fbpx
И аз съм човек

Не си истинска майка, ако не говориш в множествено число!

16 август 2017

Днес в Майко Мила! пускаме текст по една от най-наболелите теми в света на майките - МНОЖЕСТВЕНОТО ЧИСЛО. Този паразит в изразяването сред жените, превръщащ майката и детето в нещо като скачени съдове, които едновременно имат колики, ядат, спят, въртят се от корем на гръб, прохождат, растат им зъби и какво ли още не! Въобще, майката и детето стават като един огромен октопод, който се движи насам-натам и открива света. Та, днешната ни авторка Ралица Пейчева, малко се е поизнервила от постоянните въпроси в множествено число и сега е тук, за да ни каже да спрем с тях. Просто ДА СПРЕМ! (Тайно си признаваме, че Красимира и Елисавета също са изричали по нещичко подобно поне веднъж в живота си!)

******************************

Хайде, бъдете честни - поне един път, когато са ви питали нещо за детето, отговаряли ли сте в първо лице, множествено число?

Просто няма начин да не сте, генетично е заложено това от поне 3 века, сигурна съм.

Понякога и аз се изпускам, макар думите на лекаря, който водеше раждането ми, да са още в безмозъчната ми глава:

„Да не съм те чул повече да казваш, че се кърмИТЕ! Ти го кърмиш, бебето суче, яде, пие мляко, каквото ти харесва! То е отделен индивид, ако говориш така, ще стане на 10 г. и още ще си мисли, че сте едно цяло и ще иска да ходи с теб в тоалетната!“

И аз много се изплаших, наистина.

После ми мина и други неща обзеха изтормозеното ми съзнание, като например дали е нормално едно бебе да ака 5 пъти дневно и дали може да се самозадуши докато си играе с ръцете си.

След време обаче почнах да се дразня много. Всъщност, стана рязко, като бебешка смяна на настроенията, ама такава, необратима.

В общи линии случката е идиотска и започва както всяка друга, свързана с деца: един ден, след като станах в тъмна нощна доба (около 8 сутринта) и един час тъпках попара в устата на детето, облечена по пижама (скрита под яке и дънки), успях да се добера до детската площадка.

След около 10-минутно взаимно оглеждане една мила дама със симпатично момиченце се приближи и любезно разменихме няколко реплики за хубавото време и смисъла на живота.

И после времето се скапа тотално, защото тя ме попита „Как сте със зъбите, избиха ли вече“.

Въобще не ми мина през акъла какво има предвид тая жена - че аз отдавна имам зъби!

Или щото не ги измих?

Ами, по принцип съм добре, отговорих, само един изваден имам, ама на негово място нищо ново не изби (гледам тъпо). След бременността разполагам с 4 кариеса, които още не съм излекувала и вероятно, отбелязвам с тъга в гласа, скоро ще ми извадят още някой и друг зъб.

Следва още по-тъп поглед и уточнението, че питала била за детето.

А-а-а-а, сещам се аз (боже, колко съм проста!). „Ми, детето е чудесно със зъбите, до една година и три месеца нямаше нито един. После за 6 месеца се сдоби с 16 броя, а вкъщи почти се избихме. Даже с мъжа ми още не говорим открито за този период, защото кой обича да говори за трупове и войни... Но оцеляхме, и сега детето е щастливо, че може и има с какво да хапе онези, които не му играят по свирката, особено разни любопитни хора, които задават тъпи въпроси“.

Последва едно „ахаприятенден“ и повече не сме се засичали с тази „мама“.

Тази случка ме накара да се замисля дълбоко и да се върна назад във времето, присещайки се за други досадни примери:

Вие на колко сте? На 3 бири и 2 ракии! (лафът е на мъжа ми)

Имате ли колики? Не, имам киселини, че снощи ядох панирани чушки…

Ходите ли вече? „Къде, по барове ли? Не, мамка му! То с такъв енергиен вампир откъде сили за барове. Стигаме до едно набързо преди лягане и кой откъде е в страната на сънищата.

Спите ли? „Изобщо! Сега чета „Игра на тронове“, а съседите постоянно правят купони и от шума целият блок се тресе. А когато те не се чуват, се наслаждавам на бученето на климатика от съседния блок. А-а-а-а, ти за детето... О, той спи като пор, освен когато не му растат бивните или няма сополи. Тогава по цяла нощ баща му пее военни маршове се борим за световен мир!

Чашата преля, когато мъжът ми се прибра от разходка и каза, че повече не иска да ходи „там“ (на площадката), щото го питали дали носи чорапогащник. Втрещих се.

Той чинно отвърнал, че такива неща ги избягва, понеже му скубят космите на краката, а жената, дето така живо се вълнувала от облеклото му, се оцъклила.

След едно известно време той зацепил какво са го попитали и отишъл да обясни, че всъщност синът ни е оборудван с чорапогащник, втори чифт чорапи и още три блузи.

Отчел се, понеже е много важно дали чуждите деца са подходящо облечени, все пак!

И оттогава НИЕ вече отговаряме така на тези въпроси, при това - напълно целенасочено, а не случайно.

Изобщо, като се абстрахираме от множественото число, защо не помислим малко на кого и за какво са му притрябвали подобни данни? Не може това да е единственият начин да се завърже нормален разговори, нали!? Аз ако искам нещо да споделя, ще си кажа. Защо е нужно излизането на разходка да прилича на кръстосан разпит на
тайните служби?

Иска ми се да апелирам чрез този текст: ХОРА, СПРЕТЕ!

Вие не сте едно с децата си, те са отделни бойни единици, които вие отглеждате и възпитавате. Те имат нужда да се научат сами как да възприемат себе си и света, и не им правите услуга, когато ги слагате под общ знаменател с вас. Това са отделни хора, макар и малки, и това че сте от едно семейство, не ви прави един организъм - всеки си има своите нужди и вкусове!

И с риск да бъда презряна, все пак ще кажа, че текстът е по-скоро на майтап и не цели да засегне някого. Ако това се случи – ИЗВИНЯВАЙТЕ! Усмихнете се, поемете дъх и се порадвайте на слънцето!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross