Докато топлото време ни кани навън и някак си си мислим, че връщането към "старото нормално" е неизбежно, повечето учени, социолози и лекари са силно скептични, че това ще се случи скоро. Тоест, вероятно разхлабването на мерките ще продължи, само че до следващата карантина, в която отново ще ни се наложи да живеем. СЗО предпричат втора вълна на заболяването през есента или зимата и изглежда това преживяване действително ще е по-скоро маратон, отколкото спринт.
Саийда Шабаз се опитва да погледне на карантината точно като на маратонско бягане, а не като на нещо, което предстои да свърши всеки момент. Тя споделя, че животът ѝ в първия месец коренно се различава от плановете и представите ѝ какво точно ще прави, докато има "цялото време на света" вкъщи.
Истината е, че разочарованието е голямо, когато си си представял, че ще въртиш баници и кексове, докато преподаваш на децата по всичко, вършейки си работата с левия крак, но се оказва, че едва ставаш от леглото и най-голямото постижение за деня е сресването. Картинката става още "по-приятна", когато към това се добавят постовете на изключително продуктивните ни приятели, които не спират да ни обливат от социалните медии.
Когато започна карантината, имах бая завишени очаквания към себе си. Щях да съм си вкъщи през цялото време! Чудесно! Ще има толкова много време за всички неща!
Теоретично, да, има време. Толкова много време. Първоначално да съм "кралицата на карантината" беше топ цел в списъка ми, а сега основен приоритет е просто да успея да се окопитя достатъчно, за да мина и през този ден. Колкото и да ми се иска да съм онази жена, която се справя велико, изглежда не мога да събера нито енергията, нито куража, които се изискват, за да съм именно нея. И макар че това ме наранява до известна степен, полека-лека се уча, че е в реда на нещата.
Гледам в социалните медии как приятелите ми се справят страхотно. Една приятелка успява да изпече целия хляб на света, да се грижи за децата си и да напише хиляди думи на ден. Други организират засукани учебни занимания за децата си у дома. Трети готвят на поразия все едно са жури в "Мастършеф". Убедена съм, че някой е успял и да превърне двора си в забавно бягане с препятствия, катерушки и всякакви други забавления за децата. Аз не правя нито едно от изброените неща.
Дните ми изглеждат така: храня детето за закуска и после пак си лягам. Минималният ни апартамент е осеян с играчки. Има дни, в които детето ми не си съблича пижамата. Пауър Рейнджърс е саундтракът на сънищата ми. Разбира се, има и добри дни, в които си мисля, че мога да правя някакви неща, но през повечето време търча на автопилот даже повече от обикновено.
"Абсолютно нормално и разбираемо е да се чувствате зле и изгубени по времето на тази първоначална промяна", пише д-р Айша Ахмад в chronicle.com. Повечето от нас са под карантина едва от месец. И въпреки че това изглежда като неприлично много време (естествено, че е!), в по-голямата картинка всъщност е адски малко. В момента никой не знае колко точно ще трае всичко това. Повечето от нас се подготвят за месеци вкъщи. И когато погледнеш по такъв начин, един месец не е толкова много. Да се опитваш просто да оцелееш през този месец е не само нормално, но и здравословно. Това ще е маратон, а не спринт.
Обикновено не изпитвам страх, че пропускам някакви страхотни неща, които се случват на другите. Харесвам си малкото балонче и си съществувам в него доста щастливо. Но тази карантина ме превърна тъкмо в такъв човек. Изведнъж започнах да завиждам на всеки, който не е на броени минути от пълния разпад, както съм аз. Което, разбира се, ме вкарва още по-дълбоко в спиралата на тревожността, че не правя достатъчно с времето си, че не съм достатъчна за хората в живота ми. Все едно съм някаква черупка на нормалното ми Аз, но черупка на личността, която ми се иска да бъда. Цялата ситуация ме кара да съм още по-зла към себе си. И това се превръща в един порочен кръг.
Извън всичко хубаво, което правят, в момента социалните медии са нещо ужасно. Разбира се, че е чудесно да сме във връзка с приятелите си. Но когато виждаш как постоянно постват какво правят, е много лесно да се хванеш на уловката да се сравняваш със своите далеч "по-продуктивни" приятели. Но не е здравословно. Всеки се справя с големите промени по различен начин. Някои хора пекат кексове, докато други се борят да станат от леглото. Всъщност тук няма грешен отговор. Както съветва д-р Ахмад, "игнорирайте всеки, който поства "продуктивно порно" в социалните медии в момента."
Времето ми щеше да е разпределено между четене на книги, свършване на работните задачи на време и грижа за развитието на сина ми. Е, мина месец и почти нищо от това не се случва. Или поне нищо, свързано с личностното израстване. Фокусът ми се разпада. Макар че искам да правя неща като например да прочета нова книга или да си предам задачите преди крайния срок, просто не мога. В постоянна мъгла съм и едва карам ден за ден.
И като се чувствам така, никак не ми е трудно да се хокам. Сърцето ми се къса пред поста на поредния приятел, който е направил перфектен хляб с квас. Отчаяно искам да съм човекът, който си мислех, че ще бъда в началото на всичко това. Да цъфтя, вместо едва да оцелявам. Опитвам се да съм поне малко търпелива към себе си. Знам, че не всяка от нас ще е "кралицата" на карантината, макар и много да ни се иска. Може и да е трудно за преглъщане, но си е напълно в реда на нещата просто да оцелееш и този ден и да го сметнеш за постижение.
Изключително важно е да си дадеш време да минеш през разочарованието и травмата, с която се налага да се справяме всички. Единственият начин да постигнем "карантинните" си цели (или поне да се доближим до тях) е да се отървем от всички предварителни схващания, които имаме за продуктивността. Промяната в съзнанието е ключова за промяната в живота. В момента скърбя за всички неща, които очаквах. Когато човек още си мисли за тези неща, няма как да мине психически към новото нормално.
Но другото важно нещо е истински да почувстваш тази промяна. Лесно е да пробваш и да се преструваш, докато най-накрая го улучиш, когато усещаш, че потъваш. Обаче това не оправя нещата, защото продължаваш да потъваш. Единственият начин да изплуваш е да бъдеш честен със себе си и с останалите. Тъкмо сега трябва да приветстваме автентичните преживявания.
Когато се натъкнете на "продуктивно порно" в социалните медии, което ви кара да се чувствате неадекватно, спомнете си това: много е лесно да споделяш хубавите моменти. Да покажеш невероятната домашно приготвена вечеря, но да скриеш тоновете несгънато пране, което си седи така от три седмици. Вие виждате само мъничък продуктивен слитък от нечий живот, не и по-голямата (а вероятно и доста по-разхвърляна) картина.
Естествено, че искате хората да мислят, че се справяте чудесно – но това в момента изобщо не е важно. Голямата разлика между това да се преструваш на кралица на карантината и действително да бъдеш така идва от възможността да се подготвиш в дългосрочен план.
Засега ще се постарая да спра да се мъмря, задето не се придържам към графика, който сама си зададох. И какво ако не мога да чета точно сега? Скоро ще мога. И вместо да си мечтая да изпека перфектния хляб, може би най-накрая ще го направя. Добре, де, няма, но само защото в момента няма откъде да се намери брашно и мая. Но ще направя зверски добре едни бисквити с шоколадови парченца, за които намерих рецепта.
Днес, утре или следващата седмица – напълно нормално е ако единственото, което успявате да направите, е да станете от леглото и да нахраните всички вкъщи. Ако сте внимателни към себе си, рано или късно ще избухнете.
