fbpx
Образование

Образуванието, наречено образование

12 април 2016

Фани Давидова е юрист, защитник на благородни каузи, собственик на куче и майка на Никола, за което Никола понякога не може да реши дали е положително или отрицателно събитие. Изтънчена и претенциозна издънка (във всички смисли) на старата софийска аристокрация, Фани живее на Витошка и всяка сутрин пие кафе от миниатюрни виенски чашки. Ако живеехме в Австрия, щеше да се казва Фон Давидофф и да досажда на хората от двореца си в Шлаузернщрасенгробер. От тази си позиция, показва аристократичното си неодобрение към българското образование, подрънквайки с гривни.

Още преди три години, когато синът ми тръгна в първи клас напълно ми стана ясно, че за образованието на детето ми на училището не може да се разчита, ама хич. Късмет, ако попаднеш на читав учител, под читав разбирам такъв, на който му пука. Първото четиво в първокласната читанка на сина ми, установих с искрена потрес, беше текст от МОЯТА първокласна читанка от преди трийсет и три години. Сърцераздирателна история, в която детенце се губи на пазара, търси майка си, хората го молят да им я опише и хлапето казва, че майка му е най-красива на света. По същество жестока тъпотия, но авторът е ЛЕВ ТОЛСТОЙ. Някак тържествено звучи, взима акъла на първокласниците и им насажда респект към литературата.

Още тогава се усъмних в качеството на учебното съдържание, защото аз съм била в първи клас, да не припомням, преди около трийсетина  години. В този времеви отрязък, който, съгласна съм на фона на вечността е нищожен, но на фона на смяната на поколенията си е сериозна амплитуда, някак си не е нормално текстовете в  читанките да са едни и същи. По родолюбиви причини преобладават българските автори, не че сме световно прочути с детската си литература. Ама това „Ането” – разбиваща трагедия за бедно момиченце, пате и дядо; това „Патиланци” – дето трябва да спирам буквално на всеки ред и да обяснявам какво е „одър”, „кросно” и пр.; това „Майчина сълза”, дето според мен трябва да я забранят. Изобщо, каквото беше в нашите читанки, това  четат и днешните деца. Картинките - лисици в народни носии, вълци с калпаци и мечки с гаванки – явно ще  възпитаваме любовта към българското. Милостиво са отпуснати по някое и друго откъсче от Пипи, Небивалици или най-много Приказки по телефона. Децата сричат и пукат от скука.

Картината на учебното съдържание се разкрива пред мен в цялата си прелест

вече трета година всеки ден. Преди няколко вечери установих, че в главата деветгодишното,  средновековните царе, папи и патриарси живеят задружно в пиянски хаос, Асен и Петър си организират битки за забавление, докато Климентнаумиангеларий им чете на глас глаголицата. Борис І се явява нещо като класна ръководителка, която въвежда ред и кара хората да пишат. Калоян е брат на римския папа, а Иван Рилски - аутист.
Разбира се, изпаднах в закономерна истерия и последва сцена от филм на Иван Андонов: подсъдимият по гащи, с риза и униформен пуловер заеква и срича над учебника, докато нервната му майка реже салата и подвиква. Ето избрани цитати от учебник за трети клас, илюстрирани с въпроси и коментари от обучаемия субект.

Учебника: "Култура е дума, с която се назовава всичко, което е създадено от човека"
Никола: "Ето мамо, ти сега като създаваш салата... пък и си човек ... значиииии нещо по културата работиш"
Аз: "КАТОТИЗАПАЛЯВРАТАЩЕВИДИШЕДНАКУЛТУРА - АЙДЕДАВАЙНАТАТЪК"
Учебника: "По времето на Борис била създадена блестяща книжнина"
Аз: "Какво означава това?"
Никола "Не знам точно, но блести ..."

Следва поток от клишета нафрашкани с напълно неразбираеми за децата думи като "църковното изкуство достигнало нов разцвет", "непреходна културна ценност", "връзките на България с Европа укрепнали, а нейното участие в европейските дела нарастнало(?!)" и пр. В един урок - по двама трима владетели - жестока супа.

Изречението "необходимостта от въвеждането в църквите на богослужение на църковнославянски" докара Никола до рев и ми костваше 45 минути разкази какво правят свещениците в църквата, защо е важно да се разбира какво говорят. Добре че съм водила детето на погребение, та илюстрирах нагледно урока ...

По-късно приятелка ми сподели, че в техния учебник определението за култура било обогатено и било във вида

"Култура е дума, с която се назовава всичко, създадено от човека с цел подобряване на живота".

В смисъл нали, че ако нещо е създадено с цел влошаване на живота, вече вървим към естествените науки.

Това е материал, който би могъл да бъде разказан като приказка за царе, рицари и битки по начин, по който децата да го разберат, а не да се отвратят изначално от историята. Няма ли за авторите на учебници образци като Фани Попова Мутафова?!

Ще спра до тук, но следващият път ще ви разкажа за математиката, защото и там нещата са просто ... НЕТЪРПИМИ!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
Етикети
cross