- Ако прегръщането не е било част от детството на родителя, целият процес по прегръщане на тийнейджъри е малко по-труден, но точно толкова важен. Иска се време, за да се „научат“ и двете страни. Разбирам, че звучи странно да се учи нещо, което се предполага, че ни идва отвътре. Идва, да, но с малки деца. Ако честно се опитаме да преброим колко пъти на ден имаме някаква форма на физически контакт с големите си деца, цифрата е малко над нулата.
-- Прегръщането ми помага ми да „видя“ детето си, дори за 30 секунди по няколко пъти на ден. Неловко е малко и за двама ни, но това минава - с практика, всеки ден. Дори да не ми се прегръща, дори да сме се скарали преди малко, дори да ми иде да го убия, заради поредната простотия. Великанът е огромен на вид, но има същата нужда от близост и демонстрация на обич и сигурност, колкото и 8-годишният му брат, ако не и повече. Той се чувства неудобно да поиска прегръдка и от мен зависи да не загубим връзката сега.
-- Говорих със сина ми по темата. Казах му за неловкостта ми и как няма да позволя физическите промени у него да застанат на пътя на връзката помежду ни. Той сподели, че няма против да е прегръщан по няколко пъти на ден. Но да престана, ако обичам, с 3040440 целувки и глезотии и да казвам колко е чудесен и уникален. ОК. Разбира защо е важно (разказах му цялата биология по-горе). Разбира неловкостта - и той я е усетил, макар да не може да я назове точно. Не го намира за прекомерно нахлуване в личното му пространство. Ще ми каже, ако прекаля.
-- От малки се прегръщаме всеки път за „добър ден“ и „чао“. Преборихме неловкостта и го правим безотказно всеки ден и сега, независимо от контекста (приятели у дома, търчане от едно на друго). Прегръщам го преди да отиде към стаята си вечер - не иска да влизам след като си е легнал, уважавам рестрикцията.
-- Прегръдки без повод. Все по-често се засичаме у дома рядко, т.е чисто физически не сме в едно помещение по повече от час на ден, сборно. Научих се съвсем фокусирано да използвам тези кратки моменти. В началото беше странно и за двама ни, но след няколко месеца практика неловкостта изчезна. Случва се на майтап (дали?) да ме спира в движение с думите „мам, днес сме назад с прегръдките“. Малки победи!
-- Всяка форма на физически контакт се брои. Потупване по рамото, целувка докато си дипли перчема в банята, шляпване по коляното в колата, докато чакаме на светофар. Понякога прекалявам, отнасям съскане, но това е минималната цена, която плащам, за да запазя връзката с детето си. Извинявам се, ако съвсем прекаля.
-- Прегръщането на тийнейджърите у дома, доведе до повече прегръщане между мен и съпруга ми, който веднага след моята лекция за биологичните и психологични ползи от прегръдките, се определи като недостатъчно уважен и гушкан. С влизането у дома, привиквам човек след човек за прегръдка - и с изумление установих, колко много информация и емоция успяваме да обменим за тези 40 секунди.
-- Колкото по-малко ви иде да прегръщате понякога, толкова по-важно е точно тогава да го сторите. Прегръдката не казва "тази тройката по латински е ОК." Прегръдката казва: "тук съм, важен си ми, виждам те и вкъщи си в безопасност."
Още по темата:
