fbpx
И аз съм човек

Нямам деца, но това не значи, че не ги харесвам

2 февруари 2020

Говорили сме си вече защо е хубаво да имаме приятели без деца. Сега с интерес четем гледната точка на една жена, която съзнателно е решила да няма собствени деца, но не защото не ги харесва, а просто защото е избрала друга посока за живота си. Ейми Блекстоун е професор по социология в университета в Мейн и е автор на книгата "Бездетни по желание", а това е текстът ѝ за Time, в който ни споделя, че липсата на желание да имаш собствени деца не те лишава от възможността да те е грижа за децата на другите.


Скоро пих кафе с приятелка, чиито деца тъкмо завършиха гимназия. Разказваше ми колко е развълнувана за тях, единият започвал да се занимава с актьорство, а другият щял да захваща музикална кариера. Споделих нейното вълнение, говорихме за тях не повече от 5 минути и в един момент тя се сепна "Господи! Ти тъкмо написа книга, че не харесваш деца, а аз не спирам да ти говоря за моите."

Като човек без деца, който освен това изучава опита и на други хора без деца, съм чувала версии на този коментар много пъти. В случая беше любезен и със загриженост. В други обаче, не е точно така. Но без значение как е представено, това е отражение на общата заблуда за хората, които са избрали да нямат деца: щом нямаме, най-вероятно не ги харесваме.

Докато правих проучването си за книгата ми "Бездетни по желание", интервюирах 70 души, взели същото решение. Питах ги за причините им да пропуснат родителството и за другите връзки в живота им. Повечето от тях споделиха, че имат някаква връзка с деца. Някои дори казаха, че връзките им с децата са специални, точно защото нямат собствени.

Както четвърт от хората, които интервюирах, и Сюзан – 53-годишна директорка на лагер, съвсем умишлено е избрала кариерно развитие, което ще изисква от нея да общува с деца и да участва в живота им. Мисията ѝ била да стане застъпник на децата, фокусирайки се върху това да помогне за по-добро бъдеще за хлапетата на другите хора, без да бъде потенциално разсейвана от тази си цел от нейни собствени деца. "На света вече има толкова много деца, които се нуждаят от нашата любов и подкрепа. Това е много по-важно от раждането на наши собствени", смята тя. Чух подобни обяснения от учители, терапевти, социални работници, педиатри и полицаи.

Разбира се, не е необходимо да посветиш кариерата си на децата, за да имаш смислено влияние над живота им. Джак и Ким например са единствената бездетна двойка в приятелския им кръг и се радват, ако от време на време могат да облекчат останалите родители в групата. "Шегуваме се помежду си, че къщата ни трябва да се казва "Летен лагер", казва Джак. "Понеже сме двойката без деца, понякога ние можем да си играем по-добре с децата, отколкото останалите – хлапетата просто ни виждат като техни по-големи и по-възрастни приятели."

Други бездетни хора пък подпомагат финансово децата в живота си. Анет е професор и помага на нейни приятели с разходите за децата им. Ето какво споделя: "Грижа ме е за тях емоционално, но и финансово. С удоволствие правя всичко, което мога, за да помогна на тях и на родителите им." Има изследване от 2012 г., което показва, че лелите без деца са харчели средно по 387 долара за племенниците си. Друго проучване, проведено във Финландия, разкрива, че жените без деца инвестират повече в децата на роднините си, отколкото жените с деца инвестират в своите собствени.

Тези роли имат значение. Изследване върху ролята на по-възрастния ментор, който не е родителски авторитет, показва, че наличието на загрижени възрастни хора в живота на децата, които са различни от родителите им, повишава самочувствието на хлапетата. Възрастните също черпят позитиви. Бездетните хора, които интервюирах, ми споделиха, че връзките им с децата им носят удоволствие и чувство, че допринасят за по-висша цел. Едно изследване показва, че лелите и чичовците, които съветват племеннниците си за отношенията в семейството и им предлагат и друга помощ, получават също подкрепа. Участниците в изследването също така съобщават, че са се сприятелили с тези членове на семейството на базата на общи интереси.

Вярно е, че някои бездетни хора предпочитат компанията на възрастни вместо на деца и със сигурност трябва да сме много щастливи, че хората, които не са особени фенове на децата, нямат такива. Но никой не трябва да оправдава избора си да няма деца с доказване на любов и обожание към хлапетата. Някои хора искат да са родители, други ги влече нещо друго – брака им, кариерата, пътувания, спасяване на животни, опазване на околната среда. Често обаче, начинът, по който прекарват живота си, и ролята, която играят в общността си, помагат за един по-добър свят, в който да растат децата.

Постоянно чуваме прокламации, че трябва цяло село, за да се отгледа дете – е, бездетните хора също са важна част от това село.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross