fbpx
Раждане

Нямам майчински инстинкт

5 февруари 2021

Бременност, раждане… Все вълнуващи и страшни моменти. Истински вълнуващо и страшно става обаче, когато дойде и бебето и се видим в тотално нова ситуация. И какво правим тогава? Казват, че станем ли майки, вече знаем, защото сработвал майчинският инстинкт. Ами ако не сработи, просто защото нямаш такъв? Кейтлин Найлс разказва своята история като майка, за да покаже, че невинаги лошият старт означава лоша майка. И да, понякога може и да нямаш вроден майчински инстинкт, какво да се прави…


Нямам вроден майчински инстинкт, но все пак съм добра майка.

Преди да имам деца, не се чувствах добре покрай тях. Винаги съм ги смятала за сладки, но не знаех какво да ги правя. Как да ги държа? Да им правя ли смешни физиономии или не? Как се сменя памперс? Как да ги успокоя, ако плачат? 

Общо взето през целия си живот съм избягвала да бъда покрай бебета. Пробвала съм се като детегледачка като тийнейджърка и не ми хареса за разлика от другите момичета на моята възраст. И това винаги е стояло някъде в съзнанието ми, докато пораствах и започвах да мисля за собствени деца. Дълги години се чудех дали изобщо ще имам такива, защото не знаех как да бъда майка и, честно, беше ми неудобно да държа или да гледам децата на другите хора, дори собствените ми племенници.

Няколко години след като със съпруга ми се оженихме, започнахме да мислим за дете.

Това си беше просто нещо, което се прави. Опитвахме да забременея, но все не успявах. Оказа се, че нямам овулация, затова трябваше да вземам определен медикамент, който да я предизвика, за да може да забременея. Когато най-накрая видяхме положителния тест след 9-месечни опити, бяхме много развълнувани, защото нещо, за което мечтаем от толкова много време, най-сетне е на път да се случи. Ще ставаме родители. 

Много скоро след като стана ясно, че чакаме дете, главата ми се наводни от мисли как да бъда майка. Прочетох страшно много книги за родители, за да знам какво точно да правя и как да се грижа за бебето. Споделих на няколко души, че ме е страх, защото нямам майчински инстинкт, но всеки ме убеждаваше, че ще се появи, щом бебето се роди. Уверяваха ме, че просто ще знам какво да правя. Мама винаги знае най-добре.

Дъщеря ми се роди на 23 октомври 2017 г. и това беше най-хубавият ден в живота ми.

Роди се десет дни по-рано от предвиденото. Когато ме приеха в болницата, бях ужасена. Не от раждането, а от това, което идваше след него. След 10 часа раждане вече бях толкова щастлива да я видя в ръцете ми, но все още не знаех какво да я правя. Спомням си, че когато заплака за първи път, след като вече нямаше сестра в нашата стая, която да съдейства, попитах мъжа ми: “Какво да правим?”. Нито един от нас не знаеше. 

Пробвахме да я люлеем, да я нахраним, да ѝ сменим памперса, но тя просто не спираше да плаче. Първите няколко нощи с нея са ми в мъгла. От една страна, бях толкова щастлива, че я имам, а от друга, бях ужасена. Не знаех какво да правя като плаче, а освен това имах и затруднения с кърменето и доста се потрудих, за да успея да кърмя. 

Как е възможно нещо толкова естествено да боли толкова много? Чувствах се ужасна майка, защото така и не успявах да я сложа на гърда без болка, а помпането и храненето с шише беше толкова изморително като се има предвид, че и без друго не спях много. Постоянно си повтарях “Другите майки успяват, ти защо не можеш?”.

За капак на трудното кърмене и безсънните нощи се оказа, че дъщеря ми има тежки колики, което правеше успокояването ѝ още по-трудно. Тя ми е първо дете и не бях разбрала, че има колики, макар че споделих на педиатъра ѝ, че страшно много плаче. Той просто вдигна рамене - всички бебета правят така, затова и не последва нещо кой знае какво по въпроса. Мислех си, че плачът никога няма да спре и бях убедена, че реве, понеже правя нещо грешно.

Скоро след това говорих с други майки и установих, че има колики и че има цяла общност на майки на бебета с колики.

Когато тя плачеше неутешимо, си мислех “Нещо не е наред с мен, защо не мога да я успокоя с люлеене или хранене? Какво не правя като хората?”. Гледах другите майки в Инстаграм и тяхната реалност по нищо не си приличаше с моя живот на майка.

Не се бях къпала от дни; бях изтощена и дори не можех да се позная в огледалото. Бракът ми не беше наред, аз не бях наред. Не бях излизала от вкъщи със седмици. Малко след това ме диагностицираха със следродилна тревога и започнах терапия и лечение.

С напредването на терапията ми и ефекта от лекарството започнах да си давам сметка, че не всички майки се раждат такива.

Започнах да изтривам профили от Инстаграма си, които ме караха да се чувствам неспособна като майка. Искаше ми се да следвам профилите на истински майки. На други майки, които говорят за това колко е трудно да си майка и как никой от нас не знае какво прави и че това е в реда на нещата.

Исках да съм част от общност, в която е в реда на нещата да кажеш “Не се справям”, без да се притесняваш от осъждане. Направих си мой Инстаграм - honestly.kaitlyn, за да споделям собствения си път като майка – доброто, лошото, истинското.

Първото ми дете, дъщеря ми Харпър, сега е на 3 години. И все още не чувствам, че ми идва отвътре да съм майка, но вече съм ок с това; не пречи на всекидневието ми. В мига, в който решиш, че си овладяла една част от майчинството, детето ти минава в нова фаза, с която не знаеш как да се справиш. В момента се опитваме да овладеем тръшкането и поставянето на граници. Караме го ден за ден, но съм уверена в подхода, макар и да не сме много постоянни. 

Вече имам и 6-месечно момиченце - Дафни. С радост мога да кажа, че второто ми майчинство е доста по-лесно. Дафни нямаше колики и е страшно щастливо бебе. Има си своите моменти и пак имахме трудности с кърменето и безсънни нощи като с Харпър.

Мисля, че това, което направи нещата по-лесни, е моето очакване. Да не очаквам, че ще знам какво трябва да правя и да съм напълно наясно с това. Опитът също помага, но ми се струва, че приемането на обстоятелствата е по-полезно, тъй като всяко бебе е различно. Нещо, което върши работа при едно, не е задължително да сработи при друго.

Ако трябва да дам съвет на някоя млада майка, той би бил следният:

Няма да знаеш какво правиш и това е в реда на нещата! Ще разбереш какво работи за теб и твоето бебе по свой начин, опитай се да не се сравняваш с никой друг. Ти си добра майка, дори да не ти идва отвътре.


Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross