"Нямам гърди" - да, така започва разказа си днес Нели Славова, която ни гостува, за да повдигне темата за формите на красотата и да ни научи да се надсмиваме над "несъвършенствата" си.
Нямам гърди. Не просто паметник, а мемориална плоча. Не МДФ, не някое специално дърво, а просто ПДЧ. Не печени чушки, не дакелски уши, а едно голямо нищо.
Едно е хубаво на тези големи морски вълни, а именно, че горнището на банския ми се пълни с много пясък. Вълните ме лашкат, горнището се пълни, ерго, аз не си правя труда да изваждам този пясък от там. Това създава приятното впечатление, че имам нещо в сутиена си.
Другото прекрасно нещо в това отношение е, че нямам никакви комплекси. Такива са - приела съм ги.
На следващо място имам неподредени зъби. Дори и един, два криви. Навремето не сложих шини. Нямам челюстите на акула, но нещата не са ок, определено. Нямам комплекси и в това отношение. И никога не слагам ръка пред устата си, когато се смея с пълно гърло!
Имах приятелка, която правеше това. Имаше криви зъби, отгоре и отдолу, и винаги, когато ѝ ставаше смешно и искаше да се засмее с глас - си поставяше целенасочено ръка пред устата. А на снимки и дума не може да става хората да видят зъбите ѝ. Винаги беше Мона Лиза. Недопустимо беше това да се види.
Смейте се широко! Не се поставяйте сами, нарочно, в затвор.
Преди време бях едно страшно пъпчиво същество. Не говоря за пет пъпки по време на менструация. Говоря за огромни пъпки с гноен връх - по лицето и по врата ми. Гледката беше грозна, отблъскваща и страховита.
Имаше хора, които ме питаха: "Какво ти има?" Не им приличаше на обикновено акне. Вкарваше ги в почуда и размисъл: "Може би така изглежда крастата?"
Предприех лечение при дерматолог, разбира се. Но веднъж, теглейки чертата, се оказа, че съм дала 4000 лв. за процедури, козметика и специализирани продукти, тъй като тази кожа не се мие с Гарние или нещо подобно. Тя изисква малко по-специален вид грижи.
За жалост нищо от това не ми помогна, проблемът ставаше все по-голям и все по-дълбок. Тогава открих Кармен - не бранд, а медицинско лице, специализирало в Париж. Тя не ми говореше сладки приказки, а още в началото ми каза колко зле изглеждам и колко дълъг път имаме да извървим, докато изпод това лице се покаже човек.
Преди да отида при нея, както и при редица други, знаех, че не е добре лицето ми да се шпаклова обилно с фон дьо тен, пудра и накрая за завършек руж. Първо, защото така допълнително го замърсявам, второ, защото вместо да прикриеш проблема, акцентираш върху него. Това не са две пъпчици, на които да сложиш малко коректор. Това е лицето на човек, преживял химическа атака - нищо не можеш да прикриеш, само ще станеш смешна.
Беше ми кофти, но не го криех. И пак не се комплексирах. Юридическото ми образование, което продължи пет години, премина и донякъде под този знаменател. Във факултета нямаше друго създание с такова лице. Пет години ходих редовно на лекции, упражнения и изпити без фон дьо тен и без прикритие. Ходих себе си.
Немалко пъти областта около устата и брадата ме болеше. Уморих се от натиска, от безбройните пилинги, от стискането, от процедурите. От пазенето. От стриктната хигиена. От внимаването. От старанието. От купищата нови и нови грижи. Беше ми втръснало. Беше ми дотегнало във всички компании аз да съм Квазимодо.
Но нищо не прикривах. Решавах го. Кармен ми каза да не се срамувам, въпреки че кожата ми агресираше постоянно и въпреки обидите, които отнасях заради тази кожа.
Как не им позволих да ме смачкат? Имам реална самооценка и знам, че от огледалото не ме гледа Ирина Шейх. Но аз и не искам, защото се приемам, харесвам се, това съм аз. А онова вече е моето минало, което също обичам.
Красотата идва в много различни форми. И някои искаме да изглеждаме като себе си, с недостатъците си, с истинското си аз! Защото сме човешки същества! Някои не се вписваме в критериите на другите.
Красота има в извивките, в кривите зъби, в несъвършенството. Красотата е в детайлите, подбрани с добър вкус, в излъчването, мекотата, умението да общуваш. Красотата е в това да можеш да си себе си, без значение кое, какво и как приема обществото!
