fbpx
И аз съм човек

Не харесвам деца, но имам такива

9 февруари 2020

Дарина Рангелова, чиито текстове винаги ни вълнуват, днес е в Майко Мила! развълнувана пък тя от един чужд текст: "Нямам деца, но това не значи, че не ги харесвам". И ето я Дарина, която минава, за да ни каже, че изобщо не е задължително да харесваш деца, за да имаш такива.


Винаги ме гледат учудено като кажа, че не харесвам деца, а имам три. И защо някой, който не харесва деца, изобщо ражда? Това само в нета са ме питали, на живо не смеят – този въпрос само в погледа им се вижда.

Ми ей така, да ги мъчим тия деца ги раждаме! 

Това, че не харесваш деца, не значи, че ги мразиш. Моите си ги харесвам, разбира се. Особено много ги харесвам като спят, направо се умилявам. Колкото повече порастват, толкова повече ги харесвам. 

Защо съм ги родила?

Ами просто е, защото искам да имам деца. И даже ги обичам – представете си. Ужасно много ги обичам. И се гордея с тях. Особено, че вече съм успяла от едно от тях да докарам свестен възрастен (който също не харесва деца, гледайки какво правят брат му и сестра му).

Между другото, познавам много жени, които не харесват деца, но много обичат своите и са добри родители. Да не харесваш деца, не значи, че ще си лош родител и децата ще растат без любов.

Да не харесваш деца, значи да не припадаш и да се умиляваш от хорските деца. Аз например, чуждите деца почти не ги забелязвам, не го правя нарочно. Няма да тръгна да си играя с детето на приятелка. Няма да се кикерча и умилявам от бебе, дори не искам да го пипам и гушкам. Може да е странно, но ме е страх да не му направя нещо, а и не изпитвам никаква необходимост да гушкам чуждо бебе, имала съм си достатъчно. 

Гледат ме странно и като кажа, че нямам подход към деца. С моите си се оправям, но с чужди деца не знам какво да правя или какво да им говоря. Не са ми интересни. Изключително неловко се чувствам, ако трябва да гледам детето на някоя приятелка, за да отскочи за 10 минути някъде – за повече не се съгласявам – защото, освен че не знам какво да правя, непрекъснато се притеснявам да не се задави, да не си удари главата в някой ръб, да не счупи ръката, да не си разбие носа, да не му падне зъб, да не се разболее от шарка и подобни, докато е под мой надзор.

Имах възможност да си направя домашна ясла (канадското законодателство го позволява) и да изкарвам прилични пари, докато гледам дъщеря си вкъщи. Мислих, мислих... но не мога. Не знам какво да правя с някакви 4-5 малки деца, не ми се пеят песнички, не си представям да подскачам, да се въртя в кръг, да рисувам чертички  или каквото там се прави в една ясла или градина. И както казах, ужасявам се от това да нося отговорност за чуждо дете, направо се възхищавам на хората, които го правят и не припадат от облекчение в края на деня, че няма пострадали.

Има хора, които са родени за работа с деца. Веднага си личат или поне на мен ми правят впечатление и винаги ме изумяват. Например, идват ни гости и един човек веднага започва да си говори с децата, да си играе с тях, изобщо не му пречи, че децата все нещо му показват. И не говоря просто за добро възпитание, а просто харесва деца. Такива случаи имам и с мъже, и с жени, такива, които имат деца, и такива, които нямат деца. Просто им личи, че им е приятно да се заниват с деца. Ето такива хора трябва да стават детски учители. Приемният изпит за педагогика трябва да е в някоя детска градина и да ги гледат как играят с децата – веднага ще ги познаят кои стават за тази работа. 

Това е, не харесвам деца, не ги мразя. Има много такива хора и не се учудвайте, ако някоя приятелка не се прехласва по страхотното ви сладко дете.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross