Маги Добрева днес е в Майко Мила! с един сакрален въпрос, свързан с детето и ... гърнето. Да, всички сме минавали пътя от памперса към автономията на физиологичните нужди, и всички сме имали тревоги, вълнения и въпроси, на които можем да пробваме да отговорим с днешния ни текст. Не забравяйте и за страхотния (и доста ироничен) наръчник “Да научим детето на гърне в 22 стъпки” (след като се изнервим максимално) - ще ви олекне, като разберете, че всички сме в кюпа в един или друг момент...
*************************
Можех да напиша тази история преди месец, но някак си не успях да се концентрирам. Не остана време. Нямах и нужното чувство за хумор.
Нека да започна със следното- всички знаем песента “Rome wasn’t built in a day”. Както я слушах един ден, така реших, че е крайно време дъщеря ми Теодора да премине от пишкащо и акащо бебе в памперси, в такова, което ходи до тоалетна, казва си и разбира.
Да ама не!
Теодора направи всичко по силите си, за да ме убеди, че преди повече от десет години беше по- лесно да науча кучето си на същото.
Естествено, знаех, че трябва да запазя самообладание и да не се изнервям от тези „дреболии“. Подготвих се психически, че ще пускам по няколко перални на ден, че всекидневните ни излизания вече няма да са същите и че през много малко време аз трябва да преставам с всяка дейност и да клеча до гърнето, пеейки песни, разбира се.
Пеех, плясках и се правих на клоун. Васил Найденов даже би ми завидял. Но след 50 пъти седене на гърнето, 50 пъти сменяне на гащи, 50 валериана, тя 50 пъти се изпишка на килима. Права. И после пак сядаше на гърнето.
Кулминацията е, когато започне да пее нейна си песен, почти я изпява и накрая се изправя като за финална част и, пишкайки права, изпява последния тон като стара оперна певица на концерт във Виена.. с широко разперени ръце.
А аз само подвиквах отстрани... Ще пишка ли Теа?? Ще има ли аки??
Беше се превърнал като толкова естествен въпрос, че понякога, когато ми звъняха по работа, го задавах (към нея), без да се усещам, че от другата страна на слушалката е човек, който надали ще ме разбере правилно..
Чудех се какво да направя и започнах да търся онлайн така наречените преходни гащи.. Може би биха били от полза. Намерих, поръчах. След 3 дни получих отговор, че ще могат да ги изпратят след още 2 дни.. Супер!
Хайде пак песни и смях на гърнето, смяна на гащи и клинчета през час. Някак си не ни се получаваше. Леко започнах да губя търпение и помолих баща ѝ, както и баба ѝ, да ми помагат, понеже все пак съм сама и работя от вкъщи, трудно ми е да се справям с всичко.
И те ми обещаха. Докато на следващия ден единият каза, че има среща, а другият - че си мие зъбите и не може точно сега да се занимава с тоалетната на детето.
Дотук с помощта… Какво да правя?
Засега минаха няколко дни… да видим колко песни ще знаем след още месец… а и валерианът намаля.
Пожелайте ни успех !
